Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

27-05-2025 Бианка Панова – Перфектната

Бианка Панова – Перфектната

27-05-2025 Тема спорт

8 от 8 във Варна и грацията става част от Книгата за рекордите „Гинес“

Художествената гимнастика е от онези спортове, които с гордост можем да наречем български. През годините страната ни има редица златни момичета, като всяка една от тях оставя своята следа в историята на света. Една от най-ярко греещите звезди, която и до днес остава единствена и неповторима сред всички грации, е Бианка Панова. Легендата навършва 50 години, като доминира на голямата сцена в периода 1982-1989. И показва на света неща, които са невиждани до онзи момент и едва ли някой ще успее да ги задмине.
Родена в София, Бианка е абсолютен световен и европейски шампион при индивидуалните гимнастички. Вписана е в световните рекорди на „Гинес“ за най-голям брой максимални оценки, получени на световно първенство. Историческото събитие се случва на световното първенство във Варна през 1987-а. В морската ни столица Панова прави осем съчетания, за които получава осем максимални оценки 10, спечелвайки всички пет златни медала – в многобой, лента, бухалки, въже и обръч.
Грацията оставя следа в световната художествена гимнастика със своите постижения, с открояващия се техничен, елегантен и изящен стил на изпълнение. Сложността и нежността на композициите превръщат Панова в любимка на световната спортна сцена. Постигнатите резултати в спортната й кариера я правят една от най-успелите в световната художествена гимнастика.
Бианка започва кариерата си през 1977-а в ЦСКА при легендата Деспа Кателиева. Впоследствие преминава при Вера Томова, а през 1982 година става част от националния ни отбор под ръководството на Тереза Карнич.
Първото излизане за Панова на международната сцена е през 1983-та в Хасково на Балканиада. Същата година носи и първи медал за нея – международен турнир в Дебрецен. През 1985-а на световното първенство във Валядолид Бианка печели своя първи златен медал на лента и бронз в многобоя. В периода 1985 – 1989 г. от световни първенства тя записва общо 9 златни медала, 2 сребърни и 1 бронзов. За същия период от европейски шампионати има 5 златни и 1 сребърно отличие.
През 1988-а Панова участва и на олимпийските игри в Сеул. Там тя е сред основните претенденти за титлата в многобоя, но грешка на бухалки я лишава от медал и я нарежда на четвърта позиция. Кариерата й на активен състезател приключва през 1989 г. след успешното й участие на световното първенство в Сараево, където под ръководството на Чавдар Нинов и Людмила Димитрова спечелва 3 златни и 2 сребърни медала.
Впоследствие Панова минава от другата страна и започва кариера на треньор в Италия. Под нейно ръководство младата надежда на италианската художествена гимнастика Катя Пиетросанти става първата сребърна медалистка на адзурите от европейско първенство. През 1993 г. кариерата си на треньор продължава в Белгия, където създава клуб по художествена гимнастика, носещ името HAPPY GYM, който в продължение на седем години подготвя младите надежди на страната. През 1997 г. Бианка и ръководството на HAPPY GYM учредяват и записват в календара на Международната федерация ФИГ интернационален турнир, който се провежда и до днес.
През 2015 година Панова се озовава в Сингапур, където в съдружие с Даниела Михаели основава Bianka Panova Sport and Art Academy. Именно в Азия Бианка получава поредното си признание, като е твърдо решена да остане на местна почва. Наскоро тя бе обявена за член на местната федерация.

ТОВА Е БИАНКА ПАНОВА
Родена на: 27.05.1970 г. в София
Спорт: Художествена гимнастика
Дисциплина: Индивидуално
Успехи
9-кратна световна шампионка
2-кратна сребърна световна медалистка
Бронзов медал от световно първенство
5-кратна европейска шампионка
Бронзов медал от европейско първенство
2-кратна златна медалистка от финали на Световна купа
2-кратна бронзова медалистка от финали на Световна купа

РОДЕНИТЕ НА 27 МАЙ
1904 г. Чухей Намбру – бивш японски лекоатлет, олимпийски шампион на троен скок и бронзов медалист на дълъг скок от игрите в Лос Анджелис през 1932 г. Починал през 1997 г.
1914 г. Егидио Карпа – бивш италиански футболен национал, починал през 1958 г.
1923 г. Данило Мартели – бивш италиански футболист, играл за Бреша и Торино. Починал на 2 май 1949 г. при трагедия на Суперга
1928 г. Дик Шниткер – бивш американски баскетболист, шампион на НБА с Минеаполис Лейкърс
1932 г. Генадий Шатков – бивш руски боксьор, олимпийски шампион в категория до 75 кг от игрите в Мелбърн през 1956 г.
1942 г. Кенет Бърнард – бивш лекоатлет от Тринидад и Тобаго. Бронзов медалист от щафетата 4х100 м от олимпийските игри в Токио през 1964 г.
1942 г. Робин Уидоус – бивш британски автомобилен състезател, записал един старт във Формула 1. Участвал на две олимпиади (1964 и 1968 г.) в стартовете с бобслей
1947 г. Бранко Облак – бивш словенски футболист, бивш национал на Югославия. Екснационален селекционер на Словения
1952 г. Петко Петков – бивш футболист на Академик (Свищов)
1957 г. Тихомир Миланов – бивш футболист на Янтра
1957 г. Дънкан Гуудхю – бивш британски плувец, олимпийски шампион на 100 м бруст и бронзов медалист на 4х100 м съчетано от игрите в Москва през 1980 г.
1958 г. Хайке Шулте-Матлер – бивша германска лекоатлетка, носителка на бронзов медал от щафетата 4х400 м от олимпийските игри в Лос Анджелис през 1984 г.
1959 г. Петър Миланов – бивш футболист на Ботев (Ихтиман), Локомотив (София), Шумен и Светкавица
1960 г. Емир Мутапчич – босненски баскетболен треньор, бивш баскетболен национал на Югославия
1962 г. Рей Борнър – бивш австралийски баскетболист, участвал на четири олимпийски игри (1984, 1988, 1992, 1996)
1964 г. Бисер Цолов - бивш анализатор в спортно-техническия щаб на ЦСКА
1965 г. Пат Кеш – бивш австралийски тенисист, победител на “Уимбълдън” през 1987 г.
1967 г. Пол Гаскойн – бивш английски футболен национал, играл за Нюкасъл, Тотнъм, Лацио, Рейнджърс, Мидълзбро, Евертън, Бърнли, Гансу Тианма и Бостън Юнайтед
1968 г. Харун Ерденай – бивш турски баскетболен национал, европейски вицешампион от 2001 г.
1970 г. Бианка Панова – бивша българска състезателка по художествена гимнастика. Едно от Златните момичета. Носителка на 9 златни медала от световни първенства и пет златни медала от европейски първенства
1971 г. Филип Теофоолу – бивш български футболист, играл за Спартак (Пловдив), Раковски (Русе), Велбъжд, Кремиковци, Черно море, Ботев (Пловдив), Асеновец, Светкавица и в Румъния
1971 г. Лий Шарп – бивш английски футболен национал, играл в Лийдс, Манчестър Юнайтед, Сампдория, Брадфорд Сити, Портсмут
1972 г. Славей Кьосев – бивш футболист на Чавдар (Бяла Слатина)
1973 г. Живко Пъшев – бивш футболист на Академик (София)
1973 г. Зоран Бан – бивш хърватски футболист, играл за Ювентус, Беленензеш, Боависта, Генк, Монс, Фоджа
1975 г. Галин Тодоров – бивш футболист на Светкавица
1976 г. Иржи Щайнер – бивш чешки футболен национал
1977 г. Весислав Илчев – бивш футболист на Черноморец и Видима-Раковски, сега в Несебър
1977 г. Георги Георгиев – бивш футболист на Черноморец, Несебър и Нафтекс
1977 г. Абдеррахман Хамад – бивш алжирски лекоатлет, бронзов олимпийски медалист на висок скок от игрите в Сидни през 2000 г.
1979 г. Добромир Кирилов – бивш футболист на Кремиковци
1979 г. Миле Стерьовски – бивш австралийски футболен национал, играл в Лил, Базел, Дарби Каунти, Далиен Аербин (Китай), Сентрал Коуст Маринърс (Австралия) и др.
1980 г. Томас Манфредини – бивш италиански футболист на Фиорентина, Болоня, Дженоа и др.
1981 г. Йохан Елмандер – бивш шведски футболен национал
1982 г. Мариано Павоне – бивш аржентински футболист
1983 г. Боби Конвей – бивш американски футболен национал, играл в Ди Си Юнайтед, Рединг, ФК Торонто и др.
1983 г. Максим Цигалко – бивш беларуски футболен национал, прекратил кариерата си на 26 години заради честите контузии
1985 г. Атанас Любенов – бивш футболист на Спартак (Варна), Девня и Калиакра
1985 г. Георги Станчев - бивш футболист на Калиакра (Каварна), Спартак (Варна) и Девня
1985 г. Роберто Солдадо – бивш испански футболен национал, играч на Фенербахче, бивш играч на Реал (Мадрид), Осасуна, Хетафе, Валенсия, Тотнъм и Виляреал
1986 г. Любомир Чернев – бивш футболист на Локомотив (Мездра) и Спортист (Своге)
1987 г. Жервиньо – котдивоарски футболен национал, играч Парма. Бивш футболист на Арсенал, Рома и др.
1987 г. Мартина Сабликова - чешка състезателка по кънки бягане, носителка на три златни, два сребърни и един бронзов медал от олимпийски игри
1988 г. Ирина Давидова - руска лекоатлетка, носителка на златен и бронзов медал от европейски първенства
1989 г. Игор Морозов - естонски футболен национал
1990 г. Виктор Дениран – нигерийски футболист, играл у нас за Славия, Спортист (Своге), Ботев (Враца) и Монтана
1990 г. Самуел Арментерос - шведски футболен национал
1990 г. Йонас Хектор - германски футболен национал
1990 г. Маркус Крюгер - шведски хокеист от НХЛ, олимпийски вицешампион от Сочи 2014. Носител на златен и сребърен медал от световни първенства
1991 г. Филип Стажински - полски футболен национал
1992 г. Аарън Браун - канадски лекоатлет, бронзов олимпийски медалист от Рио 2016. Има два бронзови медали от световни първенства
1994 г. Максимилиан Арнолд - германски футболен национал
1994 г. Жоао Кансело - португалски футболен национал

СЪБИТИЯТА НА ТОЗИ ДЕН
1901 г. Създаден е германският футболен клуб Кикерс Офенбах, двукратен вицешампион на Германия, носител на купата на страната за 1970 г.
1923 г. За първи път е проведено автомобилното състезание 24-те часа на Льо Ман
1934 г. В Съветския съюз е въведено званието Заслужил майстор на спорта
1947 г. Англия побеждава Португалия с 10:0 в контролна среща, това е първият мач между двата отбора. Стан Мортенсен и Томи Лоутън вкарват по 4 гола
1961 г. Фиорентина побеждава Рейнджърс с 2:1 във финален реванш за КНК и печели трофея с общ резултат 4:1. Това остава единственият евротрофей в историята на "виолетовите"
1964 г. Интер печели КЕШ след победа с 3:1 над Реал (Мадрид) в Атина
1965 г. Интер печели КЕШ за втори път след победа с 1:0 над Бенфика, а успехът идва на "Джузепе Меаца" в Милано
1981 г. Ливърпул побеждава Реал (М) с 1:0 в Париж и печели КЕШ
1982 г. В преиграване на финала за ФА Къп на "Уембли" Тотнъм побеждава КПР с 1:0, единственият гол е на Глен Ходъл от дузпа
1987 г. Порто печели КЕШ след победа с 2:1 над Байерн, финалът е известен с фамозния гол с пета на Маджер
1992 г. Левски - Пирин Благоевград 5:0, финал за Купата на България
1995 г. За президент на Славия е избран Младен Михалев-Маджо
1996 г. Английските футболни национали създават неприятности по време на полет за завръщането си от турне в Азия преди Евро`96
2009 г. Барселона побеждава Манчестър Юнайтед с 2:0 на финала на Шампионската лига в Рим.