Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

Хавиер Ирурета: Никой не повтори чудото на Ла Коруня

Хавиер Ирурета: Никой не повтори чудото на Ла Коруня

20-05-2020 Тема спорт

Хавиер Ируретагойена Aмиано (роден в Ирун през 1948 г.) тренира повече от две десетилетия в елита на испанския футбол и бе начело на 11 отбора. Но неговата история е и ще бъде завинаги свързана с Ла Коруня. Баскът беше архитектът на последния отбор, който се присъедини към клуба на шампионите в Ла Лига. На 19 май (б.р. вчера) се навършиха 20 години от титлата на Депор и в същото време започна най-славният период на клуба, когато синьо-белите в продължение на пет години спореха с грандовете в Европа. С бившия офанзивен халф на Атлетик Б и Атлетико М се връщаме към незабравимия момент в историята на галисийците.

Ирурета, 20 години от титлата в Ла Лига... Те не са нищо, както се казва в песента, или започват да изглеждат вече много?
- По-скоро второто с отдалечаването във времето. Това, което ме поразява е, че през тези две десетилетия не е имало други случаи като този. Вече виждаме как е в Ла Лига. Има два отбора, три и след това... имаше Валенсия, който вече беше ставал шампион. Но оттогава няма отбор с първа титла.
Защото е нужно да се поддържа ритъма през целия шампионат.
- Наскоро прочетох изказване на Зидан, че Ла Лига е най-важното състезание. И много треньори вече го казаха. Така мисля и аз. Трябва да покажете постоянство срещу всички съперници. В другите турнири играете само срещу 50 процента от отборите. Ла Лига е най-справедливата. Справили сте се по-добре от всички останали. Спечелили сте повече точки. В нашия случай беше фантастично. И огромна радост за Ла Коруня. Един реванш за изпуснатата титла през 1994 година, която отборът напълно заслужаваше.
Депор и Ирурета, Ирурета и Депор - две части от историята на испанския футбол, които е трудно да се отделят една от друга?
- Не беше просто спечелването на тази титла. Изкачихме се там, следващите два сезона бяхме втори, а след това още два пъти трети. През тези години имаше промени, трансфери в една или друга посока, защото трябва да балансираш сметките, а понякога успяваш, а друг път - не. Това са неща, които могат да ви отслабят. Победата очевидно е важно събитие, но за мен най-важното бяха тези пет години в Шампионската лига. Състезавахме се там и бяхме в битката за трофея. Записахме победи в Париж, Манчестър, срещу Арсенал... Бяхме единственият испански отбор, който победи Байерн на Олимпийския стадион. В никакъв случай не бяхме еднодневка.
И с обновяването от година на година, с известните задължения, както Лендойро обичаше да казва. Какви бяха онези планове с президента?
- Спомням си, че Селта вече не ме искаше и веднъж далеч от вкъщи отидох в Ла Коруня и оттогава подписвах за по година. Клубът беше щастлив и аз бях щастлив. Това бяха неща, които с моят агент обсъдихме и след това довършихме на масата на преговорите. С Лендойро винаги сме говорили как да укрепим отбора. След като спечелихме първенството и влязохме в Шампионската лига, видяхме какво се случва в Атлетико, който изпадна. Хесус Хил изглеждаше доста изнервен и бе готов да хвърля всичко през прозореца. Лендейро ми каза за това. Бяхме направили проучване на играчите, вратарят ни Сонго'o вече беше на 35 години и се замислихме за Хосе Молина. За да сме на ниво в още един турнир ми трябваха и двама играчи като Валерон и Капдевила, които да ни помогнат. Постигнахме споразумение и мисля, че те не струваха толкова, колкото платихме, а реално ни свършиха отлична работа.
Да се върнем в Ла Лига, какъв беше първият спомен, който ви идва от онзи сезон?

- Финалната фаза, разбира се. Последният мач, предпоследният с изгонването на Джалминя срещу Сарагоса (2:2), Сантандер (0:0), но ключовият беше срещу Еспаньол (2:0). Съставът, головете... много неща през годините се забравят, но тези последните три срещи са може би най-важните. Вероятно, защото съм ги гледал няколко пъти, чел съм за тях, а също и защото мнозина ми се обаждат да ме питат (смее се).
В Сантандер беше обобщеното представяне като гост през втората половина на сезона.
- Отборът по това време беше много ангажиран. Ясно е, че тъй като остават малко мачаве, има повече напрежение в екипа. Защото съперниците те притискат. През цялото време бяхме спокойни. Знам, че се говореше, че трябва да спечелим, но не беше толкова лесно. Далеч от вкъщи бе възможно да се случи всичко, но на „Риасор” пред нашите фенове бяхме убедени, че ще спечелим много точки.
Когато изгониха Джалминя в Сарагоса, какво си помислихте?
- Е, стана ми ясно, че ни предни труден завършек на мача. Той вкара за 2:1, но не успяхме да задържим победата. Барселона обаче също не спечели (б.р. 0:2 срещу Райо Валекано на „Ноу Камп”). Накрая завършихме с 5 точки пред каталунците и дори да бяхме паднали, нямаше да е фатално. Много са ме питали, дали сме знаели, как върви мачът на Барса, но аз нямах нито информация, нито радио. Усещах, че нещо става по брожението на резервната скамейка, но бях изцяло погълнат от събитията на терена.
Кога разбрахте, че можете да се борите за титлата?
- След преполовяването на сезона. Видяхме, че няма ярко изразен фаворит, а ние запазихме мястото си след челниците с добра възможност за атака. Не бих казал, че имаше конкретен момент, но в отбора се появи вяра и импулс да стигне до края.
Поддържахте равномерно ниво най-вече благодарение на ротациите, как успяхте да управлявате отбора, при толкова много промени?
- Беше сложно, защото някои останаха на пейката и трябваше да избирам точния момент, за да ги пускам. Бяхме шести в класирането и участвахме в Купата на УЕФА, което винаги усложнява нещата. Така че имате нужда от по-обширен състав. Но новите попълнения се интегрираха много добре в отбора и града. Бяха щастливи, играеха спокойно. Това беше екип, проектиран с трима или четири основни играчи, а останалите работеха много добре. Мауро Силва и Фран бяха лидерите. Фран беше изключителен. Капитанът, в края на кариерата си, сериозна и спокойна личност, която бе за пример на останалите.

И имаше ли момент, когато се страхувахте, че титлата може да ви избяга?
- Без съмнение у феновете беше жив споменът за случилото се преди няколко години. Но когато стигнахме до последния мач, имах пълната увереност. Бяхме вкъщи, на „Риасор” и феновете ни подкрепяха. Тогава като видяхме какво е настроението в града, еуфорията… това много ни помогна да се убедим, че е възможно. По-късно в мача срещу Еспавьол имахме късмет да отбележим ранен гол и това ни успокои. Ставаше дума за контрол върху играта и резултата.
Не се наложи, но кажете – имахте ли избран изпълнител, ако бе свирена дузпа във ваша полза?
- Не, не (смее се )... Предполагам, че някой измежду Джалминя, Makaaй, Фран в този ред, би я идпълнил. Не сме мислили за това в предишните дни и за щастие не беше необходимо.


Изпуснатата дузпа и
кошмарът през 94-а

В началото на 90-те Ла Коруня се утвърждана след на-силните отбори в Ла Лига. Възходът е благодарене на Аугусто Сесар Лендойро, който през 1988 г. става президент. Тогава тимът е 16-и в Секунда, а през 91-а влиза в елита. Под ръководството на треньора Арсенио Иглесиас и с футболисти, като Мирослав Джукич, Клаудио, Алдана, Фран, Мауро Силва и Бебето, галисийците си спечелват прозвището Супер Депор.
През сезон 1993-94 г. синьо-белите водят епична битка за титлата с Барселона, в чийто редици е Христо Стоичков. Нещата са доведени до развръзка в последния кръг. Галисийците са лидери с 56 т. и примат Валенсия, докато каталунците с 54 са домакини на Севиля. При 0:0 на „Риасор” е отсъдена дузпа в последната минута в полза на Депор. С отговорността се нагърбва Джукич, но сърбинът пропуска. Барселона от своя страна минава през 0:1 и 1:2, но стига до 5:2, като два от головете са на Камата. Така с равни точки и по-добра голова разлика шампионският трофей остава на „Ноу Камп”.