Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

12-12-2024 А всъщност искаме ли футболна революция

А всъщност искаме ли футболна революция

12-12-2024 Тема спорт

Голямата грешка, пирамидата трябваше да бъде разрушена, а не само да й сменят върха


Както винаги е било в БФС, бурята отмина и нещата се кротнаха. Поне от 20 години насам е така. Сега ситуацията е различна с това, че обърквацията е документална, а според съда, цитиран от Йордан Лечков, легитимен президент все още и незнайно докога е Борислав Михайлов. Но той със сигурност не иска да е повече на светло. Това го разбирайте така: Твърде голям е процентът на вероятност той да действа с дистанционното от къщи. Като тези му действия са съгласувани с когото трябва. И така ще е, докато който трябва, не излъчи следващия Боби Михайлов.

Ето това е проблемът. Дали следващият командир на българския футбол ще е тип Боби Михайлов, без значение как се казва, или ще е някой, който е неназначен и независим от държавата човек.

А най-големият проблем във футбола е, че революцията, ако такава изобщо се случи, бе инспирирана отгоре, а не отдолу. И има опасност тази революция да е уж предизвикана, тоест симулирана. И догодина на Конгреса на БФС да се окаже изконсумирана революция. След което всичко да си продължи както досега с нов Боби Михайлов, но с друга визия и друга самоличност.

Имаме ли изобщо революционна обстановка във футбола, за да смятаме, че сме в състояние на революция?

Кога имаме революционна обстановка? Според другаря Владимир Илич Ленин това е, когато се наблюдава невъзможност на управляващата класа да запази в неизменен вид своето господство. Тоест това е ситуация, при която управляващата класа не може, а потиснатите класи не искат да живеят постарому.

Така ли е в нашият случай? Управляващите българския футбол имат възможност да запазят своето господство с нова фигура в предни позиции. Някой преоблечен Боби Михайлов, със същите принципи на управление. И същите лостове на влияние спрямо цялата структура под него. И забележете, със същата уязвимост от високите етажи на държавата. Защото ако на следващия ще му пращат ГДБОП веднъж седмично, няма да стане революцията.

Потиснатите класи кои са? В нашия случай това би трябвало да са футболните клубове, както и многото детско-юношески академии и дори девическите школи. Но се оказва, че потиснатите, поне като резултати, статистика и тенденции, са десетките хиляди привърженици на тази игра, които сериозно са се отдръпнали от трибуните. Тоест крайният потребител на продукта не иска да живее постарому.

Значи какво? Това сега не е революция! Или поне на този етап нямаме белези на такава ситуация. Защото на БФС не му пука за клубовете, а пък на клубовете не им пука за публиката. И поради този всеобщ непукизъм клубовете също не проявяват симптоми на революционно настроение. Това беше грешката - пирамидата трябваше да бъде разрушена из основи. А основите са клубовете, оттам публиката. А излезе, че махнаха върха на пирамидата и сега чакат заповед как и откъде да бъде излъчен нов връх.

Добре де, а надолу какво? Надолу чакаме. Докато клубовете се държат като ощипани, няма да имаме революционна обстановка. На тях

си им харесва
да си живуркат

А точно те трябваше, и още не е късно, да направят революция.

Вие забелязахте ли някой доволен от това, че Бойко Борисов поиска оставката на Боби Михайлов и я получи? Само Гриша Ганчев от позицията на собственик на ЦСКА избълва змии и гущери. Но, забележете, не срещу върха на пирамидата, а срещу системата като цяло. Как пък никой друг клуб не го подкрепи. Само той ли смята, че това там в Бояна е алкохолизирана секта и прогнило затворено общество? На Левски това БФС харесва ли им? А на Лудогорец? А на Локо Пловдив и Ботев? А на Берое? А на останалите допада ли им футболната федерация като стил на управление? Мълчат си. Опънали са ветропоказателите и чакат.

В момента на практика няма опозиция. Вижте волейбола - половината от общо 128 клуба са против сегашния президент Лазаров. Опозиция са почти половината, но те твърдят, че 30 клуба са фантомни, тоест кухи и на практика нефункциониращи.

Във футбола само ЦСКА ли е опозиция? Опс, от Царско село също полуофициално потриха ръце след събитията около оставката на Михайлов и дори попитаха - другите под него какво чакат. Обаче два клуба, или хайде нека са дванайсет, няма как да бъдат опозиция на останалите около 500(!) знайни и незнайни, големи и малки, действащи и фантомни клубове и клубчета, школи и школички. Как пък никой не драсна два реда някаква декларацийка да изкаже одобрението си от това, че Боби Михайлов си подаде оставката. Иначе като стане нещо, сме кибритлии, БФС е лошо, БФС е гнило, "докога това БФС" и ред такива. Но като стане интересно и напечено, като трябва да се прави революция, за да се смени системата и подходът, си трайкаме. Свили сме се в черупките на собственото си безразличие и чакаме накъде ще задуха вятърът.

Клубовете не трябваше да чакат държавата да им прави промяната. Събират се големите и решават да правят революция! Започват с протестни действия, после се преминава в стачка и т.н., както си пише в дебелите исторически книги. И това трябваше да е още когато БФС против всякакви правила преобърна цялата си система и направи Първа лига наново,

по заслуги от
историята и
симпатии

Никой не си помръдна пръста тогава, нали? Само феновете на Левски поискаха клубът да напусне първенството. А Спас Русев им отговори "подобаващо", като издигна кандидатурата на Боби Михайлов за последния редовен Конгрес на БФС. Тогава трябваше да стартира революцията.

Може ли изобщо някак да бъде произведена футболна опозиция? На въпросния последен форум против статуквото имаше само 41 гласа, останалите над 500 бюлетини бяха за Михайлов. На този етап чухме от екипа на Любо Пенев мнения и становища, които не се различават от формулировките около конгреса. Но дали той отново ще се яви на избори, не знаем.

Имаме и няколко други имена, пуснати в обращение, по-скоро като спекулация. Или за проба, да се видят реакциите. Спортният министър Красен Кралев каза, че няма амбиции за този пост. Друг от обмена - Лъчезар Танев, също. Завъртя се и Стилян Петров, но той няма планове да живее в България.
И само един-единствен Димитър Бербатов застана с името си и в неговия си странен и особен стил си сложи кандидатурата на масата, но със забележката, че му предстоят още разговори сам със себе си. Дали единият Бербатов ще влезе в хармония с другия Бербатов и ще има кандидат за БФС?
До конгреса има много време. През което единият Бербатов може да размисли и ако другият му разреши, да започне да си търси екип и да си пише платформа за управление. Обаче дали той е узрял не просто за шеф на футбола, а за такива тежки и отговорни ангажименти. Той няма административен опит, пада си малко особняк и, общо взето, е затворен характер, а мениджирането на такава организация изисква отворен мироглед и широк мащаб на мислене. Не на последно място и твърда ръка, а романтичната му душа на художник не кореспондира с подобен тип изискване. И изобщо много има върху какво той да разсъждава, докато си изясни приоритетите и перспективите. Но пък Бербатов е възможно най-разпознаваемият. Президентът на БФС трябва да има представителни функции, но за да влезе това в действие, е необходим екип на топниво. Което не е леснопостижимо.