Робен: Грьонинген е любовта на живота ми

Това е моят дом, за нито един друг клуб на света нямаше да се върна на терена, признава 36-годишното крило

Малко повече от година, след като изигра последния си мач за Байерн, Ариен Робен се отказа от пенсионирането и вече е част от родния си клуб Грьонинген. В неделя крилото се завърна в Ередивизие след 16 години и 155 дни. За съжаление бившият нидерландски национал получи контузия в 30-ата минута и бе заменен при загубата на неговия отбор с 1:3 от ПСВ Айндховен. World Soccer говори с Робен какво е чувството отново да си на футболния терен.

Как решихте да играете отново?
- Когато се отказах от футбола преди малко повече от година, написах отворено писмо, че това е най-трудното ми решение в живота. Може би малко форсирах нещата, но физическите ми проблеми ме накараха да предприема този ход. Останах в Мюнхен да се наслаждавам на града и да свикна с идеята, че вече не съм футболист. Прекарах си добре с моето семейство, но търсех нещо, което да ме държи зает. След това тренирах с бившия световен рекордьор в бързото пързаляне с кънки Ербен Венемарс. Натоварванията бяха солидни и се готвехме да участваме в маратона в Ротердам, но коронавирусът ни попречи. Ала вече се чувствах много добре физически. Винаги съм поддържал контакти с Грьонинген от деня, в който напуснах като 18-годишен. Клубът има сериозна амбиция и ясна визия за бъдещето. И така, по време на пандемията започнах да си мисля разни неща. Аз и семейството ми се преместихме в Грьонинген и исках да направя нещо за моя клуб. Нямам амбиции да съм треньор, така че единственото място, на което можех да помогна, бе на терена. През май се разбрахме с ръководството и започнах тренировки на мига.

Имам страхотно
усещане за бъдещето

а за мен най-важното нещо мога да го опиша с три думи – любовта към клуба. За нито един друг отбор в света нямаше да се върна на терена, Грьонинген е любовта на живота ми и беше единствената опция пред мен.
Вашето завръщане в клуба създаде масова истерия. Само за 30 минути след обявяването на новината, Грьонинген продаде 1600 допълнителни билети за сезона. Какво мислите за това?
- Много се зарадвах на позитивните реакции. Донякъде се притеснявах, ако трябва да съм честен. За мен е истинско щастие, че започвам нова страница от живота си точно в този град.
От думите ви разбирам, че кризата с COVID-19 e имала основна роля за завръщането ви във футбола. Може ли да ни разкажете малко повече за това?
- Да, имаше ключово значение. Това е наистина ужасно нещо за цялата планета, но в един момент осъзнаваш, че има едно или две позитивни неща. Не съм сигурен, че щях да се завърна на терена, ако не бях затворен у дома. И колкото повече мислех, толкова повече желанието в мен се увеличаваше да помогна на Грьонинген.
Доскоро бяхте съотборници с Роберт Левандовски, Мануел Нойер и други суперзвезди. Сега играете с футболисти на Грьонинген. Как се справяте с разликата в класите?
- Трябва да сме честни и да признаем, че има голяма пропаст в качеството на Байерн и Грьонинген. Но аз приемам това като позитивно предизвикателство. Най-важното е, че го правя, за да се наслаждавам, но и да помогна на любимия си клуб. А това може да се случи само по един начин –

да бъда модел
за подражание

и да помагам на младите момчета да се развият.
Колко сезона мислите, че може да продължите? Два или три?
- Не, не искам да гледам толкова напред в бъдещето. Ще видим как ще се справя с физическите натоварвания. Целта ми е да изиграя колкото се може повече мачове. Наясно съм, че няма да успея да съм на терена във всички 34 срещи, защото не съм правил това никога в кариерата ми.
С колело ли пристигате на тренировка, както когато бяхте на 18?
- Понякога, да. Къщата ни не е много далеч, така че взимам това разстояние с лекота (смее се).
Колко ви липсваше футболът?
- През първите шест месеца въобще не ми липсваше. Наслаждавах се на другите неща, които вършех. Аз харесвам и много други спортове. Но след време

започнах да усещам
липсата на феновете

мачовете и пълните стадиони. Също така вече нямах цели, които да изпълнявам. Например да се класирам за голям международен турнир с националния отбор. Затова сега нямам търпение феновете да се завърнат по стадионите и да чувствам тяхната подкрепа.
Започнахте в Грьонинген на 16, но напуснахте в посока ПСВ на 18. Обяснете ни малко повече за любовта ви към клуба?
- Това е моят дом, тук съм израснал. Преминах през младежките структури на клуба, след това дойде щастливият момент на моя дебют. Напуснах сравнително бързо, но Грьонинген винаги е бил в сърцето ми и пак ще повторя – това е моят дом.
Говори се, че жена ви е имала ключова роля за завръщането ви на терена. Така ли е?
- Очевидно, когато се откажеш от футбола след 20 години в него, а 12 месеца по-късно решиш да се върнеш, трябва да го обсъдиш с твоето семейство. Изненадах се колко позитивно реагира тя. Наистина хареса идеята ми да заиграя отново в Грьонинген и ме подкрепяше през цялото време. С нея сме заедно от 18 години, така че сме изживели редица приключения. Със сигурност е по-лесно да се завърнеш у дома след тези постоянни пътувания до Айндховен, Лондон, Мадрид и Мюнхен.