Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

Роналдо:  Нямам слабо място, искам  да съм перфектен

Роналдо: Нямам слабо място, искам да съм перфектен

30-10-2019 Тиери МАРШАН ФРАНС ФУТБОЛ

Любимият ми гол е срещу Юве, всички голмайстори сме малко егоисти, признава португалецът

Скоро ще бъде на 35, но Кристиано Роналдо няма намерение да смъква темпото. Той все още не е загубил и капка от своя непримирим състезателен дух. Година след година, рекорд след рекорд. Наскоро отбеляза своя гол №700. Ако събере още 2 през 2019-а, ще стане първият, който вкарва минимум по 30 в 13 поредни календарни години. Португалецът е жаден да надминава собствените си граници и в интервю за "Франс Футбол" разказва как се е превърнал в изкусния ловец, който е в момента.

Идвате от покоряването на най-големия връх, 700 гола в кариерата. Какво е това?
- Винаги е важно да оставиш силно впечатление и паметен спомен. Аз го правя с моите титли и голове. 700 е нещо впечатляващо и съм още по-горд, защото знам, че малцина са го постигали.
Помните ли всеки гол?
- Не, не всички. Прекалено много са. Ако ми покажете видео, ще си спомня, това е сигурно.
Ако ви кажем Фулъм например?
- Фулъм... Да, спомних си. Беше на техния стадион, бихме ги с мой гол в края на мача (2:1 през февруари 2007).
Кой ви е любимият?
- Трудно е да се каже. Последният винаги е най-важен. Ако обаче трябва да избирам, ще кажа, че любимият ми гол е онзи с Реал срещу Ювентус. Ножицата в Шампионската лига (април 2018), защото много дълги години се опитвах да вкарам точно такова изпълнение. Освен това дойде в решителен момент, важен мач, срещу велик отбор и голям вратар - Буфон. Погледнете височината, на която достигам топката. Над 2 метра и 40 сантиметра. Това е невероятно. За мен това е една от най-красивите задни ножици за всички времена.
От вашите 701 гола почти 25% са отбелязани в последния четвърт час. Какво ще рече това?
- Не се отпускам никога.

Натискам здраво
до самия край

на 90-те минути. Нужно е не само да имаш характер, но и физика, за да издържиш.
Преминавайки в Реал М, вие еволюирахте в сериен голаджия. Как вкарването се превърна в мания?
- На 19-20 години разбрах, че футболът е цифри, титли и рекорди. Не само дрибъл и представяне на терена. Ако искаш да постигнеш нещо, трябва да вкарваш. Това е най-важното нещо във футбола. Моят стил и начин на мислене еволюираха. Преди правех само финтове и шоу. После разбрах, че това не стига. Нужно бе да започна да вкарвам.
Конкуренцията с Меси не ви ли помогна?
- Всички го казват. Конкуренцията между нас в Испания ни направи най-добрите, безспорно е така. В Реал чувствах присъствието на Лео повече, отколкото в Манчестър. Затова имаше и допълнително напрежение, но в крайна сметка между нас се получи едно здравословно съперничество. Наскоро той каза, че му липсвам, но моята мотивация не зависи от другите. Просто искам да бъда постоянно на върха.
Как станахте този голмайстор, след като в Манчестър бяхте на крилото?
- Размърдах си мозъка. Поне малко интелигентният човек гледа и взима пример от другите. Това правех и аз в Юнайтед, наблюдавайки Гигс, Скоулс, Ван Нистелрой, Рио Фърдинанд. Пълен глупак си, ако не вземеш нещо от тези момчета. Но головете не са нещо, което имитираш. Просто виждаш нещо и го адаптираш към своя собствен характер. Това направих аз. Имах талант, наблюдавах другите. Сър Алекс Фъргюсън също ме научи на много неща и изведнъж осъзнах, че имам потенциала да вкарвам голове. А не само да правя финтове и да подавам. Мисля, че съм завършен играч, който няма слабо място. Мога да бележа с левия, с десния крак и с глава. Имам сила и бързина. Когато към това добавим трудолюбието и хигиената в начина на живот, няма как да не успяваш. Дори на 34 години и половина.
В коя част от играта или тялото работихте най-много?
- Върху всичко - физика и психика. Съвършенството не съществува, но аз искам да бъда перфектен играч. Или поне да се доближа до това. В главата си никога не съм си представял нещо друго.
Как се подготвяте психически?
- По много начини. Наскоро имахме труден мач срещу Локомотив Москва. Те отказаха да играят и си паркираха автобуса пред вратата. Беше много сложно да ги пречупим. Аз не успях да отбележа и бях много разочарован. Това е нормално, но какво направих? След мача се прибрах в съблекалнята и се изключих. После ходихме да вечеряме с приятели, прибрах се у дома чак в 4 часа сутринта. Бях на процедури с ледена вода, преди да си легна. Станах в 10 и закусих. После в 11 бях на фитнес. Ако нямате тази дисциплина всеки ден, вие не можете да останете на върха в продължение на 15 години. Обграден съм от интелигентни хора, които ме обичат и вдъхновяват. Взимам най-доброто от хората, които срещам. Като малък направих голяма грешка. Не обичах да уча и да ходя на училище. Затова сега имам огромно желание да се развивам в тази насока. Да бъда умен, да се образовам, да чета много книги за йога и медицина. Гледам много филми за медитация. Отдавам се за 15-20 минути. И наистина ми помага. Всеки трябва да опита и ще види резултатите, защото в днешно време сме обгърнати от стреса и проблемите. Всички страдаме от това.
Медитацията прави ли ви по-добър футболист?
- Тя ме успокоява. Медитирам почти всеки ден, работейки най-вече върху дишането.
Вашата еволюция зависи ли от различните страни и отбори, в които играете?
- Да играеш в Англия, Испания и Италия не е едно и също, но да бъда в тези три страни помогна за моя прогрес. Не се колебая да излизам от зоната си на комфорт, защото обичам предизвикателствата.

Обичам да се излагам на опасност

Много хора си мислеха, че съм направил глупост, отивайки в Юве на 33 години, но в крайна сметка бях избран за най-добър играч в Серия А през миналия сезон. Мога да се адаптирам, да сменям треньори и отбори, но това не пречи на моето представяне. Печелил съм навсякъде, където съм бил.
Кой защитник не обичате да срещате?
- Не обичам отбори като Локомотив Москва, които паркират автобуса. За мен това не е футболът. Те идват на стадиона и ги е страх да играят. Но това не е критика, а просто мнение. Всеки си има начин на игра, но те дори не се опитаха да ни бият. Не съм човек, който вярва в чудеса.
Усещате ли вече тежестта на годините?
- Да, логично е. Всеки остарява. Не може нищо да се направи. Моята цел е да остана млад, докато остарявам, ако ме разбирате. Да бъда конкурентен. Кажете ми един играч, който на моята възраст да се представя по този начин, при това в голям отбор като Ювентус. Много е трудно. Около 70% от моя живот е посветен на футбола. Трябва да си интелигентен, за да издържиш. Бог гледа всичко. Наистина ли вярвате, че става дума само за талант? Ще ви кажа едно нещо. Много хора говорят за футбол, без да разбират нищо за средата, приятелствата, егото, треньорите. Това са всички тези светове, с които съм се сблъскал през годините, за да стигна до 16 номинации за "Златната топка".
Говорили сме с вас за Майкъл Джордан и неговото дълголетие. Какво научихте от Майкъл?
- Учих се от него, както и от всички, които са се отличавали. Харесва ми да чета за Нобелови награди, откриватели, създатели и учени. За тях да вземат Нобелова награда е като да спечелиш "Златната топка" за мен.
В момента сте шести по голове за всички времена, на 100 попадения от първия Йозеф Бицан. Амбиция ли е да станете №1?
- Може да се каже, защото

не съм толкова далеч от върха

но не бива чупенето на рекорда да се превръща в мания.
Трябва ли един голмайстор да е егоист?
- Всички голмайстори сме малко егоисти. Във всички отбори има поне един такъв. Но важното е всеки да си знае ролята.
Как искате да си спомнят за вас?
- Хубаво е, когато ме хвалят. Да говорят, че съм фантастичен или номер 1. Сега слушам какво се говори. Но след края на кариерата вече няма да ми пука, защото ще се изключа от всичко.
Наистина ли?
- Със сигурност. 15 години се жертвах и посветих на моята кариера. После ще оценявам това, което съм направил, но преди всичко ще се възползвам от времето с приятелите, семейството, ще гледам как децата ми растат и ще уча. Да се наслаждам на сегашния момент. Но това няма да е веднага. Все още имам много какво да дам...