Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Арда Кърджали Черно море Славия Берое ФК ЦСКА 1948 Сф Ботев Враца Монтана Ботев Пловдив Етър Царско село Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

Смоленски: Антов е моето вдъхновение

Смоленски: Антов е моето вдъхновение

11-02-2021 Тема спорт

Ако не се утвърдя в първия отбор на ЦСКА, 500-те гола
при юношите няма да имат значение, твърди талантът

След трансфера на Валентин Антов в Болоня феновете на ЦСКА искат да видят следващия талант, който ще излезе от академията на клуба и ще ги кара да се гордеят, когато споменават името му. На този етап всички погледи са отправени към родения на 8 март 2003 г. Мартин Смоленски, който отбеляза първите си два гола за представителния отбор в контролата срещу Септември Симитли (3:0) преди 3 седмици, която бе и последна от лагера в Турция. Младокът не успя да вземе участие в следващите проверки на ЦСКА, защото се присъедини към националния отбор (U19), който бе на подготовка в южната ни съседка преди предстоящите евроквалификации. Смоленски отговори на въпросите на „Тема Спорт“ малко след завръщането си в България.

Мартине, доста дълго време прекара на подготвителни лагери в Турция – първо с ЦСКА, а после и с националната селекция до 19 години. В какво настроение се прибираш?
- Щастлив съм, че отбелязах първите си два гола с екипа на представителния отбор на ЦСКА. След това с националния тим победихме Северна Македония с 4:0, Молдова с 2:0 и направихме 0:0 с втория отбор на Шахтьор Донецк. Играх и в трите мача. Надявам се Бруно Акрапович и селекционерът на националния отбор Ангел Стойков да са доволни от представянето ми.
Предстоят квалификации за европейско първенство с държавния тим...
- Да, в края на март предстоят мачове с Русия, Латвия и Турция. Това са отборите в нашата група. За европейското първенство се класират първите отбори от всичките 12 групи и 4-те най-добри втори.
А с ЦСКА?
- Мечтая да получавам все повече минути с първия отбор. За това се боря, откакто започнах да тренирам в ЦСКА, а това са вече 10 години.
В първия отбор рядко те ползват на обичайната ти позиция в атака?
- Това няма значение. Да, в различни контроли съм влизал като бек, като дефанзивен халф, но аз нямам право на претенции. Много малък съм за това, а и щом треньорът е казал, значи трябва да го направя.
А защо ЦСКА?
- На този въпрос ми е трудно да отговоря. Това е все едно да питате едно бебе защо започва да се храни от майка си. При мен е същото. Предопределено ми е да бъда част от този отбор. Когато съм се родил, дядо ми (б.р. - известният български лекоатлет и треньор по лека атлетика Любомир Запрянов)

е заровил пъпа
ми на стадион
„Българска армия“

Именно той ме заведе да ме запише да тренирам. Няма да забравя момента, когато отидохме при шефа на школата по онова време Джони Велинов, който седеше на Дървеното кафе на „Армията“, и дядо го попита: „Ще го вземеш ли?“. Бях облечен с някаква синя блузка. Джони Велинов само ме погледна и каза: „Нямаме група за родени през 2003-та, но го взимам. Ще тренира с година по-големите. Утре тук, но с червен екип“. Така започна всичко.
Последваха над 500 мача и над 500 гола във всички възрастови формации...
- Да, така е, но ако не успея да заиграя в първия отбор, всичко това няма да има значение, както и наградата за Най-перспективен футболист на ЦСКА за 2018-а.
Помниш ли всички тези мачове и голове...
- Не. Само няколко са ми все още в съзнанието, като любимия ми е срещу Левски. Играхме на Драгалевци. Победихме с 4:3, а аз вкарах първия и последният гол, който беше победен, и то в последната минута.
А за националния отбор?
- Там ги помня, защото не са чак толкова много. Имам 12 мача с 9 гола. Станах голмайстор на квалификационната ни група в Русия за Евро 2019 с 3 гола в 3 мача, а любимият ми гол е за 1:1 срещу Сърбия в 89-ата минута. Това беше и първото ми попадение за националния отбор.
Тогава изрази радостта си, като изтича на трибуните, седна с лице към терена и започна да ръкопляскаш… Защо го направи?
- Да. Тогава никой не ни подкрепяше. Беше дошъл само готвачът от хотела, а съперниците ни имаха голяма агитка. След като вкарах, отидох и се престорих на зрител, който поздравява отбора. Аплодирах момчетата.
Разбирам, че в националния отбор има хубав колектив, а как е в съблекалнята на ЦСКА?
- Вече 2 години тренирам с първия отбор и съм част от тима на всички подготовки. Това са най-щастливите и ползотворни моменти за мен. В момента в съблекалнята на ЦСКА се чувствам като сред семейството ми. Много близък съм с Вальо Антов, Матей и Ахмедов, които винаги ме возят, тъй като нямам книжка и кола.

Занев, Юга и
Брадли Мазику

не спират да ме съветват и да ми помагат, а Соу е истинско вдъхновение за мен. Не съм виждал толкова силен атлет и отдаден на играта професионалист. Не знам дали трябва да го казвам, но аз живея в „Дружба“, който е силно червен квартал, и преди няколко месеца след някакъв мач, в който Али беше пропуснал 1-2 положения, мои приятели, които са от ЦСКА, започнаха да го критикуват. Просто им казах, че не искам да чувам в мое присъствие лоша дума за този футболист. Той е уникален.
Спомена Вальо Антов, но той вече няма да ти е съотборник...
- От една страна, много ще ми липсва, ще липсва и на отбора, но, от друга, съм много щастлив за него. Той ме вдъхновява и амбицира да следвам пътя му.
Знаеш ли, че малко преди трансфера на Антов в Болоня е имало оферта от Аталанта, която е била за привличането на двама ви в пакет?
- Това не искам и не мога да го коментирам. Аз съм футболист на ЦСКА и тези въпроси ги задавайте на собствениците на клуба. Моята мечта е да се наложа в състава, както Вальо. Всичко друго по реда си.