Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

Серж Нюаджи за разградчани:  Вече съм ги побеждавал

Серж Нюаджи за разградчани: Вече съм ги побеждавал

12-07-2017 Тема спорт

В България най-познатото име от днешните съперници на Лудогорец е това на Серж Нюаджи. Феновете на ЦСКА го помнят заради победния му гол във вечното дерби срещу Левски на 20 октомври 2012-а. Тогава французинът с тогоански произход вкара първото си попадение в професионалния футбол именно в най-големия мач на България. Въпреки това крилото не можа да се наложи по-трайно в състава на армейците и през лятото на 2013-а си тръгна от "Българска Армия". Кариерата му продължи в литовския гранд Жалгирис с малко прекъсване - през 2016-а записа 5 мача във второто ниво на турския футбол за 1461 Трабзон. След това се завърна в Жалгирис, където е ползван като крило и нападател. Общо в литовското първенство има 20 гола в 77 мача, направил е и 24 асистенции.
Юношата на Ница, който днес ще бъде в състава за мача на Жалгирис срещу Лудогорец, разказва за преживяванията си в балтийската държава.

Серж, ти си юноша на Ница, защо не остана там?
- Подписах професионален договор, бях част от групата, но играх само един мач за Купата на Франция. По това време бе тежък период за Ница, треньорите се сменяха често. Първо в отбора ме взе Фредерик Антонети, после контракта парафирах при Оле-Никол, който обаче бързо бе уволнен. След това на поста се изредиха Рене Марсилия, Ерик Роа... Така в крайна сметка не играх и бях част от дубъла в CFA (аматьорските дивизии на Франция).
Изведнъж подписваш в България през 2012-а. Един не особено академичен избор...
- Със сигурност! Бях в края на договора си, целият щаб се сменяше в Ница. Можех да взема всичко, което ми падне в ръцете, но бях на 19 или 20 години и исках най-вече да играя. Предложиха ми

да мина проби в Черноморец Бургас

Не мислих много, аз обичам приключенията и да пътувам. Така че реших да опитам. Но не се случи така, както аз исках. Имаше много административни проблеми, агенти и прочие. Малко по-късно ми се обадиха да ми кажат, че от ЦСКА са харесали пробите ми в Бургас. Така подписах за 3 години. Там също имаше проблеми. Не се плащаха заплатите, а новите попълнения не можеха да играят до септември. От октомври натам записах 8 мача, после се контузих през декември и не играх 4 месеца. После пак проблеми, смени се треньорът - имахме трима за една и съща година. Пак неплатени заплати... Всякакви такива неща се случват обичайно в страни като тази. После не играх след завръщането от контузия. Така че реших да прекратя договора си.
Как се озова в Литва през 2013-а?
- След като си минал от Франция в България, вече е лесно да отидеш от България в Литва, нали (смее се)? Освен това проектът, който ми представиха, успя да ме убеди. По онова време Жалгирис бе на второ място в първенството, но с амбицията да стане шампион. Тимът вече бе спечелил Купата на Литва, с което и квота за Лига Европа. А и с моята визитка не можех да претендирам за нещо повече. Но внимание, Жалгирис е най-хубавото нещо в страната. Тръгнахме още в началото с две поредни титли, направихме и дубъл след това, а сега целта е да направим добро впечатление и в Европа. При първия опит това не бе възможно, тъй като още на старта ни се падна Динамо Загреб.
Какво е нивото на първенството в Литва?
- Мисля, че като цяло нивото е като в средата на таблицата на френската Лига 2. Когато първите 3-4 отбора се срещат помежду си, се получават интересни мачове. В Литва елитът е 10 отбора. Първите 5 са на ниво, докато с останалите 5 разликата е доста голяма. В другите отбори има много беларуси, руснаци... Играе се физически и директен футбол. Има здрави защитници и мощни нападатели. Залага се на единоборства и дълги топки. При нас е малко по-различно, имаме по-космополитен състав и с повече националности. Дори имахме японец преди време. Различаваме се с това, че опитваме

да играем по-техничен футбол

да сваляме топката на тревата и срещу съперници от този тип нещата са по-гладки. По онова време имахме и много опитен треньор от чужбина - Марек Зуб (поляк).
В исторически план обаче големият клуб на Литва не е ли Каунас?
- Да, така е, но преди 5-6 години Каунас обяви банкрут и тръгна от долните дивизии. Тук клубовете са добре днес, а на следващия ден изчезват. Това често се случва в Литва. За щастие обаче ние сме стабилни.
Твоят клуб е управляван от жена - Вилма Венсловайтиене. Това е нещо рядко срещано. Как е на място?
- В началото и аз бях изненадан. Но в крайна сметка не е много по-различно. Тя няма да дойде да коментира чисто футболни теми. Оставя тази работа на спортния директор, който се занимава с оперативното управление на Жалгирис. Тя се държи по-дипломатично. Няма значение дали е мъж или жена - остава си президент. Тя е шефката. Всички искат да играят за Вилнюс, така че мисля, че за литовците няма проблем, че жена е начело на клуба.
Свикна ли вече с литовския?
- Прекалено е труден. След време започнах да разбирам някои думи. Костваше ми година и половина! Но за щастие нямаше нужда да научавам езика. Тук, за разлика от България, всички говорят английски. И са суперотворени. Това помага в комуникацията.
Какво ти направи най-голямо впечатление в Литва?
- (Мисли.) Бях много приятно изненадан от качеството на живот. Имам предвид в добрия смисъл на думата. Ако питаш някой французин за Вилнюс, той ще си помисли, че е като на село. Но напротив -

градът е много хубав, приятен и красив

Малък е, има не повече от 500 хиляди души, но центърът е симпатичен, има антична архитектура, молове, кина, ресторанти, барове. Има какво да се прави. Е, вярно е, че около Вилнюс няма нещо особено, но поне в столицата е яко.
Ако сравниш Ница с Вилнюс?
- Ако си бил на Лазурния бряг, няма как да го сравняваш с нещо друго! Е, тук имаме замъци, които разказват историята на града, езера, паметници. Но няма как да сравняваме Литва с Лазурния бряг. Той е незаменим.
Пречи ли ти студа?
- Когато пристигнах през септември, вече беше минус два градуса. Е, след това се позатопли малко, но аз, който съм израснал по Средиземноморието, бях изненадан. Знаех, че все пак съм в Литва. През есента се търпеше, но през януари, когато почвахме подготовка, температурите падаха до минус 30 градуса.
Минус 30?!
- Да. Когато станеш да отидеш на тренировка и видиш това на телефона, мотивацията е малко сложна. Но ние имаме всички удобства. Когато тук е студено, ходим на лагер на топло. Дори през март сме играли в снежни преспи. Беше много странно, но аз вкарах 2 гола и победихме. Така че вече снегът не ми пречи.
Другата разлика е храната...
- Да, със сигурност, но във Вилнюс има много чуждестранни ресторанти. Дори в пиците литовците слагат много чесън. Един съотборник ми каза:

Трябва да ядеш много чесън

за да не се разболееш".
Трудно ли е да играете футбол в страната на баскетбола?
- Вярно е, че като популярност разликата е сериозна, но футболът също започна да се развива тук. Не сме като Франция, където всички спортове са представени. Но не съм шокиран от важността на баскета тук. При всички положения литовците винаги са зад своя национален отбор – и на футбол, и на баскетбол. Стадионът е пълен, когато играят националите. Но е вярно, че като инфраструктура баскетболът е много по-развит. Литовските зали са едни от най-хубавите в Европа. Инвестицията не е същата.