Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

29-04-2020 Асафа Пауъл: Няма друг като Болт

Асафа Пауъл: Няма друг като Болт

29-04-2020 L'EQUIPE

Асафа, бяхте казали, че олимпиадата в Токио ще е последното ви състезание. След като я отложиха за догодина, какви са плановете ви? Ще останете ли на пистата дотогава, а и след това?
- Все още не съм решил. Трябва да видя как се чувствам физически. При всички положения няма как да продължа да бягам на 40-годишна възраст. Но нищо не се знае, има време дотогава.
Какво ви кара да продължавате?
- Мисля, че това е чистата обич, която изпитвам към спорта. Обичам това, което правя. Освен това все пак говорим и за работа, която ми плаща сметките. Обичам състезанията, пътуванията, срещите с нови хора. Когато се оттегля, именно това ще са нещата, които ще ми липсват най-много.
Изпитвате ли страх да спрете?
- Не, не ме е страх. Но не искам да спра, без наистина да имам желанието да го правя. Смятам, че все още имам какво да дам. Спортът до голяма степен е свързан със самоувереността и ако не си вярвате, то тогава няма смисъл да продължавате. Аз определено вярвам в себе си. Сигурен съм, че мога да съм достатъчно бърз и това е причината да съм още на пистата.
Ще ви липсва ли атлетиката?
- Определено. Обичам да пътувам, да съм на стадиона и да чувам как тълпата ме окуражава и това ми помага да съм още по-бърз. Не се съмнявам, че това ще ми липсва.
Ще продължите ли да се занимавате със спорт?
- Да, няма да спра да тренирам. Не обичам да стоя на едно място, харесва ми да поддържам форма, така че нямам намерение просто да спра.
Държите рекорд с най-много слизания под 10 секунди – 97 състезания. Можете ли да увеличите бройката до 100?
- Уверен съм. Това е една от целите ми. През последните три сезона имах известни проблеми и контузии, което ме забави. Но смятам, че ще се справя с тази задача.
Далеч зад вас в тази класация е Джъстин Гатлин с 54 бягания под 10 секунди. Какво мислите за него?
- Адмирирам неговия кураж и неговата сила. Гатлин е сред хората, които поставят атлетиката над всичко. Той обича този спорт и когато някой обича нещо, няма сила, която да го спре. Никой не може да ви каже кога да се откажете, освен вие самия. Той е на 38 години и продължава да бяга в рамките на 9,8 секунди. Малцина могат да го постигнат, така че защо да спира?
Каква оценка давате на кариерата си?
- Кариерата ми е невероятна. Нямам от какво да се оплача. Имах възход и падения, но съм благодарен на Господ, че ми позволи да пътувам, че ме запозна с толкова много хора и че изживявам мечтите си. Доволен съм. Можеше и да е по-добра, но ми харесва.
Какво ви липсва?
- Съжалявам най-много за честите контузии. В лоши моменти съм получавал травми, когато съм бил готов да постигна още по-силни резултати. Освен това рядко съм бил във върхова форма на световни първенства (само два бронзови медала от 2007 и 2009).
Кой е най-хубавият ви спомен от състезанията?
- Имам два. През 2005-а, когато счупих световния рекорд в Атина (9,77). Това бе невероятен момент за мен. Необходими бяха две години, за да осъзная, че наистина съм най-бързият човек на света. Другият е на олимпиадата през 2016-а, когато бягах в щафетата на 4х100 метра и спечелихме титлата и всички съотборници дойдоха да ме поздравят. Това бе незабравим момент.
Какво мислите да правите след края на кариерата си?
- Ще остана в спорта. Искам да помагам на идващите поколения. Констатирам, че след като спринтьорите на Ямайка бяха най-добрите, сега има леко отстъпление. Болт вече не се състезава, аз скоро ще се оттегля, това ще направи и Шели-Ан Фрейзър-Прайс… Всички големи имена напускат и не виждам никой отдолу. Искам да разбера каква е причината и да коригирам това.
Виждате ли се като треньор?
- Не, не мога да съм треньор. Искам да помагам на младите, но това да пътувам постоянно в ролята на треньор не ме блазни. Ще помагам по друг начин.
Има ли кой да наследи Болт като лидер в атлетиката?
- Надявам се, че ще видя такъв, но в момента не бих казал, че има. Смятам, че личността, а не спортните умения бяха това, което отличаваше Болт от останалите. Неговият характер, неговият завършен облик бяха различни и хората се влюбиха в това.