Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

Юрген Клоп: Не мога да повярвам, че случващото се е истина

Юрген Клоп: Не мога да повярвам, че случващото се е истина

26-09-2019 Players Tribune

Мениджърът на Ливърпул Юрген Клоп стана поредната значима личност от света на футбола с откровена изповед пред Players Tribune. Германецът го направи само ден, след като бе обявен за най-добър треньор в света за 2019 г. в анкетата на ФИФА.


Трябва да започна с леко смущаваща история. Защото понякога се страхувам, че външният свят гледа на футболистите и мениджърите, все едно сме богове или нещо такова. Като християнин вярвам само в един Бог и мога да ви уверя, че той няма нищо общо с футбола. Истината е, че всички ние се проваляме, постоянно. А когато бях млад треньор, се провалях много. Това е една от тези истории.
Трябва да се върнем към 2011-а. Моят отбор Борусия Дортмунд играеше срещу Байерн. Това беше огромен мач в Бундеслигата. Не бяхме печелили в Мюнхен от около 20 години. Черпя много вдъхновение от филми, така че винаги, когато имах нужда да мотивирам момчетата, се сещах за Роки Балбоа. Според мен трябва да излъчват "Роки" I, II, III и IV в държавните училища по целия свят. Трябва да се учи като азбуката. Ако гледате тези филми и не искате да се изкачите до върха на планината, тогава мисля, че

нещо с вас не е наред


Вечерта, преди да играем с Байерн, събрах всичките си играчи в хотела за разговор. Момчета седяха, светлините бяха угасени. Обясних им честно ситуацията: "Последният път, когато Дортмунд спечели в Мюнхен, повечето от вас все още са били с памперси".
Тогава започнах да им пускам сцени от "Роки" IV на екрана. Тази с Иван Драго. Класика според мен. Драго тича по бягащата пътека, по него са закачени жици и учените го изучават. Спомнихте ли си? Казах на момчетата: "Разбирате ли? Байерн е Иван Драго. Най-доброто от всичко! Най-добрата технология! Най-добрата машина! Той е неудържим!"
Тогава виждате Роки да тренира в Сибир. Сече борове, носи трупите през снега и тича до върха на планината.
И пак казах на момчетата: "Разбирате ли? Това сме ние. Ние сме Роки. Ние сме по-малки, да. Но ние имаме страстта! Имаме сърце на шампион! Можем да направим невъзможното!!!!! "
Продължавах и продължавах, а след това в един момент поглеждам към момчетата, за да видя реакцията им. Очаквах те да се изправят на столовете си, готови да тръгнат нагоре по планината в Сибир, да последва нещо абсолютно лудо.
Но всички просто седяха там и ме

гледаха с мъртви очи


Напълно празни. Гледат ме като: За какво говори този луд човек?
Тогава разбрах - кога излезе Роки IV, някъде средата на 80-те? Кога са родени тези момчета? Накрая им казах: "Чакайте малко, момчета. Моля, вдигнете ръка, ако знаете кой е Роки Балбоа? Само две ръце се издигнаха нагоре. Себастиан Кел и Патрик Овомоела.
Цялата ми реч бе глупост! Това е най-важният мач на сезона. Може би най-важният мач в живота на някои играчи. А треньорът крещи 10 минути за съветски технологии и Сибир! Трябваше да започна цялата си реч от нулата.
Това е истинската история. Това всъщност се случва в живота. Ние сме хора. Понякога се смущаваме. Смятаме, че изнасяме най-великата реч в историята на футбола, а всъщност говорим пълни глупости. Но ставаме на следващата сутрин и почваме отначало.
Знаете ли коя е най-странната част от тази история? Честно казано, не помня дали спечелихме или загубихме мача. Ако тази реч беше преди да бием с 3:1, това със сигурност щеше да е много по-добра история!
Това е едно от нещата във футбола, което хората невинаги разбират. Резултатите се забравят, но тези момчета и онова време в живота ми, и онези малки истории ... никога няма да ги забравя.
За мен е чест, че спечелих наградата на ФИФА за най-добър треньор, но всъщност не обичам да стоя на сцената с трофея сам. Всичко, което съм постигнал в тази игра, е възможно само заради всички около мен. Не само моите играчи, а моето семейство и синовете ми и всички, които са с мен от самото начало, когато бях много, много обикновен човек.
Честно казано, когато бях на 20, ако някой, дошъл от бъдещето, ми кажеше всичко, което ще ми се случи, не бих повярвал. Но на 20 преживях момента, който

напълно промени живота ми

Аз самият все още бях дете, но току-що станах баща. Не беше перфектното време, ако съм честен. Играех аматьорски футбол и ходех в университета през деня. За да платя за учението, работех в склад, където съхраняваха филми за киното. За младите хора - не говорим за DVD-та. Това беше краят на 80-те, когато всичко още беше на лента. Камионите идваха в 6 часа сутринта, за да вземат новите филми, а ние разтоварвахме тези огромни метални кутии. Бяха доста тежки, честно казано. Ще се молите да не показват филм с четири кутии, като "Бен-Хур" или нещо подобно. Това щеше да е лош ден...
Спях по 5 часа, отивах сутринта в склада, след това на училище, вечер тренирах, след което се опитвах да прекарам малко време със сина си. Беше много труден момент, но ме научи на реалния живот.
Трябваше да стана сериозен човек в млада възраст. Приятелите ми се обаждаха да ходим до кръчмата вечерта и всяка фибра от тялото ми искаше да каже: "Да! Да! Искам да отида!". Но, разбира се, не можех да отида, защото вече не живеех само за себе си. Бебетата не се интересуват от това, че сте уморени и искате да спите до обяд.
Когато се тревожите за бъдещето на друг малък човек, когото сте създали, това е истинско притеснение. Това е истинска трудност. Каквото и да се случи на футболния терен, не е нищо в сравнение с това.
Понякога хората ме питат защо винаги се усмихвам. Дори след като загубим мач, понякога все още се усмихвам. Това е така, защото когато се роди синът ми, разбрах, че футболът не е живот или смърт. Не спасява животи. Футболът не е нещо, което трябва да разпространява мизерия и омраза. Футболът трябва да е вдъхновение и радост, особено за децата.
Видях какво може да направи една кръгла топка за живота на толкова много мои играчи. Личните преживявания на Мо Салах, Садио Мане, Роберто Фирмино и толкова много мои момчета са абсолютно невероятни. Трудностите, с които се сблъсках като млад мъж в Германия, не бяха нищо в сравнение с онова, което трябваше да преодолеят. Имаше толкова много моменти, когато те лесно можеха да се откажат, но не го направиха.
Не са богове. Те просто никога не са се отказали от мечтата си.
От самото начало се

уча от грешките си

Никога няма да забравя първата. Бях поел през 2001 г. Майнц 05, където бях играч 10 години. Проблемът беше, че всички момчета все още бяха мои приятели. През нощта бях техен шеф. Викаха ми "Клопо".
Когато трябваше да обявя състава за първия мач, реших, че е правилно да отида и да кажа на всеки играч лично. Е, това беше много лош план, защото бяха в двойни хотелски стаи.
Така че можете да си го представите. Стигам до първата стая и се обръщам към единия - "Ти започваш утре." После към другия - "За съжаление не започваш утре." Разбрах колко тъп беше планът ми, когато вторият играч ме погледна в очите и попита: "Но... Kлопо... защо?"
Няма отговор, единственото е - "Можем да започнем само с 11 играчи". За съжаление трябваше да направя това още осем пъти - 18 играчи в девет двойни стаи. Беше мъчително.
Това беше първият от много, много пъти, в които влязох в л****та като треньор. Какво можеш да направиш? Преживяваш го и си взимаш поука.
За мен футболът е единственото нещо, което е по-вдъхновяващо от киното. Събуждате се сутрин и магията е истинска. Ти всъщност си победил Иван Драго. Наистина се случи.
Мисля за това от юни, когато спечелихме Шампионската лига и обикаляхме с автобус из Ливърпул. Нямам думи да опиша емоциите си този ден. Всеки път, когато си мислехме, че парадът приключва и вече няма хора, зад ъгъла ни посрещаше нова тълпа. Абсолютно нереално. Ако можехме да съберем всички емоции, всички вълнения, цялата любов във въздуха онзи ден и да ги бутилираме, светът щеше да бъде по-добро място.