Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Александър Костов –  80 г. финтове и лафове

Александър Костов – 80 г. финтове и лафове

02-03-2018 Янаки Д??М??ТРОВ Мартин АЛЕКСАНДРОВ

„Аз го играех футбола малко на майтап… Ако бях малко по-сериозен, може би щях да бъда и малко по-добър футболист. За мен играта бе??е удоволствие, затова си позволявах доста финтове и кодо??и“. Думите са на Александър Костов. Днес легендарният футболист на Левски и националния отбор става на 80 години. А затова, че е бил голям играч, говори статистиката. От юно??а на сините, той се превръща в жива легенда на клуба. Роден е на 2 март 1938 година в София. Носи любимата си фланелка от 1956 до 1971 година. ??зневерява и само един сезон – през 1960/61 отбива войнския дълг в тогава военния тим на Ботев Пловдив. За Левски изиграва общо 331 мача във всички турнири, в които вкарва 85 гола. С тима печели три титли – 1964/65, 1967/68, 1969/70 г., а във визитката му пи??е и 5-кратен носител на купата – 1957, 1958/59, 1966/67, 1969/70, 1970/71 г. С националния отбор е участник на две световни първенства – през 1962-а в Чили и през 1966 г. в Англия. След края на състезателната си кариера е треньор в Хасково и Монтана, работи и в чужбина – Кипър, Тунис и ??ндонезия. На „Герена“ е помощник-треньор през 70-те години. През 90-те и първите години на новия век е част от техническата комисия към Левски. След това бе селекционер към ??колата на „Герена“. ?? до ден дне??ен може да бъде видян всеки ден на стадиона, на който прекара младостта си.
Александър Костов е еднакво известен с финтовете и лафовете си. Част е от легендарното нападение на сините през 60-те години на миналия век – Георги Аспарухов-Гунди, Георги Соколов-Соколето, Христо ??лиев-Патрата и Цветан Веселинов-Меци. Когато спомене?? името му, в съзнанието на по-старите запалянковци изникват финтовете му, а разказите от уста на уста ги превръщат в мит за по-младите. ??звестен е с „финтът на Са??о“ – лъжливо тръгване с единия крак и прокарване на топката с другия покрай или между краката на бранителя срещу него. Признава, че го научил от бив??ето ляво крило на СССР Михаил Месхи. „Финтът не е на Са??о, а на Месхи. Аз съм го гледал много пъти, след това го тренирах доста, за да го направя и в игра. Първият път се получи конфузно положение… Срещу мене играе??е Апостол Чачевски от Локомотив София и като го направих, той тръгна към публиката – стана смехотворно. След това започнаха да казват, че това е „моя“ финт“, разказва по-късно той. На един мач с ЦСКА пък прави няколко финта, и ре??ава да остави топката, и хуква без нея по-крилото. „Защитникът тръгна по мен, вместо да я вземе“, спомня си Костов.
??менно в двубой срещу армейците се ражда и най-популярният му кодо??. На 17 ноември 1968 година Левски разбива червените със 7:2. ЦСКА открива чрез Жеков, но още до почивката сините вкарват четири гола чрез Аспарухов, Костов, Янко Кирилов и Борислав Богданов. През втората част с нови попадения на Кирилов и Гунди резултатът става 6:1. Минутата е 59-а, а зевзекът Са??о Костов съветва най-бързият от противниците Цецо Атанасов да донесе информационното табло от стадион „Народна армия“, защото вече няма място къде да се изписват головете. После Аспарухов от дузпа прави 7:1, оформяйки своя хеттрик, а минута преди края, все пак е останало място и на таблото се изписва и Атанасов – 2:7.
„Лафовете ми са в кръвта, все са ми на устата. На мач в ??зраел срещу Апоел Петах Тиква поведохме с 5:0, аз бях резерва. Викам на Гунди – „??злизай“. ?? той тръгна към скамейките. Треньорът Кръстьо Чакъров го пита: „Защо излиза??“, а той отговаря – „Са??о ми каза“… Просто Костов.
Не е тайна, че той е искал да пътува заедно с Гунди и Котков до Враца на 30 юни 1971 година, когато двамата загиват в катастрофа край Витиня. Но не се качва в колата. „Наистина трябва??е да пътувам. Тогава даваха плат за костюм и по 50 лева като награда за участието. Отидох при Гунди и му казвам: „Дай да дойда и аз, за да взема този плат. Той ми отвърна: „Ти не си в телеграмата, не си викан и няма да дойде??“… Съдба. Но и до ден дне??ен обича да казва „С тях трябва да започва всеки урок за Левски – с Гунди и Котков“.
От октомври 1966 година до 23 февруари 1985 година Левски не допуска загуба на „Герена“ – не познава поражението в 203 поредни домакински мача, което е рекорд във футбола ни. Може би защото по това време всички спазват завета на Костов. На излизане от съблекалнята той обикновено поставял 4 пръста на вратата. Сочел към тях на съотборниците им и казвал: „Колеги, знаете си работата“. Това било сигнал, че отборът трябва да вкара 4 гола. ?? да не спира да атакува, докато не достигне тази граница. „Силата на Левски е в нападението“, казва и до днес той. А като волно крило не пропусна да допълни: „Птица без крила не лети“, очаквайки любимият му син тим да играе с флангови атаки.
Месец февруари бе тежък за всички, свързани с Левски. Затова и Костов ще отложи ??умните тържества в памет на оти??лите си Павел Панов си през февруари негов съотборници и сини легенди Павел Панов и Цветан Веселинов-Меци.
Но това не пречи, да вдигнем тост за Александър Костов и да му пожелаем да е жив и здрав още дълги години!

ТОВА Е АЛЕКСАНДЪР КОСТОВ
Роден на: 2 март 1938 г.
Пост: Крило
КАР??ЕРА
Сезон Клуб М Г
1957 Левски 12 3
1958 Левски 13 7
1958/59 Левски 15 2
1959/60 Левски 3 1
1960/61 Ботев Пд 20 13
1961/62 Левски 30 8
1962/63 Левски 32 8
1963/64 Левски 34 14
1964/65 Левски 37 5
1965/66 Левски 27 8
1966/67 Левски 32 6
1967/68 Левски 34 10
1968/69 Левски 30 10
1969/70 Левски 25 3
1970/71 Левски 7 -
ОБЩО 351 98

Успехи: 3-кратен ??ампион на България – 1964/65, 1967/68, 1969/70 г.; 5-кратен носител на купата – 1957, 1958/59, 1966/67, 1969/70, 1970/71 г.

С националния отбор: Участник на световните първенства в Чили (1962 г.) и Англия (1966 г.)

ДРУГ??ТЕ ЗА НЕГО
??ван Вуцов: Прекрасен човек. С него се познаваме от дълги години. Бяхме заедно и в Ботев Пловдив, когато отбивахме военните си служби. Тогава живеехме в една стая, след което станахме и семейни приятели. Продължаваме да бъдем такива и до днес. Децата ни Валентин и Руслан са израснали заедно. ??зключително скромен и тих човек. Той бе??е много добър футболист. ??мпровизатор на терена. Във всеки един момент не знае?? какво ще направи. Бе??е силно надарен технически. За него не бе??е никакъв проблем да преодолее човек и да пробие по крилото. Георги Аспарухов-Гунди направи много голове след центрирания на Са??о. Мога да кажа единствено много добри думи. Чарът му бяха ??егите. Винаги бе??е готов да бъде ду??ата на компанията. Пожелавам му да е жив и здрав, да има дълголетие и да продължава да бъде същия човек, когото познавам от над половин век насам.

Кирил ??вков: Са??о Костов е изключителна фигура за Левски. Човек, който най-обича да прави магарии, в добрия смисъл на думата. Страхотен ??егаджия, добър приятел и футболист от много висока класа. Затова и всеки, който го познава, го уважава. Са??о е човек, който не може да нагруби. Във всеки момент е с отворени обиятия. Познавам го от още от 1967 година, когато дойдох в Левски. Голям зевзек. Веднъж си направи ??ега с Гунди. По време на един мач се извър??ва??е смяна и той извика на Аспарухов – „Айде излизай, че ще те сменят!“ и Гунди тръгна да излиза, а не бе той човекът, който ще бъде изваден. Праве??е си много ??еги – с треньорите, футболистите, съперниците. Не са една и две. Ако тръгна да ги разказвам, няма да ни стигне цял ден. Като футболист бе??е много добър, притежава??е изключителна техниха. Участвал е на две световни първенства. Той бе от хората, които много добре се разбираха с Гунди. Половината голове на Аспарухов идваха след асистенции на Са??о Костов. Притежава??е много хубаво центриране. Пожелавам му най-вече здраве.
Стефан Аладжов: Са??о е човек, който винаги ще ти помогне. Отзивчив е. Поддържам връзка с него. ??граехме с заедно в лявата зона в Левски, както и с Янко Кирилов. Още, когато пристигнах в Левски през1967 година ме взе под крилото си и ми бе учител. Той ечовек с много ??ироко сърце. Хуморът му е всеизвестен. Бе??е изключителен футболист. Дори един негов финт го има??е в учебниците във В??Ф (б.а. – сега НСА). С Гунди до таква степен се разбираха, че може??е от всяка топката на терена да му центрира за удар от воле или с глава. Много истории с негови се сещам, но може би тази с таблото, когато победихме ЦСКА със 7:2 на стадион „Васил Левски“ е най-ярката. Той е неизчерпаем извор на хумор. Дори на тези години си остава същият човек. Ако му съберете лафовете, ще напълните един вестник. Пожелавам му още дълги години здраве.