Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Арда Кърджали Черно море Славия Берое ФК ЦСКА 1948 Сф Ботев Враца Монтана Ботев Пловдив Етър Царско село Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой България се завръща на голямата сцена

България се завръща на голямата сцена

07-02-2020 Поредица, Олимпийски игри

Краят на чакането! През 1924-а България отново е част от олимпийското семейство. След 28 години пауза страната ни изпраща делегация от 34-ма спортисти в Париж, като 24-ма от тях официално вземат участие в седмите летни олимпийски игри. Санкцията, която е поставена на нашата държава след края на Първата световна войн, вече е вдигната, а политическата обстановка е значително по-спокойна. В резултат на всичко това родното правителство най-накрая взема решение, че участието на олимпийски игри не е само спортна прищявка, а може да донесе престиж на България сред останалите големи сили. И всъщност може да се използва като дивидент при водене на преговори, както и да е признак на една стабилност, каквато в предходните години липсва.
През 1922 година се взема решение, че страната ни отново ще бъде част от олимпийските игри, като щателно се проучва какви спортисти да бъдат изпратени в Париж. Средствата са сведени до минимум, но все пак са налични, което позволява на солидна българска делегация да отпътува към френската столица. Целта е участие, а не да се гонят призови класирания. Никой не очаква от родните състезатели да направят някакво чудо, като се има предвид, че към онези години спортът в България е на абсолютно аматьорско равнище и все още няма изградени първенства, камо ли да говорим за професионално отношение.
Така в Париж страната ни е представена на турнирите по футбол, лека атлетика и колоездене. Липсата на достатъчно средства води до отказа на председателя на Българския олимпийски комитет към онези години – Ефтим Китанчев, да пътува с делегацията ни. Вместо него за Париж заминава още един състезател, което оформя и точната бройка от 34-ма спортисти. 10 от тях – резервите на националния ни тим по футбол, така и не вземат участие в единствения мач, който нашите изиграват под ръководството на австриеца Леополд Нич. Представителният ни отбор е създаден само два месеца преди олимпиадата, но въпреки това удържа нулево равенство срещу Ирландия в продължение на 75 минути. Капитулацията идва след изстрел на Патрик Дънкан, който реализира победния гол на 1/8-финалната фаза на турнира. Така лъвовете заемат 12-о място в крайното класиране.
Най-силното представяне в индивидуалните спортове идва от ротмистър Владимир Стойчев, който участва в турнира по конна езда. Бъдещият генерал и председател на БОК (оглавява комитета от 1952 до 1982 година) заема 17-о място на обездка от 24-ма участници, като получава 220.2 точки за представянето си. Резултатът му е с 56 пункта по-малко от този на шампиона Ернст Линдер (Шв), както и с 45 зад бронзовия медалист Ксавие Лесаж (Фр). Стойчев се нарежда и на 31-о място на всестранна езда, където другият ни участник – поручик Крум Лекарски, не финишира.
На олимпиадата в Париж Стойчев пристига като участник в Балканската и Първата световна войни. Той се състезава впоследствие и на Игрите в Амстердам (1928), както и в Берлин (1936), а през годините се превръща в емблема на българското олимпийско движение. На негово име е кръстено и спортното училище на ЦСКА.
България е представена в Париж от още 11 състезатели. В турнира по лека атлетика родните национали Антон Цветанов, Васил Венков, Кирил Петрунов и Любен Карастоянов така и не успяват да преодолеят първите етапи в своите дисциплини. В състезанието по колоездене на индивидуален часовник Георги Абаджиев заема 53-о място, а Михаил Клайнеров остава 57-и, докато Атанас Атанасов и Михаил Георгиев не финишират. В надпреварата на писта без класиране остават и другите ни състезатели Борис Димчев, Продан Георгиев и Борислав Стоянов.
Самото участие в Париж обаче поставя началото на традиция – България да бъде представена на всяка следваща лятна олимпиада. Поредица, на която Студената война слага край през 1984-а.

Следваща спирка – Амстердам 1928