Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Американската мечта се превърна в реалност

Американската мечта се превърна в реалност

29-05-2020 ЕКИП НА „ТЕМА СПОРТ“

Стефка, Вальо и Пинчера достигнаха апогея си в Атланта, Сарафа ознаменува кариерата си с успех над Мейуедър

„Тема Спорт“ продължава своята уникална по рода си поредица, свързана с летните олимпийски игри. Въпреки безпрецедентното отлагане на събитието в Токио това лятото ние ще продължим да ви представяме изминалите летни олимпиади. Всичко най-интересно, което се е случило там, заедно с българското участие. Кои са били героите на Игрите, кои са паметните моменти, къде се нарежда нашата страна сред тях. 23-ата ни спирка са олимпийските игри в Атланта, 1996 година.

Американската мечта се превърна в реалност. В Атланта България най-накрая участва на олимпийски игри в САЩ, след като пропуска тези в Сейнт Луис през 1904-а и в Лос Анджелис през 1932-а и 1984-а. На четвъртия път за родните спортисти няма „черен печат“ и 110 от най-изявените ни състезатели успяват да покажат на какво са способни. Част от тях действително разбират от първо лице какво представлява американската мечта. Нашите печелят общо 15 медала, от които три златни, като безспорно най-жадувани са две от титлите – тези на Валентин Йорданов и Стефка Костадинова.
Легендата и доскорошен председател на федерацията по борба достига своя връх на 36 години. След неуспешните опити в Сеул (8-и) и Барселона (бронз), 7-кратният световен и европейски първенец най-накрая усеща какво е чувството да чуеш химна в своя чест на най-големия спортен форум на планетата. Йорданов постига две убедителни победи на старта на турнира при 52-килограмовите в свободния стил. Той прегазва мексиканеца Родригес с технически туш, след което преодолява и силния руснак Монгуш с 4:2. Съперникът му на четвъртфиналите се оттегля, а часове по-късно идва и зрелищна победа със 7:3 над казахстанеца Мамиров. Мечтаното злато е само на една схватка разстояние. Последното препятствие е азерът Намик Абдулаев. Драмата е до последната секунда, но Йорданов показва желязна воля и характер, за да се наложи след 4:3. Така 1 август 1996-а се превръща в най-паметния ден в кариерата на един от най-великите български спортисти в историята.
Два дни след успеха на Вальо идва и великият 3 август, който ознаменува с титла и вездесъщата кариера на Стефка Костадинова. След среброто в Сеул и четвъртото място в Барселона настоящият шеф на БОК прави най-силното си състезание именно в Атланта, където се увековечава като примата на родната атлетика. Световната рекордьорка от Рим 1987-а печели по впечатляващ начин олимпийското злато. Тя постига 7 поредни успешни опита, преминавайки през височините 1.85, 1.90, 1.93, 1.96, 1.99, 2.01 и рекорд на Игрите от 2.03 метра. Така по пътя си Костадинова „изтърсва“ други големи имена в сектора, като Инга Бабакова (бронз), Татяна Моткова и Алина Астафей. Именно с тази височина Стефка на практика печели златния медал, макар все пак да остава и конкурентката Ники Бакояни. Гъркинята също преодолява летвата, но от третия опит и така трябва да постигне невъзможните за нея 205 см, за да измести българката от върха. Не само че тя на съумява да стори това, но нещо повече – Костадинова покорява и тази височина, от втория опит, за да подобри още един път олимпийския рекорд. Така, със сълзи на очи Стефка се хвърля и за нов световен връх от 2.10 метра и макар да прави един изключително близък опит, пропуска височината. Златото обаче е факт и Костадинова взема онова, което й се полага.
Перфектният ден е ознаменуван и от титлата, която печели Даниел Петров на боксовия ринг. Едва на 24 години и след среброто, което грабва на Игрите в Барселона, Пинчера преминава като на парад през четиримата съперници, които се изпречват на пътя му. Варненецът е безупречен при 48-килограмовите и хапе смъртоносно на олимпийския ринг. Най-напрегнат на практика се оказва първият му мач срещу арменеца Мунчян. Победата с 11:5 точки е и най-трудната, която той постига в Атланта. Следват 18:6 над тайландеца Камсин и 17:8 срещу украинеца Кирюхин, за да дойде убийственият финал срещу Мансуето Веласко. Филипинецът дори не знае откъде идват ударите. А те не са никак малко. Победата е категорична след 19:6 и една от най-убедителните титли от Игрите е факт.
Всъщност мъжките момчета от боксовия ринг са тези, които носят и най-много медали за България, на база броя участници в Атланта. От шестима, сложили ръкавиците в САЩ 1996, трима ознаменуват това с отличия. Освен Пинчера, до финалния двубой достигат още Серафим Тодоров и Тончо Тончев.
Броени минути след успеха на Петров в двубой за златото излиза и Тончев при 60-килограмовите. Преди това той записва убедителни победи над замбиец и канадец, а на полуфиналите ликува в страхотен сблъсък над американеца Терънс Котън с 15:12. Последното препятствие е Хосине Солтани. Мачът преминава равностойно, а 30 секунди преди финалния гонг Тончев води с 3:2 точки. От щаба обаче не знаят това и мислят че изостава. Така българинът се хвърля в атаки, но пропуска удар. Равенството води до преразглеждане на общия баланс и „случайно“ се оказва, че алжирецът печели с две точки повече… и до днес обаче има съмнения, че развоят не е случаен, а причината е друга – индикацията, че на следващия ден Серафим Тодоров ще спечели злато и три титли на България ще са прекалено много!
Сарафа е безспорен фаворит на всички при 57-килограмовите, след като на полуфиналите е отказал голямата надежда на САЩ и бъдещ непобеден световен шампион в 50 поредни професионални мача – Флойд Мейуедър. Тодоров ликува с 10:9, нанасяйки последното поражение в кариерата на Богаташчето. Танцувайки по ринга обаче, Сарафа подценява Камсин Сомлук и отстъпва с 5:8. Тайландецът е определен за шампион, макар и този мач да „намирисва“ и да има съмнения, че българинът е станал жертва на системата…
Страхотна драма се разиграва и на сцената в спортната гимнастика. Там настоящият шеф на федерацията Красимир Дунев печели сребърен медал на висилка. Той прави великолепно съчетание, оценено с 9.825 точки. Само на 0.025 от Андреас Векер и на същата дистанция пред триото – Щербо, Бин и Немов, останали с бронз! Бъдещата легенда Йордан Йовчев пък се разминава с отличие на халки, като същото спохожда Иван Иванов на земя и прескок.
Спортната стрелба пък носи най-много медалисти – цели четирима. Емил Милев и Диана Йоргова ликуват със сребърни отличия на 25 метра пистолет. Таню Киряков грабва бронз на 10 метра въздушен пистолет, като същото постига и Мария Гроздева на идентична дисциплина – вторият от общо петте медала в кариерата на шефа на БСС, която е и спортистът ни с най-много отличия от летни олимпийски игри.
В щангите този път се разминават от допинг скандали, като Йото Йотов дублира среброто от Барселона, този път при 76-килограмовите. За пръв път в историята отличие печелят и грациите от ансамбъла. Ина Делчева, Валентина Кевлиян, Мария Колева, Мая Табакова, Ивелина Талева и Вяра Ваташка остават в подножието на върха, след като изпреварват състава на Русия, но общата им оценка от 38.866 се оказва с 0.067 точки по-малко от тази на Испания. Разлика, дошла от дребни неточности в съчетанието с обръчи.

Следваща спирка – Сидни 2000