Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

Шави: Не крия, че моята цел е Барса

Шави: Не крия, че моята цел е Барса

22-05-2019 Алберт МАСНУ SPORT

Мога да се справя добре като треньор, защото имах велики учители

Легендарният Шави Ернандес сложи край на кариерата си. Направи го в катарския Ал Сад, където сега ще бъде треньор. Бившият халф на Барса (39 г.) даде интервю пред в. SPORT, в което говори за бъдещето: „Чувствам се добре, щастлив. Може да не вярвате, но нямах търпение да свърша. Играх футбол цял живот, откакто се помня тичам след топката. Моята мечта бе да играя в Барса и да стана национал. Изпълних всичко, а сега дойде краят. Имах много късмет. Можех да играя и до 42, защото в Катар изискванията са други, но така го почувствах. Уморен съм психически, физически не издържам вече. Да играеш на 39 е привилегия. Бяхме в Шампионската лига на Азия, спечелихме титлата в Катар. Ако се борехме да не изпаднем, щях да спра по-рано. Не си тръгвам с болка или тъга. Просто дадох всичко“, коментира Шави от Техеран, където изигра последната си среща.

Как си физически?
- Откакто напуснах Барса на 35, започнах да усещам спад в тялото. Сега дори по-лесните неща изискват повече усилие. Катар ми позволи да играя на друго ниво.
Но се затваря една врата и се отваря друга...
- Това ми помага много. Минах треньорски курс, дори сега имам полет за Мадрид, за да не изпускам уроците. В същото време вече организирам моя отбор в Ал Сад за следващия сезон - мачове, подготовка, нови попълнения... Имам цел и това ми помага. Щеше да бъде различно, ако съм без работа, но сега минавам директно от футболист в треньор. Аз съм динамичен, не мога без състезание и това ми помага да се чувствам жив.
Коя е любимата снимка от твоята кариера?
- Надминах всички мои мечти. Бяхме модел години наред, спечелихме световната титла с Испания - това трудно ще се случи отново. Нямах и контузии. Ако трябва да избера само една снимка, тя няма да бъде с трофей, а с фланелката на Барса, топката в крака и високо вдигната глава. На това се наслаждавах най-много! Чувството да поемеш кълбото, да вдигнеш главата и да погледнеш терена. Когато си на 19, топката те изгаря на "Ноу Камп". После обаче притеснението се превръща в самочувствие и все повече я искаш.
Най-лесно е да се каже, че си дошъл в Катар за пари. Но минаха 4 години, какво ти даде този нов живот?
- Катар е приветлива страна, много гостоприемна. Тук ни дадоха всичко. Топлота, уважение. Двете ми деца са родени в Доха. Чувстваме се много добре. Катар е

едно от най-успешните решения

в живота ми.
Много други играчи, които прекараха целия си живот в Барса, сега не са в клуба. Необходима ли е подобна раздяла, преди да се върнете обратно?
- В Барса е важно само съвършенството, напрежението е огромно. Вижте как е сега, отборът е на крачка от златен дубъл, но дори това изглежда, че не е достатъчно. Всички са съдени - треньор, играчи, ръководство. И аз минах през същото 17 години, усещайки напрежението и критиките. 5 от тези 17 сезона бяха кошмарни – когато не върви, слушаш постоянно, че не ставаш и трябва да се махаш. Много е тежко.
Какво става след това?
- Когато напуснеш Барса, тялото се освобождава. Това е много любопитно. Когато си вътре в клуба, не си даваш сметка за огромния стрес, който преживяваш, защото това е всекидневие. След като си тръгнеш, вече осъзнаваш къде си бил, какво е било напрежението и на какво си се подлагал. След всеки 3 дни предстои мач, който е като последен изпит. Всяка грешка се гледа под лупа и трябва да си изряден. В противен случай не ставаш за нищо. Ужасно е да живееш така. От друга страна обаче, ние имаме състезателен дух, обичаме предизвикателствата и им се наслаждаваме. След като спреш за няколко години, започваш отново да изпитваш нужда от адреналин и копнееш за чувството да си на върха на света.
На този фон как ти се стори Катар?
- В Катар бяхме завършили наравно и побеснях, защото моите съотборници бяха спокойни. Изискванията са съвсем други. Катар ми отвори очите, че животът не е само футбол. Решението да бъда тук не е само мое, а на семейството. Чувстваме се щастливи. Дадоха ми всичко, уважават ме, имам силен отбор. Да бъда треньор тук е отлична възможност, защото ще натрупам опит, ще мога да се тествам и да се видя на пейката като наставник. Дори в дублиращия отбор на Барса напрежението щеше да бъде по-голямо.
В Каталуня те виждат като новия Гуардиола. Това плаши ли те?
- Наясно съм с това, но не ме плаши. Случвало ми се е като играч и

няма да е лесно, когато се върна

Знам какви ще бъдат очакванията. Имаше анкета в Каталуня, която показа, че вече съм фаворит да поема тима още сега. Благодаря за доверието, но все още не съм готов. Имам нужда да натрупам опит.
Ако Барса те потърси днес?
- Ще дам всичко от себе си, но не е дошъл моментът. Започвам от нулата. Имам нужда от основа.
Какъв е планът ти?
- В Катар искат да остана до мондиала през 2022-а и да им помогна по някакъв начин. Не крия, че моята цел е Барселона. Мисля, че мога да се справя добре като треньор, защото имах велики учители.
Някои казват, че Шави не иска да се върне при настоящото ръководство...
- Това е лъжа. Нямам врагове в Барса. Не съм против Бартомеу и сегашните шефове. Те дори ми предложиха да остана. Лео Меси го приемам като приятел. Нямам проблем с него. Той е винаги директен, честен и отворен. Приятели сме, ще бъде привилегия да му бъда треньор.
Спечелихте 4 пъти Шампионската лига в ерата на Меси. Не е ли това прекалено малко, при положение че имате най-добрия футболист в света?
- Не бих казал, че е малко. Преди това бяхме спечелили само една. Можехме да вземем и повече. Барса на Гуардиола превъзхождаше всички останали отбори, но за 4 години покорихме ШЛ два пъти. Челси и Интер ни елиминираха. Но бъдете спокойни, Меси все още не е свършил.
Какво остава?
- Винаги говорим какво ще бъде без него, но

на Лео му остават поне още 3 или 4 години

на топниво. Той се грижи за себе си, професионалист е. Силен е физически, а психически е като звяр. Той е №1 във всичко.
Как си представяш твоето завръщане в Барселона?
- Ако един ден аз се завърна, ще бъда наясно, че този клуб е като мелачка. Ще ми бъде по-лесно да отида в отбор от Втора дивизия, но обичам големите предизвикателства. Знам какво ще дойде, може би ще оплешивея или ще бъда с бели коси.
Ще заемеш ли позиция в изборите за президент?
- Не бих искал, но съм голям приятел с Виктор Фонт. Той е подходящ за бъдещ президент на Барселона. Истински лидер, интелигентен и подготвен. Ще остави футболните хора да си вършат тяхната работа, което е много важно. Не се грижа лично за него, а гледам най-доброто за Барса.
Играч, който се сравнява с теб, е Артур. Как оценяваш първия му сезон?
- Ако сравнявате Артур на 22 години, не може да го сложите до Шави на 30 години. Не е справедливо. Но той имаше добър сезон. Не губи топката, търси най-добрите решения, умен е. Може да играе 10 години в Барса на брутално ниво. Трябва да атакува, да дава убийствени топки, да шутира, но същите изисквания ги имаше и към мен на неговите години. Виждам себе си в начина, по който той играе... Въпреки че самият Артур не е от школата на Барса. Когато към него добавим и 21-годишния Де Йонг, Барса има двама много добри играчи.
Ти би ли взел Грийзман, след като останалите играчи в съблекалнята не го искат за съотборник?
- Разбирам, че той причини болка на Барса с отказа си да дойде миналото лято. Ако причината да не го искат е само футболна, щях да говоря с момчетата и да им обясня, че той е играч, който може да помогне. Сега обаче трябва да видим кой го взима - спортен директор, президент или Валверде. Ако аз бях треньор на Барса, щях да говоря с играчите, но накрая решението си остава мое. Няма значение дали става дума за Грийзман или за някой друг. Съвсем друга тема е, ако треньорът също не го иска. Тогава вече имаме проблем.