Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

Робен: Грьонинген е  любовта на живота ми

Робен: Грьонинген е любовта на живота ми

15-09-2020 Марк ГЛИЙСЪН, World Soccer

Това е моят дом, за нито един друг клуб на света нямаше да се върна на терена, признава 36-годишното крило

Малко повече от година, след като изигра последния си мач за Байерн, Ариен Робен се отказа от пенсионирането и вече е част от родния си клуб Грьонинген. В неделя крилото се завърна в Ередивизие след 16 години и 155 дни. За съжаление бившият нидерландски национал получи контузия в 30-ата минута и бе заменен при загубата на неговия отбор с 1:3 от ПСВ Айндховен. World Soccer говори с Робен какво е чувството отново да си на футболния терен.

Как решихте да играете отново?
- Когато се отказах от футбола преди малко повече от година, написах отворено писмо, че това е най-трудното ми решение в живота. Може би малко форсирах нещата, но физическите ми проблеми ме накараха да предприема този ход. Останах в Мюнхен да се наслаждавам на града и да свикна с идеята, че вече не съм футболист. Прекарах си добре с моето семейство, но търсех нещо, което да ме държи зает. След това тренирах с бившия световен рекордьор в бързото пързаляне с кънки Ербен Венемарс. Натоварванията бяха солидни и се готвехме да участваме в маратона в Ротердам, но коронавирусът ни попречи. Ала вече се чувствах много добре физически. Винаги съм поддържал контакти с Грьонинген от деня, в който напуснах като 18-годишен. Клубът има сериозна амбиция и ясна визия за бъдещето. И така, по време на пандемията започнах да си мисля разни неща. Аз и семейството ми се преместихме в Грьонинген и исках да направя нещо за моя клуб. Нямам амбиции да съм треньор, така че единственото място, на което можех да помогна, бе на терена. През май се разбрахме с ръководството и започнах тренировки на мига.

Имам страхотно
усещане за бъдещето

а за мен най-важното нещо мога да го опиша с три думи – любовта към клуба. За нито един друг отбор в света нямаше да се върна на терена, Грьонинген е любовта на живота ми и беше единствената опция пред мен.
Вашето завръщане в клуба създаде масова истерия. Само за 30 минути след обявяването на новината, Грьонинген продаде 1600 допълнителни билети за сезона. Какво мислите за това?
- Много се зарадвах на позитивните реакции. Донякъде се притеснявах, ако трябва да съм честен. За мен е истинско щастие, че започвам нова страница от живота си точно в този град.
От думите ви разбирам, че кризата с COVID-19 e имала основна роля за завръщането ви във футбола. Може ли да ни разкажете малко повече за това?
- Да, имаше ключово значение. Това е наистина ужасно нещо за цялата планета, но в един момент осъзнаваш, че има едно или две позитивни неща. Не съм сигурен, че щях да се завърна на терена, ако не бях затворен у дома. И колкото повече мислех, толкова повече желанието в мен се увеличаваше да помогна на Грьонинген.
Доскоро бяхте съотборници с Роберт Левандовски, Мануел Нойер и други суперзвезди. Сега играете с футболисти на Грьонинген. Как се справяте с разликата в класите?
- Трябва да сме честни и да признаем, че има голяма пропаст в качеството на Байерн и Грьонинген. Но аз приемам това като позитивно предизвикателство. Най-важното е, че го правя, за да се наслаждавам, но и да помогна на любимия си клуб. А това може да се случи само по един начин –

да бъда модел
за подражание

и да помагам на младите момчета да се развият.
Колко сезона мислите, че може да продължите? Два или три?
- Не, не искам да гледам толкова напред в бъдещето. Ще видим как ще се справя с физическите натоварвания. Целта ми е да изиграя колкото се може повече мачове. Наясно съм, че няма да успея да съм на терена във всички 34 срещи, защото не съм правил това никога в кариерата ми.
С колело ли пристигате на тренировка, както когато бяхте на 18?
- Понякога, да. Къщата ни не е много далеч, така че взимам това разстояние с лекота (смее се).
Колко ви липсваше футболът?
- През първите шест месеца въобще не ми липсваше. Наслаждавах се на другите неща, които вършех. Аз харесвам и много други спортове. Но след време

започнах да усещам
липсата на феновете

мачовете и пълните стадиони. Също така вече нямах цели, които да изпълнявам. Например да се класирам за голям международен турнир с националния отбор. Затова сега нямам търпение феновете да се завърнат по стадионите и да чувствам тяхната подкрепа.
Започнахте в Грьонинген на 16, но напуснахте в посока ПСВ на 18. Обяснете ни малко повече за любовта ви към клуба?
- Това е моят дом, тук съм израснал. Преминах през младежките структури на клуба, след това дойде щастливият момент на моя дебют. Напуснах сравнително бързо, но Грьонинген винаги е бил в сърцето ми и пак ще повторя – това е моят дом.
Говори се, че жена ви е имала ключова роля за завръщането ви на терена. Така ли е?
- Очевидно, когато се откажеш от футбола след 20 години в него, а 12 месеца по-късно решиш да се върнеш, трябва да го обсъдиш с твоето семейство. Изненадах се колко позитивно реагира тя. Наистина хареса идеята ми да заиграя отново в Грьонинген и ме подкрепяше през цялото време. С нея сме заедно от 18 години, така че сме изживели редица приключения. Със сигурност е по-лесно да се завърнеш у дома след тези постоянни пътувания до Айндховен, Лондон, Мадрид и Мюнхен.