Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой България пипа стени в тъмното

България пипа стени в тъмното

13-10-2019 Жаклин МИХАЙЛОВ

България спечели точка в Подгорица и това все пак е добра новина, защото серията от загуби бе прекъсната. Серията от мачове без победа обаче продължава и няма да спре скоро. Придвижването напред, което е само в света на Балъков, е с пипане на стените в тъмното. С други думи, караме го бавно и на уцелване.
Черна гора - България бе истинско мъчение за зрителя, а имаше и моменти, в които все едно на терена играеха

аматьори, а не
професионалисти

Наблюдавахме поразителна некадърност и от двата отбора, като трябва да се признае, че нашите май бяха малко по-пестеливи в нелепите грешки и отигравания. По-добре спираха топката, по-добре я подаваха и като че ли имаше повече смисъл в играта им. А за съществуването на някакъв смисъл основен виновник е Красимир Балъков. Не знам какви концепции за бъдещето на българския футбола твори в свободното си време гениалният халф, но поне се видя тази за играта на националния отбор. Още в първите 2 минути проличаха контурите на тактическите му възгледи. Голямата промяна бе смяната на Сърмов с Краев. Срещу Англия Сърмов гравитираше около 20-ия метър, срещу Черна гора Краев около 80-ия. Сам по себе си този факт показа една изключително офанзивна насока в развитието на отбора. Балъков разпъна широко централните защитници, като постави между тях Малинов. Това пък подсказа, че той иска крайните му защитници Недялков и Пашов да прекарват колкото се може повече време дълбоко в половината на съперника. Това, естествено, е за мача с Черна гора, срещу Англия вероятно отново ще се появи Сърмов, а Краев ще го гледа като зрител.
Във втори пореден мач Ивелин Попов игра на непривичната за него позиция опорен халф и ефектът от присъствието му бе нулев. Обяснението, че на тази позиция играел в Ростов, е нелепо и е абсолютно в стила на Балъков. Явно той не е гледал нито един мач на Ростов или някой го е заблудил. Ивелин Попов от 10 години в националния отбор на България го раздава нещо като втори централен нападател, който нахлува от дълбочина. По причина единственото му видно добро качество, а това е линейната бързина. Файда от него на всяка друга позиция няма никаква.
Ясно е накъде бие Балъков. С присъствието на четирима от Лудогорец той иска механично да прехвърли в националния отбор класата на хегемоните. Но и този му порив е компрометиран. Илиев и Недялков докарват нивото на играта от клуба си, но Вандерсон и Марселиньо са някакви сенки на самите себе си. И на "Уембли", и в Подгорица те просто блуждаеха и ефективността им бе нулева. Правя уточнението, че въобще този експеримент с натурализацията е доста съмнителен. Нека Балъков да посочи кой национален отбор в света е вдигнал нивото си с натурализация. На първо четене мисля, че няма такъв!
Присъствието на двамата бразилци е сериозен проблем, защото някак си играта трябва да се завърти около тях. Марселиньо се забелязва, защото участва в двете фази и прави доста груби нарушения.

Вандерсон
е фантом от
операта

Така противно на предварителния замисъл по-често в центъра на вниманието попадат Галин Иванов, за когото въобще не е ясно защо е в отбора, и Краев. И с това се изчерпват тактическите прийоми на треньора ни. И това са възгледите ни за модерен футбол, с който ще се развиваме и ще вървим напред. Сред титулярите имаше трима легионери и осем от местното първенство. Освен Лудогорец бяха представени Ботев Пловдив, ЦСКА и Славия. Впоследствие влязоха 2 момчета от Локо Пловдив и Черно море.
Структурирането на стартовия тим постави отново стотици въпроси. Като този дали бе необходимо да се дава шанс на Георги Пашов при наличието на намиращия се в отлична форма Живко Миланов. Отбелязвам само, че е връстник на Марселиньо. Игнорирането на Симеон Славчев и Георги Миланов също е необяснимо, ако сравним техните качества с тези на любимците на Балъков. Въпросителна е защо не се разчита на Десподов, който е налаган от Нестор Ел Маестро в Щурм. Също напълно необяснимо е присъствието на Петър Занев в центъра на отбраната при наличието на скалата Камен Хаджиев, който е неизменен титуляр в унгарския си клуб Академия Пушкаш. Тук имаме един парадокс - Балъков уж редовно посещава мачове от първенството ни, но

явно присъства
само телом

защото не е забелязал в какво моментно състояние се намират Малинов, Кристиан Димитров, Занев, Галин Иванов. Изобщо не може да се каже, че са в пика на своята форма.
За България кампанията приключи в Подгорица като някакви теоретични шансове. Качиха се в облака на мечтите, че ще направят нещо догодина в Лигата на нациите. Може и да стане, но трябва да бъде извършена незабавна треньорска смяна. БФС трябва да изкушат някое утвърдено име, защото със сегашния илюзионист са напълно обречени. Предложения за човек, който може да поеме отбора от март до юни, не липсват.