Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Арда Кърджали Черно море Славия Берое ФК ЦСКА 1948 Сф Ботев Враца Монтана Ботев Пловдив Етър Царско село Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Бруно получава любов от клас А

Бруно получава любов от клас А

04-02-2021 Жаклин Михайлов

Босненецът има непосилна задача да задържи сегашното си привилегировано положение на „Армията“

Много рядко в историята на ЦСКА нов треньор стартира с толкова огромен бонус, както Бруно Акрапович. Образно казано, той получава любов от феновете от най-високия клас А. Ако се върнем в годините назад, може да сравним сегашната ситуацията с тази при Любослав Пенев, който бе обожаван от първата си секунда като треньор на ЦСКА. Но Акрапович

не притежава
абсолютно нищо

от харизмата на Пенев, както и неговата визитка. Затова е малко странно защо босненецът Бруно взе толкова много, и то в аванс. Отговорът е напълно предвидим. На червената армия й омръзнаха дългосрочни планове и цели. Омръзна й да й говорят, че отбор не се създава за ден или два. На червените фенове им омръзна да чакат. Това са вече цели 13 години без шампионска титла, а ЦСКА исторически е най-шампионският клуб на България. Феновете вече не разсъждават рационално, те се доверяват на магьосници. И Бруно е много подходящ за ролята на Мерлин.
Но феновете слагат коня пред каруцата. А конят се нарича Бруно Акрапович. И той трябва задължително да пресече първи финалната лента. В известна степен босненецът е завършен спекулант. Но е спекулант с безспорни качества – борбен, целеустремен, непоколебим във волята си да премине през всички препятствия. От първата си минута той влезе в червения речитатив и няма да излезе от него до последния си ден в Борисовата градина. Ще повтаря всички мантри, които е чул, преди да дойде в ЦСКА, в добавка с придобитите от краткия си досегашен престой. И ще обещава титлата, докато за нея съществува и най-малък теоретичен шанс. А вътрешно ще се надява на по-лесния път до успеха, който се нарича Купа на България. Има вече негласна договорка, че спечелването на купата ще е достатъчно Бруно да остане и през следващия сезон, дори без да е взел лелеяната титла. Но докато има шанс на хоризонта, всичко останало освен титла ще е забранено за изнасяне от кухнята на „Армията“.
Прибягвам към познатото клише, което гласи, че футболът е непредвидима игра. В нашия случай

шест точки преднина са
абсолютно нищо

И следват сравнения с Висшата лига на Англия, където сегашният водач в класирането изоставаше на 10 точки от първото място, а сега е напред. В Англия обаче няма отбор, който се казва Лудогорец! И това прави сравненията напълно неуместни.
Лудогорец си опече работата през есента, а ЦСКА направи обратното – остави я в суров вид. И сега интригата е като в поговорката за питомното и дивото. При жалкия в игрово отношение облик на делиорманци през есента тези шест точки разлика са направо кощунствена разлика. Но са факт и първенството стартира от такава позиция. И розовият период за Акрапович може да приключи бързо още на 27 февруари при гостуването на ЦСКА в Разград.
И нещо съвсем конкретно. Близо двумесечната пауза също работи в полза на Лудогорец и против ЦСКА. Това напълно безсмислено спиране на шампионата, което вече не се практикува почти никъде освен в рамките на разпадналия се СССР, стабилизира процесите в Лудогорец и същевременно спря възхода на ЦСКА. Червените достигнаха своя пик през декември и с лекота може да предвидим, че ще бъдат далеч от него през февруари. Респективно Лудогорец беше на дъното, когато първенството стопира, а от тинята само може да се оттласнеш нагоре. И в контролите с Шахтьор и Динамо Киев това оттласкване се видя отчетливо. ЦСКА имаше малък проблем, когато уволни Стамен Белчев и го замени с Бруно Акрапович. А Лудогорец имаше огромен проблем, преди да премести Станислав Генчев на полагащото му се място на скамейката. А отпред да застане един много сериозен фактор, какъвто се очертава да бъде Валдас Дамбраускас.
В мачовете от така наречената подготовка, а за мен чиста загуба на време, Акрапович основно поддържаше ритъма. Разигра футболистите и отбора

по възможно
най-максималния

начин. Но едно е да поддържаш ниво, съвсем друго е да го надградиш. Нито една въпросителна не бе разрешена, а нова бе създадена с напускането на стълба в отбраната Антов. Засега поне остана Али Соу, но практиката е показала, че такива като него трябва да бъдат продавани в зенита на представянето си. Притеснително е, че досега Соу не се е изявил в нито един мач на истината. А през пролетта ще има доста такива. Наскоро писах за Луис Суарес, който печели важните точки за Атлетико Мадрид. При Али нещата въобще не стоят по същия начин.
Подчертавам значението на Соу, защото в ЦСКА само гамбиецът и Тиаго Родригес са константни величини в решаването на мачовете. Досега повече го е правил Тиаго. Идването на Джорди Кайседо е отлична новина за Бруно и феновете. Но това все пак е нов футболист, който никога не е напускал пределите на своя континент. Компенсирането на Антов също няма да стане с магическа пръчка, колкото и Бруно да претендира, че има такава в сака. Не на последно място, ЦСКА остана с доста съмнителния си страж Бусато. Учудващ кредит на доверие към бразилеца, който създаде доста главоболия през есента. И това са само видимите проблеми, самата транзиция между треньорските виждания на бившия Белчев и настоящия Акрапович също е далеч от завършването си.
ЦСКА трябва да направи нещо извънредно. Да се надскочи много спрямо сегашните си възможности. А това се прави не просто с добри, а с изключителни играчи. И най-важното - с изключителен треньор. Десетина дни преди началото на шоуто Бруно Акрапович все още се ползва със статута на бъдещ шампион. Но, както се знае, пилците във футбола се броят през май. Вариантите са поне три: А – титла, Б – купа, С – нищо. И всеки един от тях е интересен по своему.