Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Бялата якичка на Лудогорец

Бялата якичка на Лудогорец

12-10-2019 Желю СТАНКОВ

Станислав Генчев не само подобри играта, но и вдигна имиджа на клуба

Лудогорец май без да иска удари бингото. А може и всичко да е добре планирано и строго целенасочено. Назначаването на нов треньор след освобождаването на Стойчо Стоев трябваше да отнеме време, нерви и не на последно място средства, а се оказа, че иззад храста изскочи Станислав Генчев. Самото му идване в Разград е точно с тази идея, в този клуб винаги мислят с месеци напред. Там рядко се оставят да бъдат притискани от времето и обстоятелствата и не взимат важни решения под влияние на емоциите. Та Генчев се появи в Разград едва когато Стойчо Стоев вече носеше заповедта за уволнение в джоба, без да знае, че я носи.
За шефовете на клуба това е троен удар. Ето защо.
Най-напред, но не най-важно, новият треньор изключително добре познава обстановката не само в съблекалнята, но и в клуба. Тежките характери явно винаги побеждават кривия и избухлив треньор. Станислав Генчев е играл с някои от така наречените тартори и тогава едва ли е бил в групата на първите цигулки, но сега ситуацията е различна. В момента Генчев е диригент и солистите с цигулките трябва да го гледат в очите, и засега го правят. Тук вмъкваме и обоснованото предположение, че или Генчев е поставил изискване никой от играчите му да не коментира негови решения, или в един момент шефовете на клуба са влетели с гръм и трясък в съблекалнята и са прочели нови правила, свързани с финансови загуби за бунтарите.
Примерно не очакваме Станислав Генчев да каже защо Швиерчок e със статут на забърсан. Отстрани новият треньор изглежда прекалено мек и благородното му излъчване предполага, че от него едва ли зависят много неща. Но и за имиджа на клуба никак не е полезно Марселиньо и Дяков да говорят каквото им падне, а Моци да жестикулира и да прави физиономии, ако нещо не му изнася.
Генчев стартира като старши в Етър, когато клубът се раздели с Георги Василев, след това стана помощник при Балъков. Все силни характери, от които младокът от Дебелец е взел по нещо. А относно тактическите му познания и виждания – той все още е асистент на Балъков, който държи да го има до себе си в националния тим.
Второ, също не най-важно, Станислав Генчев е тренирал и играл футбол на прилично ниво при повечето от сериозните треньори в българското първенство и си е записвал някои неща, а за хората в Лудогорец изключително важно условие при избора на треньор е да

има много висок
футболен интелект

Ще е някак много неестествено подбираните внимателно и плащаните скъпо играчи да бъдат тренирани от някой, който изповядва някаква своя си футболна философия и харесва друг тип футболисти - или много технични, но лигави, или биткаджии, но дърводелци. Огромна част от обитателите на съблекалнята на „Лудогорец Арена” са такива, които Генчев би харесал, без да знае, че един ден ще трябва да ги тренира и дори усъвършенства. От тук нататък от него се очаква да вкара нещо свое. Да покаже от кой треньор какво е откраднал, как е преработил този емпиричен материал през неговия си софтуер и как ще повиши нивото. В Лудогорец е така, ако не вдигнеш класата на отбора, в един хубав момент губиш доверие.
И трето, Генчев, притежава визия, излъчване и поведение, каквито от Лудогорец отдавна търсеха. Той е истински посланик на новото лице на клуба, на новия имидж, ако искате. Това най-напред включва пасивно поведение на шефовете, които в един момент генерираха само и единствено омраза и дори презрение от останалата част на футболна България. Те си го знаеха най-добре и го усещаха на почти всички стадиони в страната. Сигурно сега са си казали – ето го, младо, лъчезарно, интелигентно, добре прието от гилдията момче, ние

спираме да се
показваме и
да говорим

И не само да говорят, но и да действат. Дали е резултат от срещата при премиера преди началото на сезона, но е факт, че към този момент няма сериозни поводи футболната общественост да говори за фактора „Караманджуков”, за съдии, за приятелски настроени съперници и за благосклонно БФС. Всичко е тихо и кротко, а със Станислав Генчев е направо идилия. Имат си отбор, който си прави кефа в Европа, като междувременно си почива в българското първенство, и за какво им е да се занимават с глупости. Образно казано – етапът на първоначално натрупване на футболен капитал в Разград приключи. Сега всичко е на друго ниво. А с появата на Станислав Генчев може да се каже, че Лудогорец като клуб вече е с бяла якичка.
Разбира се, в този аспект си оставяме една вратичка, защото не се знае, ако конкуренцията се засили, дали няма да видим и старите разградски привички, при които Генчев ще се изчервява пред микрофоните с обичайното „не искам да коментирам съдийството”.