Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

Чорбаджийски: Аз съм най-големият си критик

Чорбаджийски: Аз съм най-големият си критик

09-08-2017 Тема спорт

Винаги поставям ниски оценки за играта си, разкрива капитанът на ЦСКА

Капитанът на ЦСКА Божидар Чорбаджийски навърши вчера 22 години. По този повод той даде интервю пред клубната телевизия на армейците.
В трети пореден сезон централният бранител, който е юноша на клуба, е със статут на абсолютен титуляр в състава на ЦСКА. Христо Янев го наложи по време на престоя на отбора във В група, след това румънецът Едуард Йорданеску също залагаше неизменно на него, а сега и Стамен Белчев не го вади от стартовите 11.

Божидаре, победата над Локомотив Пд с 4:1 ли бе най-хубавият подарък в професионален план, който можеше да получиш по повод 22-ия си рожден ден?
- Разбира се. Постигнахме една много хубава и заслужена победа, чрез която затвърдихме това, което направихме в предходния кръг при гостуването на Ботев Пловдив.
- А какво би си пожелал в личен план?
- Най-вече да съм здрав и да се опазя от контузии. Най-голямото ми желание е да станем шампиони.
- Тежи ли капитанската лента?
- Да. Отговорността е голяма, но вече взех да свиквам. С помощта на по-опитните футболисти от отбора успявам да се справя с това, което се очаква от мен. Вслушвам се в това, което ми казват, и се коригирам там, където бъркам, за да мога да изчиствам грешките си и нещата, които се дължат на младостта и неопитността ми. Знаете, че червената фланелка задължава. Аз съм на „Армията” от дете и

знам отлично какво
означава да защитаващ
емблемата на ЦСКА

На какво успя да те научи и какво ти даде ЦСКА?
- Научи ме на всичко – на дисциплина, на трудолюбие, на отговорност… Щом си в ЦСКА, трябва да бъдеш за пример не само на терена, но и извън него.
- Може ли да се каже, че имаш високо ниво на самокритичност?
- Аз съм най-големият си критик. Само аз си знам как изживявам всяка една грешка, всяка една загуба, всяко едно слабо представяне… Смея да твърдя наистина, че съм много самокритичен и винаги си поставям ниски оценки за играта. Понякога дори прекалявам с взискателността към себе си. Голям реалист съм, много съм трудолюбив и се стремя да изчиствам всяка една грешка от играта си. Семейството и приятелите често ми казват, че не трябва да се подценявам толкова и че имам много качества. Откакто Бодуров дойде в ЦСКА,

ми дава много
ценни уроци

Има неща, които за първи път чуваш и са били излишни в играта ти. Това налага някои настройки на нервната система за нови движения и навици, които са по-правилни и ефективни. Имам предвид най-вече в заставането и пропиляването на излишна енергия. Това, на което Бодуров и целият треньорски щаб ме учат, гледам все повече и повече да го изчиствам. Все още обаче си личат доста пропуски и аз съм наясно, че пред мен има още много работа. Въпреки това смятам, че имам някакво ниво и желанието ми е да продължа да се развивам.
Играл ли си на други постове освен в центъра на защитата?
- В юношеските ми години е имало мачове, в които при негативен резултат съм заигравал за кратки периоди като централен нападател. Но в центъра на защитата е моят пост. Фокусиран съм изцяло около израстването си на този пост и това как трябва да се позиционирам на терена.
От кого си научил най-много във футбола?
- Това е труден въпрос. Във футбола се учиш всеки един ден. Учиш се дори от най-слабите футболисти, с които си играл. Те ти помагат да разбереш какво не трябва да правиш и какъв не трябва да бъдеш. След това пък идват хора, които те впечатляват с всяко едно действие. Те със сигурност са пример за теб. Най-пресният ми положителен пример, за който вече споменах, е Бодуров. Вече повече от половин година играем заедно. Той е мъжкар, който никога нищо не ти спестява. Казва ти всичко в очите. Аз обичам точно такива хора – прями и директни. Опитвам се да го слушам и

да следвам всяка
една негова дума

за да израствам като характер и като футболист.
За какво не ти остава време?
- Не се оплаквам. Имам време за всичко – за семейството, за приятелите... Когато няма мач, професионалният футболист има на ден не повече от 4-5 часа ангажирано време с отбора, след това денят ти е свободен и има време за всичко.
Доколко ти се струва реалистично ЦСКА да спечели шампионската титла в края на този сезон?
- На клуб като ЦСКА му приляга винаги да се бори за титлата. Всички имаме неистовото желание това да се случи още този сезон. Дано само всички да сме здрави. Без да се изхвърлям, смятам, че имаме невероятни шансове да спечелим титлата през този сезон.
Не вдигнахте ли много летвата с десетте гола, които вкарахте в последните два кръга?
- За нас е важно да не допускаме голове, а напред да вкараме възможно най-много. Публиката на ЦСКА обича атрактивната игра и когато вкарваме повече голове, хората са доволни. Видяхте каква атмосфера създадоха нашите фенове срещу Локо Пд. Най-важното за мен е да вкарваме винаги с поне един гол повече от противника.
Какви са взаимоотношенията ти с публиката, която те приема като едно от децата на ЦСКА, тъй като си израснал на „Армията”?
- Взаимоотношенията ни са прекрасни. Виждам, че

хората ме харесват
и ме подкрепят

за което им благодаря. Иначе съм наясно, че винаги ще има критици, но това е много хубаво, защото по този начин лично аз се амбицирам още повече. Чувам и доста негативни коментари по мой адрес, но всеки има право на мнение. Важното е хората, които разбират от футбол, да са доволни от мен. Надявам се това да е така. Благодаря на хората от червената общност, които ме подкрепят. ЦСКА има най-голямата публика и подкрепата й дава крила на всеки един футболист.
Как се чувстваш на „Армията” в ден като днешния, когато правим това интервю?
- На „Армията” се чувствам като у дома си. Това е втората ми къща. За мен е удоволствие всеки път, когато идвам на стадиона. Надявам се с основите, които полагам тук, един ден да изляза навън и да играя голям футбол.
Познават ли те вече хората по улиците?
- Да, често ме спират, не само мен, а и другите ми съотборници. Правим снимки, даваме автографа и така. Това е нормално за футболистите на ЦСКА, защото нашият отбор има фенове навсякъде, където отиде.
Спечелената купа на България ли е най-емоционалният момент в кариерата ти и какви спомени предизвиква в теб?
- Да, без съмнение това е най-големият връх в кариерата ми до този момент. При гостуването на Берое в първия полуфинал имаше многохилядна наша публика, след това „Армията” бе препълнена на реванша, а на финала дойдоха 35 000 зрители. Всичко бе една невероятна емоция, която пожелавам на всеки да я изпита. Това не може да се забрави, чувството бе неописуемо. Участието ми при победата на националния отбор над Холандия също бе един много емоционален ден за мен. След като спечелихме купата с ЦСКА, половин година ходих с усмивка на лицето, настроението бе страхотно и предавах тази позитивна енергия и на всички около мен.