Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

01-08-2020 Борусия М на 120 години

Борусия М на 120 години

01-08-2020 Тема спорт

Един от най-популярните, уважавани и обичани отбори в Германия - Борусия Мьонхенгладбах, днес празнува 120-ия си рожден ден. Клубът от Северен Рейн-Вестфалия е 5-кратен шампион (1970, 1971, 1975, 1976, 1977), 3 пъти е печелил националния трофей (1960, 1973, 1995) и 2 пъти Купата на УЕФА (1975, 1979). Борусия има над 37 хиляди членове и е шестата по големина регистрирана спортна организация в Германия. Клубът е част от Топ 5 на Бундеслигата в компанията на Байерн, Борусия Д, Вердер и Хамбургер ШФ. Цветовете на клуба са зелено, черно и бяло, а официалният талисман е жребчето Юнтер (алюзия с името на клубната легенда Гюнтер Нетцер).
Борусия идва от латинизираната версия на Прусия. В пълното наименование - Borussia Verein fur Leibesubungen 1900 e.V., втората част означава "спортно дружество за физически упражнения", тъй като освен футбол, има секции за хандбал и тенис на маса.
Историята започва през лятото на 1900 г., когато млади местни футболисти напуснали клуба Германия 1894 и потърсили съдействие от младежкия съюз към Мариинската църква. Оттам не им отказали и на 1 август е регистриран Fussballklub Borussia 1900.
Отборът постига първия си сериозен успех през пролетта на 1912 г., когато печели местната надпревара в A класа и правото да участва в най-горната дивизия - Фербандслига Нидеррайн. В същото време футболистите достигнаха до финала на западногерманското първенство, в който отстъпиха на Кьолнер БК, един от предшествениците на Кьолн. През 1914 г. е закупено спортното съоръжение "Де Кул", на чието място през 1960 г. е построен стадион "Бьокелсберг".
През 1919 г. Борусия се слива с Германия 1889 г. под името VfTuR 1889 M.Gladbach. Бракът не продължава дълго, но така спечелва областната лига след 3:1 срещу Кьолнер. Междувременно на по-ранен етап Гладбах губи от Дюрен и не би трябвало да продължи, но победителят се отказа от по-нататъшното участие в турнира. Така Борусия, след като стана шампион на Запада, за първи път стигна до общогерманския плейоф, където на 1/4-финалите отстъпи с 0:7 пред Фюрт.
До Втората световна война Борусия не постига значими успехи. Най-известният играч през 30-те е защитникът Хайнц Дитгенс, който беше повикан в националния отбор преди началото на Олимпиадата в Берлин (1936) и стана първият представител на Мьонхенгладбах в селекцията. След Втората световна война Борусия 10,5 години се състезава в Западната оберлига без никакъв успех, като на няколко пъти се спуска и по-надолу. През 1957 г. Гладбах инкасира 112 (!) гола в 30 мача и завършва последен, напускайки горната дивизия.
През 1960 г. Борусия спечели първото си национално отличие - купата на страната. По пътя към финала са отстранени Виктория Кьолн, Борусия Д, Кьолн и шампиона Хамбургер ШФ, а в спора за трофея и Карлсруе (3:2). Две години по-късно собственикът на текстилна фабрика Хелмут Бейер става президент и в тандем с партньора си Хелмут Грашоф клубът подобрява финансовото си състояние и се засилва. Въпреки това в Гладбах не могат да си позволят скъпи покупки и се обръщат към своята школа и играчи от региона. Така в тима се появяват бъдещите клубни легенди Юп Хейнкес, Херберт Вимер, Берти Фогтс и Гюнтер Нетцер.
През сезон 1964-65 г. отборът е със средна възраст 21,5 г. - най-ниската в регионалната лига. Като се прибави и атрактивният стил, журналистът от "Райнише Пост" Вилхелм Хуртманс им измисля прозвището "жребчетата", което е валидно и до днес. През 1965 г. Борусия спечелва Регионалната лига Запад и в допълнителни мачове добира правото да участва в новосформираната Първа Бундеслига. Вторият билет за елита взима Байерн, като впоследствие двата отбора ще оформят люто съперничество сред най-силните.
70-те години са Златната ера на Борусия. Тя е свързана с двама велики треньори - Хенес Вайсвайлер (1964-75) и Удо Латек (1975-79). Това е периодът, през който тимът печели почти всичките си трофеи в яростна конфронтация с Байерн. В 9 поредни първенства двата клуба не дават на друг да се добере до титлата. Освен споменатите Хайнкес, Вимер, Фогтс и Нетцер, екипа носят още изключителни футболисти, като Райнер Бонхоф, Клаус-Дитер Зилоф, Улрик льо Февър, Волфганг Клеф, Кристиан Хохщетер, Ханс-Гюнтер Брунс, Ханс-Йорг Крийнс, датчаните Хенинг Йенсен, Алан Симонсен ("Златна топка" за 1977 г.) и Сьорен Лерби, шведът Мартин Далин, Лотар Матеус, Щефан Ефенберг, Уве Ран, а в по-ново време Себастиан Дайслер и Марко Ройс.
През 1977 г. Борусия отстъпва с 1:3 пред Ливърпул в Рим във финал за КЕШ. Две години по-рано обаче вдигна Купата на УЕФА (0:0 и 5:1 като гост на Твенте), като повтори упражнението през 1979-а (2:1 и 1:1 срещу Цървена звезда). В този турнир още два пъти достига до финала - през 1973 г. (0:3 и 2:0 срещу Ливърпул) и през 1980 г. (3:2 и 0:1 срещу Айнтрахт Фр). През 77-ма Ливърпул се отказва и Гладбах губи спора за Междуконтиненталната купа срещу Бока Хуниорс (2:2, 0:3).
През следващите десетилетия Борусия безуспешно се опитва поне да се доближи до този златен период. Но единствения трофей, който вдига, е Купата на Германия през 1995 (3:0 срещу Волфсбург). Препускането на жребците обаче продължава...

ТОВА Е БОРУСИЯ М
Основан: 1 август 1990 г.
Прозвища: Прусаците, Жребците
Цветове: черно, бяло и зелено
Стадион: "Борусия Парк" (54 022)
Президент: Ролф Кьонигс
Треньор: Марко Розе
Капитан: Ларс Щиндъл
УСПЕХИ
Шампион на Германия - 5 пъти (1970, 1971, 1975, 1976, 1977)
Купа на Германия - 3 пъти (1960, 1973, 1995)
Суперкупа на Гармания - 1 път (1977)
Купа на УЕФА - 2 пъти (1975, 1979)