Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

Франко Барези: Ван Дайк е над всички централни защитници

Франко Барези: Ван Дайк е над всички централни защитници

11-05-2020 Fifa.com

Милан е моят живот и вярвам, че ще се върне на върха, казва легендарният бранител

Той не беше най-големият, най-силният, най-могъщият или най-бързият защитник, но със сигурност един от най-добрите. Трудно е да се намери бранител, който да се доближава до Франко Барези по отношение на елегантност, позициониране, очакване и способност да ръководи отбор от собственото си наказателно поле. В земята на катеначото той беше цар. В продължение на 20 години (б.р. - между 1977-а и 1997-а) този майстор на отбранителните изкуства остана верен на един клуб – Милан. А по време на международната си кариера (б.р. - между 1980-а и 1994-а) записа 81 мача и беше част от някои от най-добрите постижения на Италия. Наскоро – 8 май, Франко навърши 60 години.

Нека се върнем още в началото през 1982-а, когато станахте световен шампион в Испания, без да запишете нито една минута. Какво си спомняте от цялото преживяване?
- Бях на 22 и това беше жизненоважен момент в кариерата ми, въпреки че изобщо не играх. Беше интензивно и любопитно преживяване. Прекарвах времето си с истински шампиони, които бяха мои герои и идоли. Много внимателно гледах предишното световно първенство в Аржентина и не можех да повярвам, че бях рамо до рамо с фигури като Джентиле, Кабрини, Тардели, Конти и други. Това беше един невероятен отбор както на терена, така и от психологическа гледна точка.
Какво научихте по-специално, гледайки как те вдигат трофея?
- Започнахме бавно, но в крайна сметка триумфирахме категорично, побеждавайки най-добрите отбори в света – Бразилия, Аржентина и Западна Германия. Това преживяване беше

един от крайъгълните
камъни в кариерата ми

Опитах се да допринеса по един или друг начин, да помогна на тима по време на тренировките. Най-важното обаче беше да гледам и да се уча.
На домакинския мондиал през 1990-а Италия стигна до полуфиналите, въпреки че записа 518 минути в турнира, без да допусне гол. Какво ви спря да вдигнете трофея?
- Това световно първенство беше съвсем различна история. Бях опитен играч и капитан на Милан от няколко години. Искрено вярвам, че заслужавахме да стигнем поне до финала. Бяхме интелигентна комбинация от млади и по-опитни фигури и мисля, че направихме страхотен турнир. Жалко е, защото понякога всичко се свежда до липсата на късмет (б.р. - Италия загуби от дузпи от Аржентина на полуфиналите). Така беше и през 1994-а, когато Бразилия ни победи след дузпи във финала. През 2006-а обаче Фортуна беше на наша страна. Така е в спорта.
Говорейки за 1994-а, получихте контузия във втория мач срещу Норвегия. Мислихте ли тогава, че кариерата ви на световни първенства приключи?
- Без съмнение беше огромен удар. Бях капитан и знаех, че това е последният ми мондиал. Атмосферата в екипа беше невероятна. Разполагахме със страхотни футболисти и чудесен селекционер – Ариго Саки. Усещах, че мога да направя невероятен турнир, но

съдбата изигра
своята роля

Момчетата обаче се справиха брилянтно в тежки условия и стигнаха до решаващия сблъсък за купата.
На 25 юни претърпяхте операция на коляното. Как успяхте да се възстановите навреме за финала на 17 юли?
- (Смее се.) Разказвам тази история от години, но все още изглежда невероятно. Никога не съм мислил, че ще мога да играя. Получавах лечение и физиотерапия, надявайки се да съм готов за следващия сезон. И изведнъж бях на линия за финала. Изненадах се, когато разбрах, че ще мога да играя.
Чувствахте ли се напълно готов физически да го сторите?
- (Смее се.) Никога не бих могъл да кажа, че съм абсолютно на сто процента. Проведох няколко тежки тренировки и коляното ми се справи добре. В крайна сметка

Ариго Саки взе
смело решение

и ме пусна титуляр.
Това ли беше един от най-напрегнатите двубои в кариерата ви?
- О, да, беше много напрегнато и не говоря само за мача. Спомням си предишния ден, когато все още не знаех дали ще мога да играя. През цялото време си мислех дали съм готов или не, дали коляното ми ще се справи. Бях сигурен, че мога да помогна на отбора. Когато излязох на терена, бях концентриран на сто процента и не мислех за нищо друго, освен как да бъда полезен на отбора.
Трите ви преживявания на световни първенства бяха много различни. Как бихте ги обобщили?
- Смятам се за късметлия, че бях на три мондиала и стигнах до подиума на всеки един от тях. Не е лесно, нали? Има играчи с повече световни първенства, но без сериозни успехи. Завършването на първо, второ и трето място не е никак лошо постижение. Не мога да се оплача (смее се).
Вие сте един от най-големите защитници на всички времена. Какво мислите за съвременните централни бранители?
- Футболът се промени толкова много през последните 15-20 години. Не само на терена, но и достъпът до информация. Истинските фенове на футбола разбират колко важни са защитниците и ги оценяват. Ако трябва да посоча име, този, който наистина се откроява, е Върджил ван Дайк. Той показа качеството, характера и силата, които един бранител трябва да има, за да бъде успешен лидер на отбор като Ливърпул.
Ще завърши ли сезонът в Серия А?
- Знам, че феновете се надяват кампанията да бъде възобновена. Но ако се поставя на мястото на играчите, това не е толкова лесно. Футболът е пример за отговорност, така че

безопасността е
на първо място

Надявам се първенството да приключи.
Вие сте символ на Милан с шест титли и три европейски корони...
- Милан е моят живот. Във всеки клуб има цикли с промени. Днес конкуренцията е голяма, но все още мисля, че Милан може да се върне на върха. Искам да похваля капитана Алесио Романьоли, който е един от най-добрите играчи в Италия. Той разбира какво означава да носиш тази величествена фланелка. Какъв съвет бих дал на Донарума? Ако бях на негово място, не бих се колебал да остана в Милан. През 1982-а Ювентус ме искаше, но никога не съм мислил за напускане.
В кариерата си сте играли срещу толкова много страхотни играчи. Кои от тях бихте отличили?
- Трудно ми е да избера. Но като се има предвид всичко, което научих за футбола през живота си, ще избера двама играчи от всяко поколение, които наистина оставиха своя отпечатък в историята на играта – Пеле и Еузебио. Когато бях млад, с интерес гледах по телевизията Йохан Кройф и Франц Бекенбауер, след това Диего Марадона и Мишел Платини, Феномена Роналдо и Марко ван Бастен, а накрая Лионел Меси и Кристиано Роналдо. Мисля, че това е достатъчно (смее се).