Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Берое се засили стремглаво по нанадолнището

Берое се засили стремглаво по нанадолнището

30-12-2016 Иван НЕЙКОВ, Янаки ДИМИТРОВ


Берое изпрати много тъжна есен. В клуба дълго време се радваха на стабилност, с каквато можеше да се похвали единствено Лудогорец. През сезон 2014/15 старозагорци ликуваха със сребърните медали, през 2015/16 на вратовете им бяха бронзовите. Интересно бе да се види как ще се развие отбора след „Ерата Петър Хубчев“. Доста преди старта на лятната подготовка за нов „месия“ бе посочен Александър Димитров. Той за първи път заставаше начело на мъжки отбор. Наставникът се постави амбициозни задачи, като зачерта почти всичко от наследството на предшественика си. Сред основните му цели бе да „подмлади“ тима предимно с български играчи, както и да го накара да заиграе атрактивен футбол, който се харесва на феновете. Да го кажеш е лесно, но да го сториш е доста по-трудно. Стигна се до там, че публиката под Аязмото намаля, а останалите по трибуните принудиха Димитров да подаде оставка. Да спасява положението и да изпълни задачата за място първо в Топ 6, а след това и в Лига Европа, бе призван Ферарио Спасов. Но и при него нещата не вървяха. Затова и Берое зимува осми - на пет точки зад шестия Дунав. А през есента не показа аргументи, че заслужава да е по-напред.
Александър Димитров започна със замах в Берое. Разбрал за конфликта на някои фенове със Спас Делев, той отписа бързоногото крило. След него бе принуден да си стегне багажа и основният реализатор Исмаил Иса, защото по думите на треньора - нямало накъде да се развива. Опорният халф Игор Джоман също не намери място в стратегия му. В нея не се вписваше и Стивън Петков, направил после силна есен за Монтана. Разписал се в беройската врата и останал запомнен с надписа под фланелката от мача- „Абе, къде е Сашко!“. Така е, защото на въпросния двубой Александър Димитров вече го нямаше в Берое... Аут бе и любимецът на феновете Елиаш да Силва, който се премести във Верея. След чистката бе направена и мащабна селекция. Головете трябваше да идват от Алекссанър Колев. Бившият нападател на Ботев обаче не се разписа нито веднъж. Острота следваше да придадат Ерик Почански, Станислав Дрянов и взетите под наем Радослав Кирилов и Александър Василев. Надежди за стабилност в средата на терена се възлагаха на японеца Кохей Като и на Васил Панайотов, а новото лице в отбрана се казваше Христофор Хубчев. С тези нови герои и със старите познайници Макенджиев, Зехиров, Иво Иванов, Венцислав Василев, Милисавлевич, Том и Божилов, Берое трябваше да търси пробив Европа и да защити, градения в последните две години авторитет на родна земя.
Още в предсезонните контроли обаче се видя, че тимът бележи трудно.
Заради участието в евротурнирите и на двата тима мачът от първия кръг на Берое с Лудогорец бе отложен. Съставът елиминира босненския Радник Биелина на първото стъпало на Лига Европа, но след това свали оръжие пред финалндския ХИК. В началните 5 срещи в шампионата (отложената с Лудогорец се игра чак на 16 ноември), заралии постигнаха 4 победи - сред тях и тази в първото градско дерби с Верея. Това даде някакви поводи за оптимизъм, въпреки че играта не очароваше никого. Проблемите в офанзивен план си оставаха и след няколко грешни стъпки беройци са заклатушкаха в средата на таблицата без визия, без идея и с игра, подхождаща повече на отбор от ниските етажи на класирането. Осъзнал, че нещата сериозно куцат, а новите не оправдават доверието, Александър Димитров направи още една селекция. На пожар бяха взети Борислав Цонев, Емил Гъргоров, Давид Манга, Карлос Охене и Мапуку. За последните двама Димитров не искаше и да чуе през лятото - защото Охене препълваше квотата за чужденци извън ЕС, а Мапуку бил конфликтен и си тръгнал със сканал при първия си престой в Берое. Месеци по-късно обаче ги прибра!?
За капак беройци напуснаха безславно битката за купата на страната, отстранени от втородивизионния Септември Сф. Дори тогава, както предварително бяха обещали, феновете подкрепиха Димитров и отбора. Но търпението им не бе безгранично. То се изчерпа след домакинската загуба от Ботев Пд - с 3:4. Куриозното бе, че в този двубой се получи играта на тима в нападение, но пък защитата - най-стабилното звено в състава през годините се пропука. След мача недоволни запалянковци поискаха от треньора да си тръгне, за да не се стига до саморазправи. И под натиска на агитката Димитров хвърли оставка.
За един кръг - при гостуването на Левкси, тимът бе воден от Пламен Липенски. Той предаде състава в ръцете на Фаририо Спасов, а малко по-късно бе и освободен. При опитния Феро нещата останаха почти непроменени. Заралии инкасираха две поражение от Лудогорец, не успяха да победят Славия и паднаха от „комшиите“ от Верея. По време на срещите треньорът се опитваше да си направи равносметка кои от прекалено голямата бройка играчи ще му свършат работа през пролетта. Феро развъртя серозно метлата и посочи вратата на Христофор Хубчев, Педро, Панайотов, Дрянов, Колев, Манга, Маркитос… Все играчи, които трябваше да дадат новия облик на отбора според предишния наставник.
Финалът на есенния дял също бе разочароващ - равенства с Пирин и Локомотив Горна Оряховица. В тях оредялата публика видя, че тимът им не е с нищо повече от тези съперници. А само няколко месеца трите точки от подобни двубои се считаха за сигурни.
Сега обаче бе различно - Берое бе един от „най-импотетните“ състави през есента. Заралии отбелязаха 16 гола в 19 мачове - средно по 0.84 на мач. Защитата също направи сериозен регрес - инкасирани бяха 22 попадения - средно по 1.16 на среща.
Работата пред Ферарио Спасов по време на зимната пауза е много. И от нея ще зависи дали отборът ще се добере до шестицата. Пропадането в Берое трябва да бъде спряно. Най-малкото, защото публиката рязко намаля, а ако продължава да е такава играта, шефовете ще трябва да си я „внасят“ отвън. Защото те също носят вина за кризата.