Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

07-06-2019 Бирфест в Мадрид

Бирфест в Мадрид

07-06-2019 Юлиян ДИМИТРОВ София - Мадрид - София

За два дни феновете на Ливърпул и Тотнъм заляха с пенлив океан испанската столица

Столицата на Испания не очакваше точно този финал в Шампионската лига. Реал бе спечелил 3 пъти поред трофея, Барселона за последно бе ликувал преди серията на белите, а от Атлетико таяха надежда да играят заключителния двубой на своя „Уанда Метрополитано”. Между другото това е и тройката, чиито атрибути присъстват задължително във всеки магазин за сувенири или павилион. За Мадрид футболът е само Реал, Барса и Атлетико – другите не съществуват!
Да, но Балета и дюшекчиите отпаднаха на 1/8-финал, каталунците на 1/2-финал и интересът на местните медии към спора за най-ценния клубен трофей в Европа драстично спадна. Акцентите в местния тв канал TeleMadrid бяха бизнес посещението на приятелката на Кристиано Роналдо – Джорджина, опасна игра след малолетните в Гранада, застрашаваща живота им, сексскандал в „Ивеко”, произшествия и жълтини. Водещата футболна новина бе сапунката около бъдещето на Серхио Рамос в Реал и предстоящата му сватба с дългогодишната му приятелка Пилар Рубио, дарила го с 3 деца. Следва сагата около трансфера на Еден Азар на „Сантяго Бернабеу” и чак след това на сцената се появява Шампионската лига. Съдържатели за заведения бодро рапортуваха пред микрофоните, че са

готови да посрещнат вълната

от английски фенове и трябва да им се признае, че не се изложиха.
Ясно е, че при испански финалист всичко това щеше да бъде преобърнато. Но как да заинтригуваш местната аудитория, след като в Ливърпул и Тотнъм има само по един испанец, при това за цвят – дълбоките резерви, съответно Алберто Морено и Фернандо Йоренте, които даже нямат нищо общо в Мадрид. Защитникът е роден в Севиля и играл само за андалусийците. Таранът от Памплона пък е легенда на Атлетик Билбао, след което не остави ярки следи в Ювентус, Севиля и Суонзи.
Сред съотборниците им като метеори през Примера са минали Фабиньо (1 мач за Реал М) и Алдервейрелд (12 за Атлетико М). TeleMadrid излъчи пряко пристигането на Тотнъм в хотела им и до такава степен водещите се бяха развълнували да зърнат Йоренте, че в крайна сметка изпусната появата на Цар Лъв и го излъчиха на запис…
От петъка, ден преди финала, обстановката коренно се промени. Феновете на мърсисайдци и шпорите нахлуха мощно и нарушиха спокойствието. Странно е донякъде

двойственото отношение

към английските привърженици. От една страна, домакините изпадат в шок и ужас от възможните инциденти. Но, от друга, те са сред най-желаните клиенти. Защото са сериозни плащачи, много са, хранят се стабилно и пият бира не на корем, а за няколко корема! Повечето идват семейно, което означава, че не харчат парите си само за къркане и хапване. Освен това не подминават забележителностите и музеите, я жената ще си хареса нещо, децата също не остават назад… Входът за Кралския дворец е 35 евро, докато в храма на Реал се влиза срещу 25 евро. И двете си заслужават, а на „Сантяго Бернабеу“ покрай безбройните отличия, спечелени от Балета, и вещи на легендарни играчи уникална временна атракция е Копа Либертадорес, след като тук миналия декември Ривър Плейт триумфира с 3:1 срещу Бока Хуниорс в реванша.
За щастие този път опасенията за инциденти не се оправдаха и се размина без сериозни произшествия. В Мадрид не се провежда бирфест, но в летния пек за два дни градът се превърна в нещо като клонинг на мюнхенския Октоберфест. На големите площади и на малките, на всеки ъгъл, където неизменно има заведение – навсякъде виждаш фенове с чаши, бутилки и кенове в ръце, гръмогласно възпявайки своите любимци. Бирата не само се лееше безспир, тя

буквално се сипеше като дъжд

от пръскащите се с пенливата течност привърженици на Ливърпул и Тотнъм. Така е на площад „Сол“, на „Майор“ и останалите.
В централната част на Мадрид заведенията са безброй. И всичките до едно окупирани от фенове. Визуално превъзходството на мърсисайдци е драстично голямо, но това се крие във факта, че червеното е по-забележимо от неутралното бяло. Но пък безпогрешно си личи си кой е отборът, писал история в турнира. Сред привържениците на Ливърпул спокойно може да се изучават славните им европоходи. Фенове са облечени във вече поопърпани екипи от първите триумфи през 70-те – времето на Емлин Хюз и Кевин Кигън, после се преминава през 80-те на Кени Далглиш и Йън Ръш, за да се стигне до Стивън Джерард и Джейми Карагър през този век. На този фон привържениците на Тотнъм са Пепеляшката на бала и просто

няма база за заяждане

и изостряне на напрежението.
Хаосът, шумът, някоя и друга счупена маса или стол, проблемите с придвижването заради временно затворени улици и спирки на метрото – всичко това ще мине на втори план, когато станат ясни икономическите показатели от двудневното английско нашествие в Мадрид.
Големи събития като финала в Шампионската лига са места, където можеш да срещнеш кого ли не. В барчето срещу мен сяда колега, който, без да иска, бутва масата, за което ми се извинява, а оттам започва разговорът ни. Херонимо Гасо е аржентинец и работи като оператор за FOX. Външно е нещо средно между Брус Уилис и Джейсън Стейтъм. Оказва се, че е бивш ръгбист и съвсем не е почитател на своя сънародник – мениджъра на Тотнъм Маурисио Почетино.
„Футболът, който налага, е грозен и ужасен, което се отнася и за всичките останали ученици на Марсело Биелса. Аз не само харесвам Ливърпул, но и хората от този град. България – не съм ходил там. Иначе съм бил в Сараево, в Сърбия и Румъния. Този (посочва на съседната маса аржентинската легенда и бивш спортен директор на Реал М Хорхе Валдано, заобиколен от няколко души, които го гледат с богоговение) само приказва и критикува. Нищо друго не може да прави. Когато се засечем на събитие и ме заговори, гледам да му избягам. Виж Хавиер Санети е съвсем друга рабата – горещо ти препоръчвам ресторанта му в Милано, много е добър. Играл сам ръгби, виж ми ухото (дясното е напълно безформено) и за мен футболът е за жени. А и в момента в Южна Америка се играе толкова бавно, че можеш да заспиш“, отсича Херонимо.
Пожелаваме си да се видим пак и макар че финалът не предложи здрава битка, сигурно поне е останал доволен от резултата.