Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Бурабия и волята да прекосиш пустинята

Бурабия и волята да прекосиш пустинята

18-01-2016 Тема спорт

Със силно представяне на „Герена“ вратите на френската Лига 1 отново може да се отворят пред халфа

Янаки ДИМИТРОВ

На 11 януари тази година Левски подписа тригодишен договор с френския офанзивен халф с марокански корени Мехди Бурабия. Сините му дадоха фланелката с №27, носена на „Герена“ от имена като Димитър Иванков и Седрик Бардон. Ако Мехди се доближи до тях, то столичани могат да отчетат трансфера за успешен. Отсега обаче е ясно, че столичани се сдобиха с играч, който добре познава и двете страни на монетата – предричали са му да покори върховете, но за дълго време е бил в нищото...
Мехди Бурабия е роден на 7 август 1991 година в Дижон, висок е 183 сантиметра. В цялото му семейство тренират и не е случайно, че той избира да стане футболист. Тръгва по стъпките на двамата си по-големи братя, които също са професионалисти – Рашид и Нордин. Първият е 30-годишен и в момента е част от белгийския Ваасланд-Беверен. Вторият е на 29 г., носи екипа на Сейнт Мери от Мартиника. Интересното е, че и тримата обичат да играят доста с топката и са офанзивни халфове.
Мехди започва да тренира не в тима от родния си град, а в школата на Сошо. Там остава до 15-ата си годишнина, когато се прибира при семейството си в Дижон. Прави добро впечатление в местната школа, но целта на Бурабия е да премине в Лига 1, а не да се подвизава във втория ешелон. Късметът му се усмихва. Качествата му са забелязани от босненския специалист Мехмед Баждаревич, който го привлича в елитния Гренобъл през лятото на 2009-а (б.а. – тогава настоящият треньор на ЦСКА Христо Янев напуска френския тим). „Започнах да опознавам света на професионалистите“, радва се креативният полузащитник. През сезон 2009/10 той е част предимно от дублиращия тим – изиграва 28 мача, в които вкарва 3 гола. Получава своя шанс за изява и в Лига 1. Дебютира на 7 ноември при гостуването на Монако. 18-годишният футболист се появява на терена в 89-ата минута. Налага му се обаче да почака половин година до другия си двубой в елита – на 15 май 2010-а при гостуването на Марсилия на „Велодром“. Остава в Гренобъл и през следващия сезон, въпреки че отборът изпада. Стартира първенството като титуляр. В местната преса започват да се появят все повече хвалебствени заглавия за качествата му –

„Дижонецът ще
покори върховете“

тръбят изданията. През есента всичко върви по ноти. Забелязан е от олимпийския национален отбор на Мароко и получава повиквателни за няколко лагера. Алжирският клуб МК Алжер се свързва с полузащитника и го иска в състава си. Младокът, който се появява и с екстравагантна прическа (изрусява се), става все по-популярен. Но едва ли предполага какво му готви съдбата. Тогава идва първата му контузия. Той пропуска цялата пролет, а Гренобъл пропада до третото ниво на френския футбол. През лятото на 2011 година от клуба обявят, че се е възстановил, но няма да успеят да го задържат, защото към него има интерес от редица отбори – Валансиен, Каен, Метц, Реймс, Шатору... Той е на крачка от Англия. Получава покана от Лестър Сити, който по това време е в Чемпиъншип и е воден от шведа Свен Горан Ериксон. До трансфер обаче не се стига, тъй като контузията на Мехди се обажда отново. Затова пропада и сделката с Реймс – не успява да покрие физическите тестове... „Мислех, че съм се излекувал, но... В продължение на 2,5 години се борих с травмите“, казва по-късно той. Налага се да оперира слабините си в Мюнхен, но интервенцията е неуспешна. Идва му да зареже всичко, докато неволята го кара

да се обърне
към остеопат

(остеопатът изследва и лекува с леко докосване на ръцете, без използване на лекарства, инструменти и апаратура). На помощ му се притича Мурад Амруни, а методите на лекаря дават резултат само след няколко сесии. „Беше дълго пътуване през пустинята, но този доктор стори чудо“, отбелязва полузащитникът. Пътят към професионалистите обаче е труден след толкова много време извън терена. Единственото обаждане, което получава, е от резервния отбор на Лил. Въпреки това 13 септември 2013-а е като празник за Бурабия. Той се появява за първи път на игрището (макар и в Трета лига) от 5 ноември 2010. След края на кампанията оферти от по-големи тимове обаче пак липсват. Така е до началото на 2015-а, когато заедно с Йоан Ласиман Мехди се озовава в Локомотив Пловдив. След 11 мача и 1 гол отива в Черно море като свободен агент. С моряците участва в Лига Европа, вкарва единствения гол във финала за Суперкупата срещу Лудогорец, с което носи трофея във витрината на варненци. „Минах през тъмното, взех си поука и си извоювах мястото. Пътят ми е малко необикновен. След контузията ми никой във Франция не повярва отново в мен, не ми даде шанс да разкрия качествата си“, отбелязва Мехди.
Е, на „Герена“ му се довериха. А кой знае, ако продължи с възходящото си представяне у нас, то вратите на френската Лига 1 отново могат да се отворят пред него.


ТОФА Е МЕХДИ БУРАБИЯ
Роден: 07.08.1991
Ръст: 183
Тегло: 73
Пост: Халф
Предишни клубове: Дижон Фр., Гренобъл Фр. (2009-2011), Лил Фр. (2013-2014), Локо Пд (пролет 2015), Черно море (есен 2015)
СЕЗОНИ В А ГРУПА
Сезон Клуб М Г
2014/15 Локо Пд 11 1
2015/16 Черно море 18 3
Общо 29 4