Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

Филип Виденов:  Не виждам как Лукойл ще  стане шампион с тази игра

Филип Виденов: Не виждам как Лукойл ще стане шампион с тази игра

27-02-2017 Хари ЛАТИФЯН

Заради момчетата се надявам да не съм прав, защото няма да е честно спрямо тях

Филип Виденов се съгласи да говори пред „Тема Спорт” за раздялата си с Лукойл Академик. На 36 години доскорошният капитан на студентите напуска преждевременно за втори път в кариерата си тима. Това се случи в седмица, която премина доста напрегнато за шампионите.

Г-н Виденов, изминаха няколко дни след раздялата с Лукойл Академик, как се чувствате?
- Добре. То беше по взаимно съгласие, но се съгласих, защото се разбрахме за финансовата част, а другото е, че Тодор Стойков ми каза, че

това е заповед на г-н Златев

че аз трябва да си тръгна и не подлежи на обсъждане. И не сме го и обсъждали. Беше ми ясно накъде отиват нещата още отпреди това и се разбрахме без сръдни. Не е имало драми или нещо подобно. Не съм аз човекът, който да каже какво е ставало в отбора и какво не. Надявам се Лукойл все пак да си постигне целите, защото всички, които са в отбора и докато аз бях там, минават през едно и също. Санкциите и наказанията са за всички.
Защо според вас се стигна до тази ситуация?
- Явно са преценили, че аз съм виновен, за да се стигне до това състояние, в което е в момента клубът. Това е тяхно решение и политика. Те са хората, които определят кой да е в отбора и кой не. Съвсем нормално е да е така. Вече е друг въпрос кой е прав и кой не. Явно са обсъждали ситуацията и взаимно са стигнали до извода. Бъдещето ще покаже кое е правилно и кое не. Заради момчетата се надявам да е било правилно, защото няма да е честно те да отнесат евентуален неуспех и нова порция глоби. Заради тях се надявам всичко да мине наред.
Последният един месец, след отпадането от европейските турнири, бе доста тежък за отбора. Защо изпаднахте в тази криза?
- След като отпаднахме от Европа, е нормално да има срив. Изгубихме спечелен мач срещу Енисей в София. Тотален наш контрол върху играта, водехме с 15 точки в края на третата част, но паднахме и тогава загубихме шанс да се класираме. След това се борихме в Холандия, но честно казано – там съдийството бе просто безобразно. Играл съм много мачове, но така не ни бяха рязали. После бихме Берое, за да дойде този много слаб мач с Рилски спортист. На купата видяхте какво стана. Ямбол се бяха предали предварително, вторият мач с Балкан играхме добре до полувремето, след което рухнахме.
Случва ви се за втори път да си тръгвате по подобен начин от Лукойл. Хората могат да кажат, че грешката е във вас, не е ли така?
- Най-вероятно е така. Честно казано, отдавна не ме вълнува какво ще си кажат хората. Различните неща се интерпретират по различен начин. Но нека не ги подценяваме, мисля, че

хората не са толкова заблудени

и могат да оценят нещата. Отстрани се вижда всичко, по начина по който играем. А ние бяхме много слаби на финала за купата и второто полувреме с Балкан. Няма кой друг да ни е виновен.
Имало ли е конфликт между вас и други играчи, или пък с треньора, за да се стигне до раздялата?
- Конфликт между мен и играчи, просто няма как да стане. Никога не се е случвало. Бил съм и в други отбори и никога не е имало. Освен, ако някой не е имал проблем с мен и да ме е провокирал, но това не се е случвало в Лукойл и честно казано, никъде не ми се е случвало. Напротив – където и да съм бил, винаги съм оставял приятели след себе си. Разбрах, че се говори, че аз съм провокирал конфликти в съблекалнята. Питайте останалите момчета, те ще ви кажат каква е истината. Колкото до треньора, преди време той явно имаше някакъв проблем и не ме пускаше много – по няколко минути. Направи ми забележка, че много говоря, което го взех под внимание и спрях да се обаждам по всякакъв начин по време на мачове. Стана така, че треньорът да е доволен и да нямаме проблем. И нещата се оправиха, поне според мен, това беше декември и след това не сме имали никакъв проблем. С него не се познаваме от вчера, знаем се отдавна. Когато ми казаха, че пречи това, че се обаждам на пейката и че не трябва да го правя, си взех бележка. Мислех, че това помага, но както и да е. Опитвал съм се да направя онова, което са ми казвали.
Тоест – било е по-скоро изненада, че е трябвало да се разделите?
- Не, прекалено съм опитен, за да съм бил изненадан. Със Стойков също се знаем отдавна

и се разбрахме без проблем.

Надявам се, аз да съм бил проблемът и с това да приключат всички неприятности. Не искам да преча на никого.
Виждате ли Лукойл като шампион?
- Не. Ако така продължат нещата, както са сега, няма как да стане и мисля, че всички го осъзнават. Времето обаче ще покаже дали съм прав.
Като доскорошен капитан, подобно изказване не звучи добре…
- Аз съм честен, просто казвам, че не играем добре. Казах на треньора още след мача с Берое за първенство, където спечелихме, че тази игра няма да ни изведе до нищо добро. В крайна сметка загубихме още от Рилски спортист, а след това и купата. Мисля, че тогава бяхме на едно мнение с треньора. След това заиграхме малко по-добре на тренировки, но едно е на тренировка, съвсем друго е на мачове.
С вашето освобождаване и привличането на Димитър Димитров обаче, клубът може и да тръгне нагоре, нали така?
- Възможно е. Но не съм оптимист. Митко можеше да се вземе доста по-рано, въпреки че Басейби, реално не е тренирал повече от месец и бе нормално да изглежда така. Другото момче, Бийн, не мога да кажа нищо лошо за него, то е добро момче. Но не съм сигурен, че е за клуб като Лукойл. От университет трудно се влиза в отбор с голямо напрежение. Факт е, че не играем добре и това е.
Къде се виждате вие, в скоро време?
- Някъде навън. Защото ми беше достатъчно в България, стига ми.
И друг път сте го казвали, но се върнахте, при това именно в Лукойл.
- Върнах се, защото ситуацията тогава бе друга в Лукойл.

Дойдоха, както се казва, „наши хора”

познаваме се. С Тошко сме играли дълги години, братът на Тони Дечев ме е учил как да стрелям. Първият ми треньор също е Дечев, техен братовчед. Познаваме се от доста години. Когато подписах, все едно се върнах у дома.
Съжалявате ли за нещо?
- Не, не бих казал. Знам какво съм направил и къде са били причините за всяко едно нещо, което е станало. В крайна сметка, каквото съм им казал, за съжаление се е случило и съм се оказал прав. Видях доста неща и на 34-35-36 години се сблъсках с неща, които не бях виждал.
Колко още баскетбол има във Филип Виденов?
- Ако се чувствам така добре, нямам контузии, играе ми се още много. Докато има кой да ме използва правилно и се чувствам добре, ще съм част от баскетбола. Знам, че веднъж спра ли, ще съжалявам след време, защо не съм продължил. Все още намирам смисъл в баскетбола. Въпросът е дали ще има кой да ми плати, защото за кеф мога да си играя и у дома, в Русе.