Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Арда Кърджали Черно море Славия Берое ФК ЦСКА 1948 Сф Ботев Враца Монтана Ботев Пловдив Етър Царско село Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

Росен Барчовски: Този мач е  най-щастливият в живота ми

Росен Барчовски: Този мач е най-щастливият в живота ми

22-02-2021 Хари ЛАТИФЯН

Към мен имаше негативно, лично отношение и сега много хора са нещастни, но не мога да променя факта, че съм от шампионска фамилия

Росен Барчовски се завърна с гръм и трясък в треньорската професия. След като три години бе в ролята на директор на школата на Рилски спортист, специалистът прие предизвикателството да наследи Любомир Минчев начело на трикольорите в края на 2019-а. И след много различни емоции, през които премина в този период, сега е на върха на щастието. За трети път в кариерата си, той ще води България на европейски финали. Три от последните 4 са именно под негово ръководство. Казано по друг начин – три от единствените четири през този век… Ето какво каза Барчовски за „Тема Спорт“ след епичния успех над Латвия в Рига с 66:65.

Г-н Барчовски, дълго време телефонът ти сякаш бе забравен от всички, а сега сигурно не спират да те поздравяват?
- Така е. Баща ми, преди време, беше министър на спорта и го уволниха. Седмица по-късно ме помоли да проверя дали телефонът не му е развален, защото не е звънял от доста време. Приел съм го, такава ни е професията, особено в България. Не се сърдя на никого.
10 години по-късно, колко различно е усещането да класираш България на европейски финали?
- 2011-а се класирахме, защото се увеличи групата и емоцията не беше такава. Но за 2005-а, когато се класирахме, беше уникален мач. Трябваше да бием Израел пред 5 хиляди зрители във Варна, в Двореца, мисля че и ти беше на този мач. Еуфорията тогава беше сходна, но аз бях по-млад треньор и не осъзнавах толкова добре. Сега обаче абсолютно осъзнавам какво постигнахме. Това е най-щастливият ми мач в живота. Не че няма и други, но този беше наистина много труден.
Казваш, че 2011-а усещането беше различно. Тогава сякаш бе задължително класирането, на фона на играчите в отбора, които бяха звезди и по-голямата част от тях играеха в чужбина, в качествени първенства, докато сега, това не е така.
- Сега възможностите са ни доста по-скромни, както се вижда. Стойността сега е още по-голяма и заради този факт. В първия момент не можех да повярвам. Чуваш свирката, целият отбор скача и се радва, но не можеш да го осъзнаеш, дали реално е така. Това беше първата реакция. Втората – бях много доволен от себе си, защото устоях на огромен натиск, от всякакво естество, даже и мой собствен. Имаше много добри играчи, които не бяха в състава, а това не е лесно да се вземе като решение. Защото, ако не биеш, всички негативи са върху теб. Бях удовлетворен от това, че устоях. Това беше водещото.
Защо според теб имаше натиск върху един отбор, който реално 10 години не се е класирал на европейско?
- Приемам го лично. Към мен има страшно много обиди. Не са критики, професионални, а са лични обиди. Разбирам, че много хора са нещастни в момента, че съм от шампионска фамилия. Аз самият имам 6 титли и 9 купи като играч, още успехи и като треньор, класирания на европейско, майка ми и баща ми са знатни имена в баскетбола и това не се харесва на много хора. Разбирам го, но съжалявам, нося този дух в себе си и това е положението.
Когато преди година и половина те попитах, дали би се върнал, тогава не беше мислил още по този въпрос. Сега, този завой, който предприе, как го приемаш?
- Така е, тогава не се бях замислял изобщо, ти ме подсети и се мотивирах. Благодарение на разговора ни тогава. Много ми струва този завой. И накрая удовлетворението и радостта е голяма. Но е много трудно, защото когато не работиш постоянно, губиш форма. Както играчите, така и ние, треньорите. Но пък ми помогна да съм по-спокоен, да взема по-правилните решения.
Мнозина може би се съмняваха, защото не бе работил именно от доста време и казваха „Росен е изчерпан“.
- Разбирам го и това. Въпреки че на моите години са и Обрадович и много по-добри треньори от мен, като Пешич, които са постигали уникални успехи. Не е до години. Нищо не можеш да направиш, без победа. Много ми се насъбра и този път ще гонят реванш на всички, които ми бяха душмани през това време. Няма да ги оставя. Този път не. Не ми остава много време в тази професия, бил съм добър и възпитан, но свърши тази.
Ще говориш ли с имена?
- Като се върна в България. Има и разни, модерни сайтове, където пускат едни форуми. Това са хора без имена, доносници и страхливци, които нещо си критикуват, плюят, без да са влизали в час по физическо. Но сега ще се разправя с тези хора, няма да ги бавя.
Много си насъбрал.
- Да, много е. Не е само на мен, на семейство, близки, приятели. Тормоз огромен.
Има година и половина до европейското, какво смяташ да правиш в този период?
- Първо имаме квалификация за световно първенство през есента, което е страхотен стимул за отбора. Има много неща около мъжкия национален отбор, които трябва да се променят, да се вкарат по-млади играчи, но има време. Сега ще мога с по-голямо самочувствие и авторитет да си върша работата.