Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой България се завръща на голямата сцена

България се завръща на голямата сцена

07-02-2020 Поредица, Олимпийски игри

Краят на чакането! През 1924-а България отново е част от олимпийското семейство. След 28 години пауза страната ни изпраща делегация от 34-ма спортисти в Париж, като 24-ма от тях официално вземат участие в седмите летни олимпийски игри. Санкцията, която е поставена на нашата държава след края на Първата световна войн, вече е вдигната, а политическата обстановка е значително по-спокойна. В резултат на всичко това родното правителство най-накрая взема решение, че участието на олимпийски игри не е само спортна прищявка, а може да донесе престиж на България сред останалите големи сили. И всъщност може да се използва като дивидент при водене на преговори, както и да е признак на една стабилност, каквато в предходните години липсва.
През 1922 година се взема решение, че страната ни отново ще бъде част от олимпийските игри, като щателно се проучва какви спортисти да бъдат изпратени в Париж. Средствата са сведени до минимум, но все пак са налични, което позволява на солидна българска делегация да отпътува към френската столица. Целта е участие, а не да се гонят призови класирания. Никой не очаква от родните състезатели да направят някакво чудо, като се има предвид, че към онези години спортът в България е на абсолютно аматьорско равнище и все още няма изградени първенства, камо ли да говорим за професионално отношение.
Така в Париж страната ни е представена на турнирите по футбол, лека атлетика и колоездене. Липсата на достатъчно средства води до отказа на председателя на Българския олимпийски комитет към онези години – Ефтим Китанчев, да пътува с делегацията ни. Вместо него за Париж заминава още един състезател, което оформя и точната бройка от 34-ма спортисти. 10 от тях – резервите на националния ни тим по футбол, така и не вземат участие в единствения мач, който нашите изиграват под ръководството на австриеца Леополд Нич. Представителният ни отбор е създаден само два месеца преди олимпиадата, но въпреки това удържа нулево равенство срещу Ирландия в продължение на 75 минути. Капитулацията идва след изстрел на Патрик Дънкан, който реализира победния гол на 1/8-финалната фаза на турнира. Така лъвовете заемат 12-о място в крайното класиране.
Най-силното представяне в индивидуалните спортове идва от ротмистър Владимир Стойчев, който участва в турнира по конна езда. Бъдещият генерал и председател на БОК (оглавява комитета от 1952 до 1982 година) заема 17-о място на обездка от 24-ма участници, като получава 220.2 точки за представянето си. Резултатът му е с 56 пункта по-малко от този на шампиона Ернст Линдер (Шв), както и с 45 зад бронзовия медалист Ксавие Лесаж (Фр). Стойчев се нарежда и на 31-о място на всестранна езда, където другият ни участник – поручик Крум Лекарски, не финишира.
На олимпиадата в Париж Стойчев пристига като участник в Балканската и Първата световна войни. Той се състезава впоследствие и на Игрите в Амстердам (1928), както и в Берлин (1936), а през годините се превръща в емблема на българското олимпийско движение. На негово име е кръстено и спортното училище на ЦСКА.
България е представена в Париж от още 11 състезатели. В турнира по лека атлетика родните национали Антон Цветанов, Васил Венков, Кирил Петрунов и Любен Карастоянов така и не успяват да преодолеят първите етапи в своите дисциплини. В състезанието по колоездене на индивидуален часовник Георги Абаджиев заема 53-о място, а Михаил Клайнеров остава 57-и, докато Атанас Атанасов и Михаил Георгиев не финишират. В надпреварата на писта без класиране остават и другите ни състезатели Борис Димчев, Продан Георгиев и Борислав Стоянов.
Самото участие в Париж обаче поставя началото на традиция – България да бъде представена на всяка следваща лятна олимпиада. Поредица, на която Студената война слага край през 1984-а.

Следваща спирка – Амстердам 1928