Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

 Алонсо: Оттеглих се, докато съм на върха

Алонсо: Оттеглих се, докато съм на върха

28-06-2017 Андрю МЪР?? 4-4-2

Още съм фен на Ливърпул, синът ми също, признава славният халф

Шаби Алонсо е успе??ен навсякъде, където е бил. Не е чудно, че всички се изредиха да го хвалят, когато се оттегли. Зад гърба си остави над 800 мача, 13 значими трофея и над милиард точни подавания.
Маестрото в средата на терена, който приключи кариерата си в Байерн, даде интервю пред списание Four Four Two. "Никога не знае?? как ще се чувства?? след последния мач, защото футболът е твоят живот. Това бе ре??ение, което обмислях. Мисля, че дойде правилният момент. Радвам се за всичко, което съм постигнал. Всеки клуб, всеки мач... Разбира се, има част от мен, която се чувства тъжна, но така или иначе всичко трябва да свър??и един ден. Предпочитах да се оттегля, докато съм на върха", казва Шаби. ?? наистина е прав - няколко дни преди визитата на FFT неговият Байерн стана ??ампион на Германия за четвърти пореден път. А испанецът има??е ключова заслуга за последните три триумфа. Освен това спечели Шампионската лига с Реал Мадрид и Ливърпул преди това, а с националния отбор на ??спания стана световен и европейски първенец. Но може би най-голямото му постижение е, че по някакъв странен начин успя да стане любимец на всички.

Още един играч на Байерн се отказа - Филип Лам...
- Да, бе??е чест да завър??им рамо до рамо. Бяхме като последните две рок звезди.
Какво направи на първата сутринта, след като се оттегли от футбола?
- Какъв въпрос! Не зная, но нямах търпение да се върна вкъщи и да направя едно кръгче с мотора. В договорите на повечето професионални футболисти има забрана да карат мотори! Така че аз не съм ползвал моя нито веднъж. Честно казано, сега се стремя да правя неща, които са били невъзможни в живота на футболиста. Например, цели 18 години не съм имал

истински свободен уикенд

със семейството. Да си играч е перфектно, но си много ограничен в това какво може?? и какво не може?? да прави??. Затова сега ще релаксираме в Сан Себастиян и Мадрид.
Като малък си прекарвал лятото в ??рландия, учейки английски. ??грал си галски футбол. ??ма?? ли желание да се върне?? един ден?
- (Смее се.) Уау, минаха толкова много години. Може би съм забравил как се играе галски футбол (смес от баскетбол, футбол и ръгби). Но, разбира се, със сигурност бих се върнал в ??рландия. Обичам тази страна и всички нейни жители. Дали следя отбор? Не, просто играех, за да се наслаждавам с приятели.
Когато рита??е на плажа в Сан Себастиян с Микел Артета, смята??е ли, че ще стигне?? толкова далеч?
- Няма ??анс. Обичахме футбола, но като деца играехме всякакви спортове. Все още сме големи приятели с Артета. Никога не съм мечтал да стана футболист. ??зглежда??е ми толкова невъзможно да се случи, така че дори не съм мечтал да бъда. Голям късметлия съм.
Твоят баща Перико е бил в Барселона, спечелил е две титли с Реал Сосиедад и е играл за ??спания на световното през 1982-а. Брат ти Микел също бе професионалист в Сосиедад. Колко важен е футболът във ва??ата фамилия?
- (Смее се.) Много! Няма нужда да го казваме, че от малки с брат ми сме следвали примера на татко. ??грахме всяка седмица с него, ходехме на тренировките му. Същото прави и моят син Йончу сега.
Когато бе на 18, Реал Сосиедад те даде под наем на Ейбар. Вярно ли е, че си научил новината, четейки вестника?
- Да, това е абсолютно вярно. Бях само на 18. Тъкмо дебютирах в първия отбор за Купата на краля, но формално все още ме водеха част от дубъла. Бях малък, баща ми се оправя??е вместо мен. Той говори с клуба, помисли, че това е добра опция за мен и всичко се случи. Аз

видях новината във вестника

и веднага звъннах на татко. Той ме попита какво мисля, а аз му отвърнах, че е отлична идея. В Ейбар заварих съблекалня, която бе пълна с мъже, а не момчета. Това ми помогна да разбера какво е да си футболист. После се върнах в Реал Сосиедад, а треньор бе Джон То??ак. Той се отнася??е с мен като с 28-годи??ен. Дръпна ме настрани и ми каза: "Слу??ай, ти може?? да стане?? много важен за отбора, затова ще ти дам цялата отговорност да играе?? своята си игра". Възползвах се от ??анса и играх добре. Никога няма да забравя тази ранна помощ от То??ак. Самият отбор не бе в най-доброто си състояние, боре??е се да не изпадне, но фини??ирахме добре - на 13-ото място през 2001/02.
На 22 вече бе в Ливърпул!
- Бе??е трудно да се преместя, защото Сосиедад бе моят дом.
Да поговорим за ??станбул и финала в ШЛ през 2005-а срещу Милан.
- Всичко се случи. На полувремето бе най-ло??ият сценарий. Трябва??е да вкараме три гола на защитници като Алесандро Неста, Паоло Малдини, Яп Стам и Кафу! Някои от момчетата казаха: "Трябва да се борим". Други говореха: "Как може да сме толкова зле днес!" А останалото е история. Направихме най-невероятния обрат. Чудеса се случват във футбола.
Ти би дузпата, с която изравнихте за 3:3. Какво си помисли?
- Не знаех какво да мисля. Това бе първата ми дузпа като професионалист! Сериозно, никога преди това не бях изпълнявал дузпа. Гледах си снимките. Лицето ми бе цялото напрегнато. Бе??е очевидно! Ако не бе онази добавка, кариерата ми в Ливърпул ще??е да бъде съвсем друга (смее се). Бе??е много стресиращо. Рафа Бенитес ме бе предупредил, че ще бия аз, тъй като Стивън Джерард бе изпуснал една срещу Тотнъм. Какво казах ли? Нищо. Просто трябва??е да бия. Няма??е друг начин.
Как празнувахте след това?
- По всеки възможен начин, който можете да си представите (смее се). ??ма??е еуфория в хотела в ??станбул и в Ливърпул. Бе??е лудо. Не само празненствата, но и начинът, по който спечелихме. ??зминаха 12 години от този мач, но все още е в паметта на всички, които бяхме там. Да спечели?? световната титла е върхът, но Шампионската лига почти се доближава до нея на второто място. Едно от най-големите ми съжаления е, че

не станахме ??ампиони

на Англия с Ливърпул. Бяхме толкова близо през 2008/09. Смятахме, че е възможно, след като ударихме Фулъм с 1:0 с гола на Бенаюн, но на следващия ден Манчестър Юнайтед обърна Астън Вила с онова невероятно изпълнение на Федерико Македа. После към края на април ударихме с 3:1 Хъл Сити навън и аз вкарах. После, докато бяхме в самолета, Юнайтед вече пада??е с 0:2 от Тотнъм. Когато обаче кацнахме, червените дяволи бяха обърнали до 5:2. Не можехме да повярваме. ??махме страхотен гръбнак - аз, Пепе Рейна, Джейми Карагър, Хавиер Масчерано, Стивън Джерард, Фернандо Торес... ??маме незабравими спомени. Феновете ни помнят. Не само Кара и Стиви, но и нас, чужденците, което ме прави много горд.
Много се говори за конфликтите ти с Рафа Бенитес, които доведоха до продажбата в Реал...
- Да, Бенитес не бе доволен, че изпуснах мач с ??нтер от Шампионската лига заради раждането на дъщеря ми, но няма??е напрежение между нас. Всъщност, той иска??е да ме продаде. ?? аз приех ре??ението му. Това е. Все още съм фен на Ливърпул (напусна през 2009-а). Такъв е и синът ми. Това е част от живота ми. Веднъж червен, завинаги червен. Тази фраза е самата истина. Връзката ми с клуба е много силна. Никога няма да ме напусне. Това важи за всеки клуб, в който съм бил.
Опи??и Мауриньо с една дума.
- Мотиватор. Но има нужда от умни играчи, които да изпълняват плановете му на терена. Във футбола мозъкът е по-важен от краката.
Вижда?? ли се като треньор?
- Не зная още какво ще правя.

Не изключвам нищо

Сега имам нужда от почивка. След това все още не знам кога и къде, но ще се върна.
С кой играч най-много се наслаждава??е да бъде?? съотборник?
- Много са. Няма как да ре??а. Стивън Джерард, Кристиано Роналдо, Лука Модрич, Ариен Робен, Филип Лам… Всички са велики. В последните три сезона спечелих три титли с Байерн. Това бе перфектният край. Трудно можех да откажа на Пеп, след като той ме помоли да отида и да играя за неговия отбор.
Как се почувства след онзи ритник в гърдите, който ти нанесе Найджъл де Йонг (Холандия) на финала на световното през 2010-а?
- Не мислех нищо. Просто бях на земята и не знаех какво става. Болката бе убийствена. ??зкарах 90 минути, все пак това бе финал на световно, но няма??е как да устискам в продълженията. ??мах чувството, че тялото ми е разглобено.