Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

Шефът на школата на ЦСКА Пауло Кардосо:  Ще са нужни от три до пет години, за да имаме успех

Шефът на школата на ЦСКА Пауло Кардосо: Ще са нужни от три до пет години, за да имаме успех

26-11-2019 Тема спорт

Губим уличния футбол, а той учи на много качества

Директорът на академията на ЦСКА Пауло Кардосо даде интервю пред камерата на Evima Sport, в което сподели своите идеи за развитието на млади играчи. Акцентът в разговора с португалеца падна върху начините, по които може да се подобри работата с подрастващите. Кардосо също така разказа интересни детайли около годините, в които е бил треньор на Кристиано Роналдо в школата на Спортинг Лисабон.
Португалският специалист пое школата на ЦСКА през февруари 2019 г. Преди това е работил дълго в Спортинг, а също и в ЮАР, Бразилия, Саудитска Арабия и Австралия.

Г-н Кардосо, разкажете ни за вашия живот и кариера...
- Откакто се помня, се занимавам с футбол. Това е моята първа и най-голяма страст. Още от дете съм привърженик на Спортинг Лисабон. След това започнах да играя футбол на улицата, а в един момент станах част от академията на Спортинг. Бях много щастлив, но си счупих крака. Започнах да се възстановявам, но 18 месеца по-късно пак си го счупих. Тогава бях на 14. Спрях да тренирам за известно време и прецених, че трудно ще стана футболист. Затова поставих като своя цел да стана треньор. Записах се в спортен университет и започнах треньорската си кариера. След известно време бях поканен в Спортинг и станах наставник в академията.

Останах там
цели 18 години

Беше страхотно, работех с големи футболисти, но след време усетих, че имам нужда да направя следващата стъпка в своя живот. Напуснах Спортинг, бях в няколко други клуба и държави, а сега съм щастлив да бъда част от фантастичен клуб като ЦСКА.
Какво ще разкажете за Кристиано Роналдо? Говори се, че сте бил първият му треньор в Спортинг?
- Роналдо е от остров Мадейра, който е на 90 минути от Лисабон. Ние от Спортинг разбрахме за него и го поканихме да тренира в отбора, на който аз самият бях треньор. На първото му занимание останах изумен. Бяхме се разделили на два отбора, той беше на 12 години, а останалите на 13. Той беше като магьосник заради начина му на дриблиране. Казах си: „Как е възможно това?”. След тренировката разговаряхме с ръководството и им казах, че не съм виждал такъв играч като него. Най-лесното беше да приемем момчето в отбора. Проблемът беше да убедим ръководството да плати сумата за него. Годината беше 1997-а, а сумата - 25 000 евро. С тези пари по онова време можеше да се купи някоя


спортна кола
или малка къща

Изглеждаше абсурдно да се плати подобна сума. Но аз настоях. А директорът на школата си заложи главата пред Борда на директорите и в крайна сметка това се оказа правилното решение. Беше невероятно, че имах възможността да работя с един от най-големите футболисти, когато бе още дете. Беше страхотно да го наблюдаваш как израства. А след Спортинг беше невероятно да проследя как за няколко години се превърна в суперзвезда. Роналдо е много емоционален. Понякога му е доста трудно да се контролира. Това беше предизвикателство за него като дете, а и за нас, които работехме с Роналдо. Но пък точно това му желание го прати при най-добрите. Неговият непримирим характер беше доста важен. Той е много концентриран, пределно целенасочен човек. Бях му първият треньор в Спортинг, но не съм само аз отговорен за това, което е. В началните години аз му бях доста близък,

отговарях за
вечерния му час


имах комуникация с майка му и с цялото семейство. Не съм му откривател. По-скоро той дойде при мен, аз не съм го търсил. Играчи като него и Меси не се виждат всеки ден. И трябва да си благодарен, че си имал възможността да видиш как едно 12-годишно хърбаво момче се превърна в най-добрия в света.
Какво може да направите за школата на ЦСКА?
- Първо, винаги давам най-доброто от себе си, но все пак не съм магьосник. Давам времето си, моите знания на клуба. Опитвам се да прилагам неща от най-добрите клубове по света и съм благодарен за възможността да го правя тук. Освен това получавам и подкрепата на ръководството. Това, което трябва да се опитам да създам тук, е не просто няколко качествени футболисти, а да изградим процес по създаването на такива играчи. Вероятно това ще отнеме между 3 и 5 години, за да приложим всички необходими процеси. Първата ни задача е да създаваме момчета за представителния отбор и да ги подготвим така, че в един момент да могат


да отидат в големи
европейски клубове

Това е важно както за нашия тим, така и във финансова перспектива, защото в един момент ще донесе печалба на клуба. Въпросът е футболистите да напускат ЦСКА, когато са готови за това, а не преждевременно. Положителен пример е Десподов. Ще ви дам обаче и друг пример от времето ми в Спортинг. Става въпрос за три момчета от набор 1989 г. Това се случи през 2005-а, значи тогава бяха на по 15-16 години. Три момчета - Адриен Силва, Фабио Ферейра и Рикардо Фернандес, на практика избягаха от Спортинг и отидоха да тренират в Челси без наше позволение. Двама от тях останаха в Челси - Фабио Ферейра и Рикардо Фернандес. В Спортинг обаче се завърна Адриен Силва. Какво се случи с тези играчи? Фабио Ферейра за последно играеше в елита на Австралия. Да, професионален футболист е, но не е на високо ниво. Рикардо Фернандес пък тотално се изгуби, след Челси игра по аматьорски отбори в Португалия, сега не знам дали изобщо е футболист. А момчето, което остана - Адриен Силва, впоследствие се разви успешно. Стана капитан на Спортинг, спечели европейското първенство с Португалия, после Лестър го купи, а сега играе под наем в Монако. Той постъпи правилно и успя. Проблемът е, че много момчета не издържат на напрежението, на което са подложени в големи клубове като Челси. Просто се огъват. Затова моят съвет към родителите е децата да остават в своя клуб и своята страна, докато не станат национални състезатели и не се наложат в отбора си. Ако си достатъчно готов, тогава вече може да опиташ в чужбина. Тогава сами ще ти отворят вратата и ще те поканят, а няма да има нужда да чукаш.
От ЦСКА са излезли футболисти като Стоичков, Пенев, Костадинов... Възможно ли е това да се повтори?
- ЦСКА има богата история и много големи играчи са тръгнали оттук. Ние се опитваме да постигнем същите резултати, но по друг начин. Светът, както и футболът се развиват. Не може да постъпим по същия начин, както преди, и да чакаме добри резултати. Ако го направим, няма да имаме успех. Футболната игра се развива, а ние трябва да сме в унисон със съвременните тенденции.
Направете сравнение между българските и португалските деца във футболно отношение...
- Тук, също както в Португалия, губим уличния футбол, а той те учи на много неща. На тренировка ние трябва да работим за всички тези качества, които получаваме на улицата. Относно сравнението мисля, че ако заведа 10-годишни деца от България в Португалия или направим обратното, разликата няма да бъде много голяма. Напълно съм сигурен. Но ако направим същото със 17-годишни момчета, нещата ще стоят по различен начин. За мен проблемът е в компетенцията на треньорите. Проблем е и подборът на деца. Тук

селектираме
децата за
победа

в мачовете, а не с цел развитието им като професионални футболисти. Избираме по-едрите момчета, за да можем лесно да печелим мачовете, но те вероятно няма да бъдат най-добрите играчи в бъдеще. Правим тази грешка още в началото. Всички я виждаме навсякъде по клубовете, дори и при националните гарнитури. Потенциалът е най-важен при селекцията на деца в детско-юношеския футбол. Мачовете в ДЮШ не са като играта на карти, там правилата са ясни – играеш само и единствено за победа. Но работата на тези треньори не е само и единствено да побеждават. Защото, когато пускат едно по-едро момче, те спират развитието на някое по-дребно дете, което в бъдеще може да се развие като отличен състезател. Това според мен е големият проблем. Структурата на първенствата е добра, дори и спортната база е добра, така е. Но пък ще дам пример от Португалия - Кристиано Роналдо за първи път тренира на естествена трева, когато беше 17-годишен. Не казвам, че инфраструктурата не е важна, но не е най-важното нещо в развитието на футболистите. Стоичков и Костадинов също не са тренирали на хубави игрища винаги. Трябва да разберем, че най-важните неща са правилната селекция и работата с подрастващите.