Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

Светило в спортната медицина:  Докторът не лекува играча, а целия клуб

Светило в спортната медицина: Докторът не лекува играча, а целия клуб

11-08-2019 Росен АНГЕЛОВ Хари ЛАТИФЯН

Хранителните добавки се превръщат в бич, прекомерната им употреба също води до контузии, категоричен е проф. Тахсин Бейзадоглу

Професор Тахсин Бейзадоглу е сред най-уважаваните доктори в света по отношение на ортопедията и травмите в гръбначния стълб. Специализира в артроскопски интервенции, като в продължение на 8 години е част от щаба на националния отбор на Турция по баскетбол. Голяма част от кариерата му е преминала и като доктор на местния гранд Фенербахче, където в момента продължава да помага като консултант. Той говори пред "Тема Спорт" по разнообразни теми, свързани със спортните травми.

Г-н Бейзадоглу, разкажете за работата си в спортната сфера. Имате доста богата визитка в това естество.
- От години съм консултант на Фенербахче и ако има проблем, който не могат да решат, докторите им идват при мен. 8 години бях лекар в националния отбор по баскетбол на Турция, с когото спечелихме сребърен медал от световното първенство през 2010-а.
Работили ли сте с играчи от НБА?
- Да, разбира се. Първият ми баскетболист от НБА бе Хидайет Тюркоглу. Той играеше тогава в Орландо през 2008-а. Имаше нужда от малка операция. Той отвори вратите на НБА за мен. Емер Ашик, работил съм с Джеди Осман, Куркмаз, Алдемир, Ерсан Илиасова. Енес Кантер буквално се роди в ръцете ми. В момента има проблеми с нашата страна, но това е нещо, което не мога да коментирам. Правил съм операции на Волкан Демирел, вратаря на Фенербахче, както и на Алексис Соса, Роберто Карлош, който е най-известният футболист в кариерата ми.
Смятате ли, че травмите, които получават спортистите, зачестяват все повече и каква е причината?
- Да, разбира се. Срещу себе си те имат съперник, който ги кара да дадат максимума и да бъдат на лимита на възможностите си. Тогава идват и контузиите. Тогава си по-уязвим на травми. Има и несъзнателни спортни активности. Хората отиват във фитнеса, но до 35 години не са правили нищо. И изведнъж отиват да вдигат тежести. Треньорите им казват, че могат да постигнат всичко, но в резултат започват тежки травми, защото се получава пренатоварване. Това, което се опитваме в Истанбул, е да убедим хората, че първо трябва да отидат на ортопед или физиолог, за да разберат къде са слабостите на телата им, кои активности трябва да избягват. Много е важно хората да разберат какво им е заложено като ген, да проверят къде са им проблемите и тогава да тръгнат да спортуват активно. За да подготвят тялото си за интензитета, на който ще го подложат. Искаме да информираме всеки един кой спорт е подходящ и кой не.
Колко трудно е да се постигне това?
- Не е лесно. На първо време трябва внимателно да чуем от какво се оплаква точно пациентът. След това да разберем историята на заболяването след провеждане на точните прегледи. Това са най-важните ни задачи. След това може да си послужим с ЯМР, за да погледнем в детайли каква е контузията. На база на всичко това лечението може да не е оперативно. Много доктори бъркат, като залагат изцяло на резултата от ЯМР. Но ние не лекуваме ЯМР, а пациента. При професионалните баскетболисти около 40 процента от тях могат да имат скъсан менискус според снимката, но всъщност да нямат никакви оплаквания. Това означава ли, че трябва да ги оперираме? Разбира се, че не. Лекуваме оплакванията, а не снимките от ЯМР. Това, което се опитвам да кажа, е, че подобни травми могат да се лекуват консервативно. Търсим друг тип лечение, може да е свързано с промяна на начина на живот, на хранене, на активността на човека. Не е нужно всичко да се оперира.
Може ли да се каже, че днешните спортисти не могат да живеят без хранителни добавки?
- Да, абсолютно. Преди 20 години се играеше по един мач на седмица и се тренираше по веднъж на ден. Сега - ядеш, спиш, тренираш. Това е животът им и трябва да се грижиш за себе си. Ако имаш нощен живот, не контролираш теглото си, не си добавяш протеини, ще се контузиш. Всички питат защо някои спортисти постоянно са контузени. Причините може да са няколко - заради живота извън спорта, заради пристрастяване към лекарства, заради липса на сън, физически проблеми или нещо друго. Отделно - добавките вече са огромен бизнес, за милиарди. Опираме дотам, че на спортистите им се казва, че без хапчета и добавки не могат да получат нужните 5-6 хиляди калории, които горят на ден. В момента анализираме този бич. Прекомерната употреба също ще доведе до контузии. За целта правим детайлен анализ на кръвта, търсим минерали като цинк и други, за да определим от какво имат нужда. И не им го даваме с хапчета, а в серум, в клиниката. След лечението правим сравнение и виждаме как е протекло то. От друга страна, най-големият проблем на спорта е допингът.
Това е бичът на съвремието ни.
- Точно така. Най-често допинг се взема извън сезона. Но има проблем - спортистите могат да се пристрастят и вътрешният им глас да казва "Не мога да постигна същите резултати без него". Какво се случва? Контузии. Вътрешните ти органи започват да умират бавно. Спортистите не мислят какво ще стане с тях след 40-ата им годишнина. Важното е да вземат парите и после нищо. Тази индустрия е много интересна. Фармацевтите за допинг търсят всеки ден нещо ново, което да не може да бъде хванато от лабораториите. От другата страна се търсят начини да бъдат хванати. Едната ръка прави вирус, а другата серум за него.
Смятате ли, че днешните спортисти имат по-дълги кариери и защо?
- Преди 20 години късаш връзки на коляното и с кариерата ти е свършено. Сега те оперират и след 8-9 месеца се връщаш на терена. Преди менискуса ти го махаха изцяло и след 6 месеца чупиш коляно. Сега го възстановяваме. Дори скъсан ахилес сега се възстановява за 6 месеца, а преди 20 години щяха да ти кажат, че си луд да се върнеш на терена!
Какво е чувството да сте част от Фенербахче?
- Това е много опасна работа. Сега съм консултант, но преди буквално живеех с отбора. Все едно спях с тях в една стая. Това, което аз съм видял, и това, което се показва на публиката, са коренно различни неща. Да си доктор на отбор е най-трудното нещо на света. Дори да си мениджър е по-леко. Трябва да задоволиш играча, треньора, мениджъра на отбора, пресата, феновете, роднините му. Това, което казваш на всеки от тях, винаги е различно. Имаш докторска тайна с пациента. Примерно - той не се чувства добре, но няма контузия, а ти трябва да кажеш, че има такава. 30 процента от работата е истинска медицина, останалото е психология и да добиеш доверието на спортиста. Ако той не ти вярва - винаги ще е контузен.
Все едно комуникирате с деца?
- Невинаги е така, но в голяма степен, да. Има и друг проблем. Ако спортистът е контузен, но не ти каже, защото иска да играе, за да вземе повече пари. Това е много по-трудно, защото е опасно за него. Повечето младежи се опитват да направят именно това. Познавам много талантливи момчета, които са имали сериозни контузии, но са ги прикривали и след това са пренатоварвали организма си и кариерите им приключват рано. Спортистите са трудни за комуникация и докторът винаги има проблеми, защото не лекува просто спортиста, а целия клуб.
По-трудно ли е да се работи със спортист или с обикновен пациент?
- Зависи от нацията на спортиста, от вида на спорта и от образованието на човека. Тези, които са минали университет, могат да те разберат по-лесно. Ако спортистът е чужденец, трябва да говори добре английски, за да те разбере. Най-хубавите ми пациенти са били от Нова Зеландия и Австралия. Каквото им кажа, те са съгласни. Най-лошите са от Балканите - "Чичо ми каза да направя това, леля ми онова".
Разкажете любопитна история от работата ви в Евролигата.
- Мога да ви кажа нещо доста интересно. Аз помагам на Фенербахче, но преди година консултирах Шейн Ларкин от Анадолу Ефес. Е, той нямаше да вкара 59 точки на финалната четворка тази година, ако не бях аз. Работата ми е такава.
Разкажете за отношенията ви с Желко Обрадович.
- Бяха ту хубави, ту сложни. Желко Обрадович вярва на човека отсреща на 100 процента при първата им среща. Винаги се опитва да го направи. Но ако човек го излъже, тогава има голям проблем. Работил съм с много треньори, за мен най-великият е Богдан Таневич. Но Обрадович живее с баскетбола. Той е първият, който идва в залата и последният, който си отива. Всеки ден!
Защо?
- Треньорът контролира всичко. Давам ви пример - тренировката е от 11, но той е в залата в 9 и гледа кой баскетболист ще дойде пръв и ще тренира допълнително. Ако си негов състезател, не е лесно. Екпе Удо, когато дойде във Фенербахче, бе ужасен. Първите 6 месеца се оплакваше от контузии по цялото тяло. Каза ми: "Докторе, дори в колежа не съм тренирал така. Не мога да оцелея. Кажи, че имам контузия...". След като се адаптира, повиши страхотно нивото си. Желко Обрадович е човек, който иска да контролира всичко. От здраве, тренировки, всичко трябва да се докладва на него. Дисциплиниран и живее за баскетбола. Трудно е да правиш това 20 години, но той го може.