Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

13-08-2019 България игра, Бразилия спечели

България игра, Бразилия спечели

13-08-2019 Николай ИВАНОВ

България загуби драматично най-важния си мач за годината. Мача, който класираше отбора на олимпийските игри в Токио през 2020-а. Всички предпоставки бяха налице - пълна зала, пределна мобилизация от страна на нашите състезатели, предимство в резултата, но и този път не се получи.
Мачът премина в две части. Първата – окрилени от положителните емоции, пълната зала и добрата атмосфера българските волейболисти играха на предела на своите възможности и закономерно поведоха в резултата с два гейма преднина. Обективността изисква да отбележим, че бразилските волейболисти през първите два гейма само присъстваха в залата, без да показват и 15% от това, на което са способни.
Същинският сблъсък започна в третия гейм, където двата отбора показаха на какво са способни. България играеше на своя максимум, Бразилия се пробуждаше от летаргията, в която бе попаднала в началото на мача. Всичко вървеше както ни се искаше, но и този път неписаното правило във волейбола се потвърди. Ако водиш с 2-0 и не затвориш мача с 3-0, губиш с 2-3. Изпитахме го на гърба си.
Изгубеният тежко трети гейм с 30:32, сякаш прекърши устрема в нашите редици. Съвсем закономерно падна концентрацията, настъпи умора и това позволи на Бразилия да се върне в мача. Още от самото начало бе ясно, че такъв тип мачове не могат да приключат в три гейма, но сценарият бе много тежък за нас. За съжаление отново не успяхме да победим голям отбор, когато трябва, когато е важно.
Силвано Пранди заложи на комбинация от опит и младост при крайните нападатели, Тодор Скримов и Мартин Атанасов. Важен детайл от случващото се на игрището бе тежката контузия на Скримов в началото на втория гейм, която лиши нашият отбор от опитен боец. В дългосрочен план тази загуба ни остави без алтернативи до края на мача. Видя се, че именно това не достигна във важните моменти. Епизодичните включвания на Ники Пенчев не дадоха очаквания резултат. С двама млади крайни нападатели, каквито са Мартин Атанасов и Розалин Пенчев, можем да победим Египет, Пуерто Рико, но Бразилия е друга класа.
Друг важен момент за отбелязване е недостатъчното използване в атака на нашия най-добър нападател Цветан Соколов. Дали е било тактически ход, дали игрови ситуации не са позволили топката да бъде отправена към него, не можем да знаем. Но е факт, че не получи най-важните топки в мача. Той стана най-резултатният волейболист в нашия отбор, но какво от това, отборът пропиля златен шанс да играе на Олимпиада.
Чувалите с критики и въпроси – защо този, защо онзи, са отвързани и предстои да се изсипят. Винаги е имало болни, недоволни и вечно мрънкащи. Колкото по-бързо направим генерална рекапитулация на това, какви сме били, какви сме и какви искаме да бъдем, с какви възможности разполагаме – човешки, финансови и материални, спрямо тези, с които се конкурираме в днешно време, толкова по-лесно ще ни бъде да понасяме загубите и слабите резултати. Живеейки в заблуда, загубите се понасят по-тежко. Шансовете ни за класиране на Игрите в Токио от континенталната квалификация през януари 2020-а са между 5 и 10 процента.
Няма да е фатално, ако не се класираме за олимпиадата, казаха го и от ръководството на федерацията. Все пак само 12 отбора могат да вземат участие на континентален принцип. Европа е ощетена, това е факт. Фатално ще бъде, ако продължим по този начин - да живеем в заблуда, че домакинствата ще развиват нашия волейбол. Домакинствата на различни турнири са хубаво нещо, не трябва да се отрича това, но за да се стигне до тях, всичко трябва да функционира както трябва. Здрав фундамент, последователност и принципност.