Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Безтегловност

Безтегловност

19-10-2019 Жаклин МИХАЙЛОВ

Няма такава държава - абсолютно прав е този, който го е измислил. Щом един футболен мач може да доведе до революционна ситуация в страната, какви повече доказателства трябват за тезата. Може и да хиперболизирам, но аз такъв огромен обществен интерес към футбола не помня от

1994 година

когато не съм и бил пряк свидетел на лудото американско лято. Е, народът сега не е по улиците, а във форумите и социалните мрежи. Абсолютно всеки българин бе развълнуван силно от случилото се след мача с Англия. Това, че хората се интересуват от футбол, е прекрасно за нас от медиите. Дали обаче посланията и трактовките са обективни, правилни и креативни? Посочен ли е проблемът и ясни ли са пътищата за решаването му? Моя прочит е едно голямо НЕ!
Фактите досега са следните: премиерът поиска оставката на президента на БФС и той я подаде. Класическа държавна намеса, която болшинството интервюирани се хвърлиха да отричат. Ясно е защо се прави - да не реагират ФИФА и УЕФА. Демек държавата само изразява мнение, но в този случай БФС се вслушва. Да, но след ясна заплаха - спиране на всякакви отношения. И светкавично цъфват разследващите и правораздавателни органи в Бояна. Има ли такъв, който не би си подал оставката при подобни обстоятелства? Които могат и да се задълбочат!
ФИФА на Инфантино и УЕФА на Чеферин вероятно няма да реагират, защото след скандалите с Блатер и Платини предпочитат да не се месят в проблемите на националните федерации. Все още не се чувстват достатъчно укрепнали да го правят. Така че превратът мина без никакви ексцесии, време е да помислим какво всъщност ни очаква. А това очаква е залепено с едно

нищо добро

Да, точно така - нищо добро не очаква българския футбол. Който и да замести Боби, той ще забатачи още повече работата. Устремът на българския футбол надолу и все по-надолу няма да бъде спрян. Следващият президент на БФС ще следва линията на Боби Михайлов почти безотклонно. Защото моделът на управление ще остане същият. Моделът е порочен в най-същественото - широките правомощия на съюза. В едни други времена на успехи и благоденствие президентът на БФС можеше да се смята за недосегаем. В касата можеше да няма и един лев, но ако отборът бе участвал на световното в Русия, Михайлов щеше да е непоклатим. Нещата обаче безвъзвратно се промениха. БФС трябва да си отреже дългата опашка и да се втали. Футболното първенство на България трябва да напусне канцелариите на съюза и да бъде освободено от чиновническия гнет. Най-голямото направление, каквото е професионалния клубен футбол, трябва да стане напълно самостоятелно. Сега имаме три букви, изпразнени от съдържание - ПФЛ. Навсякъде по света, където се развива голям футбол, ПФЛ държи всичко под контрол. Така трябва да бъде и у нас. И ще спре всякакво размиване на отговорности.
Куриозното обаче е, че това не го искат собствениците на клубове. Те искат да имат удобен виновник за собствените си неблагополучия. Защото в другия нормален, европейски модел няма да има кого да обвиняват. Ще са си сами виновни, такова тежко бреме те не искат да носят. И затова отиват на конгрес, където гласовете им съставят 3 процента от общия брой на делегатите и приемат решенията на някакви напълно случайни субекти. Това ще се случи след няколко месеца. 550 човека ще се съберат в една зала и ще изберат правилния човек. Всъщност ще изберат следващия Боби Михайлов! А обществото ще стои вторачено в гадаене на

кой ще е
следващият

Някои неща ще се пишат и говорят открито, други се споделят под сурдинка. Както сега се говори кой и защо всъщност е сготвил Боби. В България никой не вярва на официалните версии, хората са уверени, че всичко се прави подмолно от един кръг, който се нарича "силните на деня". Точно те в момента умуват кой да заеме овакантения пост.
Този, който най-много изпъква, е министърът на спорта Красен Кралев. Коренно различен човек от Борислав Михайлов като комуникативни възможности. Управник, който може да придаде значение и стойност на всяко свое действие. Добре се знае, че в модерните времена не е важно какво правиш, а какво се пише и говори за това, което си направил. Кралев спокойно и уверено може да поеме властта във футбола, но дали ще иска да остави по-високата си длъжност. В крайна сметка това министерство съществува и заради самия министър. В един по-дълбок екзистенциален смисъл няма никаква нужда от такова министерство, функциите му могат да бъдат прехвърлени на БОК.
Плановете за провеждане на световно и европейско първенство са на Кралев, а те са с хоризонт 8-10 години. Практиката показва, че много по-дълго се стои на власт в БФС, отколкото начело на държавата. Последните двама президенти на БФС изкараха общо 25 години начело на съюза! И все пак си мисля, че Кралев няма да се кандидатира на извънреден конгрес и по-вероятно ще изчака редовен такъв. Тогава кой ще заеме поста до 2022 година?
Процесите са много динамични

и вариантите се сменят

в движение. Първо като съвсем логичен изпъкна вариантът властта да отиде във вицепрезидента Атанас Фурнаджиев и да остане при него до редовен конгрес. След като поста пое Михаил Касабов обаче, стана напълно ясно, че се отива на извънреден конгрес. Прогнозата ми е, че на този конгрес ще се появят много разнопосочни и дори екзотични кандидатури, но ще победи онзи, който е посочен от "силните на деня". Това ще бъде и голямата новост. Този път изборът на БФС няма да бъде оставен на случайността, както беше с Валентин Михов, Иван Славков и Борислав Михайлов. Ерата на БФС приключва и се връща старата формула с Българска федерация по футбол.
И накрая на прощаване с Боби. Той говори 40 минути на последната си пресконференция и показа, че няма представа с какво се е занимавал 14 години. Даде финансов отчет на собственото си ООД, а не на обществената организация, която оглавяваше. Михайлов си тръгва, според него с гордо вдигната глава, без да разбере, че всъщност не напуска собствената си фирма, а национална институция. Петте листа, които размаха, нямат никакво значение на фона на футболните резултати, които бяха постигнати в неговите 4 мандата. България е на футболното дъно без никакви признаци на отлепяне от него. И нещо, върху което може да се замисли, докато лови риба и избива невинни животни. Каза, че е избиран с 90 процента на конгресите, а в деня, в който подаде оставка, в анкетите 95 процента от гласувалите му я одобряваха. И тези 95 процента са в хиляди пъти повече от онези, които го избираха. И не беше мразен, защото е успял, а защото не направи нищо, за да бъде обичан.