Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

18-05-2017 Биелса: Емоцията е  същността на футбола

Биелса: Емоцията е същността на футбола

18-05-2017 Тема спорт


„Футболът е дрибъл. Това е най-красивото действие в играта, което не може да се научи и модифицира. Но ако не можеш да го правиш, трябва да измислиш как да преодолееш съперника“. 61-годишният Марсело Биелса * винаги е настроен на философска вълна. Аржентинският треньор изнесе лекция в Перуджа, с която бе закрит фестивалът на испанската литература. „Футболът е първата тема на разговор в света. Играта е необикновена и понякога печели по-слабият. В това се корени и огромната й популярност“. Футболът, като социален феномен. „За мен футболният фен е незаменим източник на емоционални послания. Победата или загубата силно му влияят. В понеделник той още преживява това, което се е случило в неделя“, твърди Марсело, който от 1 юли ще поеме Лил.

Назад към спомените

„Живях в Мексико и там се запознах с един баск, които бе в изгнание. Откъсването от естествената среда е много болезнено, а той бе специалист по болката. Попитах го – „Кое е най-важното нещо за един човек?“. „Да бъде обичан безусловно“, отвърна ми. Фенът е точно такъв – обича безрезервно. Има една фраза, която прочетох в Севиля и в началото не я разбрах – „Обичам те, дори и да спечелиш“. Това е отказ да възнаградиш победата, за да се увеличи значението на емоционалната връзка. Или с други думи – победата не е от значение, аз просто те обичам“. Във фена се намира тази здравословна връзка на футбола, която предизвиква вълнение. Въпреки насилието по стадионите Марсело го поставя в центъра на играта. Биелса е готов веднага и с обвинението – „Футболът се превърна в индустрия, която промени феновете. Циркулират такива суми, от които трябва да се изчервите от срам“.
Противоотровата

Какво тогава е противоотровата за Биелса? „Емоцията. Това, към което се стреми фенът. Ще се опитам отново да събудя силни емоции у моите играчи. Защото, ако искат да развълнуват останалите, то първо те трябва да са способни на силни емоции. Парадокс, но пък е истина – за да бъдеш отличен професионалист, трябва да живееш с духа на аматьор”.
За да се получи обаче, трябва да го направиш в колектив. „Южноамериканските футболисти и треньори се чувстват най-свързани творчески при дрибъла. Докато европейците мислят повече за колектива. Ето защо обичам да работя на Стария континент”.

Завръщане към колектива

„Според мен, за да увеличите шансовете му, трябва да защитите най-слабото място на отбора. Ако по време на мача играчите го усещат, то тогава колективното начало е на оптималното ниво. Тази мисъл за протекция на слабото място създава на емоционално ниво в тима чувство за непобедимост. Готовността за саможертва издига играча на съвсем друго ментално ниво. Тенденцията е днешните футболисти да се стремят да стават по-добри, но и в същото време да са индивидуалисти”.
На това ниво аржентинецът е готов за работа. „Днес много се говори за треньорството, но това е всъщност ръководство на групата. Как да изградим на емоционална основа печеливш екип. Защото емоциите умножават нашите сили.
Успешното управление на човешкия потенциал е половината от работата, която ще даде отражение в бъдещето. Защото останалото е просто дейност, която вече е правена”.
Има обаче едно „но“. „Социалните примери говорят обратното на това, че бедните и слабите са тормозени. Така че образованието е труден процес. В обществото се говори за отхвърляне на емигрантите, на различните, на тъмнокожите или мюсюлманите, но това, което наистина плаши, е бедността. Но, ако чужденецът има петродолари или е богаташ от Китай, то той не поражда страхове. Дори и във футбола обикновено слабите са заклеймявани и носят вината. Мисля си, че правосъдието не трябва да е еднакво за всички, а в съответствие с нуждите на всички. И да не искаш едно и също усилие от всекиго, а според възможностите му“. Марксизъм с евангелистко ехо. „Най-добрият е този, който достига най-високо, но не в абсолютна величина, а предвид откъде е започнал. Защото най-добрият по презумпция няма никакви заслуги, тъй като всичко е наследствена генетика. Във футбола държа на страстта като средство за подобряване на качеството. На най-добрия ние даваме привилегии, вместо да го натоварим с повече задължения. Защото привилегиите раждат индивидуализъм. Ако един отбор е обединен, това не означава, че задължително ще побеждава. Но пък е сигурно, че ако е разединен, няма начин да спечели“.
Схемите
Философско-правната култура на дон Марсело със сигурност не изненадва. Дядо му е бил светило на административното право. Бащата му е бивш талантлив адвокат, докато брат му – външен министър в изгнание. „За 30 г. съм гледал над 50 000 мача. Основните тактически схеми са 10, не повече: 5 със защитата с четирима, пет или трима. Ето ги - 4-3-3, 4-2-1-3, 4-3-1-2, 4-2-4 и 4-2-2-2, като Колумбия с Матурана и Валдерама. Тези с трима са 3-3-1-3 (б.р. - с тази стана известен), 3-4-3, 3-4-1-2, 3-3-4 и необичайната 3-3-2-2. Прякорът ми – Лудия, идва от времето, когато започнах да тренирам в школата на Нюелс Олд Бойс. На всеки наставник се полагаха по 3 отбора. Аз поисках един, за да му се посветя изцяло. Бях първият, който идва на работа и последният, който си тръгва. Бях обсебен да изучавам всеки детайл. Затова колегите ми с обич ми лепнаха този прякор. Не се дразня, когато някой се обръща така към мен“.
Важните въпроси
Признанието му е изненадващо. „Моят модел е Ван Гаал. Изучавал съм над 250 мача на водените от него отбори. Някъде към 170-ия вече проникнах в идеите му и усещах кога и какви смени ще направи“. Аржентинецът обаче има собствен метод да селектира играчите си. „Известно е, че имам списък от 200 стандартни въпроса. Но в момента мога да се огранича само с 5. Най-често питам какво мисли за бедността, което за мен е основен аргумент. Или пък какво обича да прави, 5-те му любими филма, книги. Използвам същия метод и при контактите си с обикновените хора. Моят любим филм е „Кръстникът“. Всеки път, като го гледам, сякаш ми е за първи път. Рядко чета вестници. Харесаха ми наскоро две интервюта – на Тиаго от Байерн и на младия треньор на Хофенхайм Нагелсман. Няма обаче гаранция, че ако си умен и говориш добре, ще имаш успехи в професията“.

Сампаоли е най-добър
Биелса има много последователи, в това число бившият селекционер на Аржентина и треньор на Барселона Тата Мартино. Марсело избягва да посочва своя наследник, но е факт, че сред учениците му са сънародниците Маурисио Почетино (Тотнъм), Едуардо Берисо (Селта), Диего Симеоне (Атлетико М) и още десетки други. „Тата игра при мен в Нюелс, спечели 2 титли (1991, 1992). Бе истински лидер. Когато влизаше в съблекалнята, разговорите утихваха, защото никой не искаше да изпусне какво ще каже. Говореше тихо и имаше голям авторитет“.
Със Сампаоли (Севиля) не е работил, което не пречи да го цени високо. „Хорхе е по-добър от мен с гъвкавостта си и в това, че не се влюбва в собствените си идеи. В комбинация със смиреността му той е по-адаптивен от мен“.

Притча за треньорите
„Треньорите са два типа – едните се намесват, другите придружават. Печеливши са и двата. Не успява този, който само са прави на друг. Играчите не можеш да ги заблудиш. За мен обаче няма знак на равенство между този, който се бори да спечели и рискува, и онзи, който от страх не предприема рискове. По-добре да не спечелиш 3 т., отколкото да ги получиш, без да си се опитал да ги вземеш“.
Биелса не избира между резултата и играта, а търси резултата от играта. През лятото той ще започне в Лил и вече е приготвил 250 фрази на Хеленио Херера, които ще окачи из спортния център. „Ще оставя обаче място за коментар, ако някой има желание“, казва Марсело, който един ден може да стане и писател.

• - Марсело Биелса е бивш защитник на Нюелс Олд Бойс, където започва и треньорската му кариера. Извежда тима до 2 титли, бил е начело още на Атлас, Америка, Велес Сарсфилд (титла), Еспаньол, Аржентина (олимпийска титла), Чили, Атлетик Б и Марсилия.