Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Арда Кърджали Черно море Славия Берое ФК ЦСКА 1948 Сф Ботев Враца Монтана Ботев Пловдив Етър Царско село Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Вальо Антов - изводите от един неизбежен трансфер

Вальо Антов - изводите от един неизбежен трансфер

06-02-2021 Явор ПИРГОВ

Сделката с Болоня е поука за шефовете и стимул за младите

Трансферът на Валентин Антов определено разбуни духовете в българския футбол и ехото от него ще продължи да се носи в пространството. Да, ще има позитивни възгласи, на които ще опонират такива, за които защитникът е трябвало да бъде задържан с цел да се атакува титлата. Ще се чуват и ехидни подмятания в опит да се направи аналогия с провала на Кирил Десподов, и такива, които ще опитват да обяснят колко незначителен за Италия е тимът на Болоня през настоящия век. Всичко това, разбира се, е част от особеностите на родния футболен фолклор. Абстрахирайки се от фенските пристрастия и закачки, можем да отчетем, че сделката, изпратила младока на Апенините, е абсолютно потвърждение на факта, че ЦСКА е най-големият, сериозен и уважаван български търговец в Европа. В същото време в закономерност се превръща правилото, че даден играч се развива най-добре в клуба майка, а преотстъпванията в огромен брой от случаите не помагат за развитието на даден футболист. За капак всички тези тенденции могат да се приемат като урок за ръководството и стимул за младите момчета, идващи след Антов. Но всичко по реда си...
С представянето, упоритостта, положения труд и таланта си Валентин Антов се запъти натам, накъдето преди време поеха Стоичков, Пенев, Костадинов, Трифон Иванов, Бербатов, Стилян и Мартин Петров... Дали ще достигне върховете на европейския футбол, няма как да знаем, но е факт, че ЦСКА продължава да продава в най-големите първенства най-добрите си български играчи. Истината е, че сделката е отлична за всички страни. Болоня имат на разположение 4 месеца, в които да преценят дали могат да шлифоват родния диамант и след време платените от тях 3.5 милиона евро да се умножат по 2 или 3. Футболистът получи пиленце на рамото, което трябва да опита да улови, а ако в началото на лятото Синиша Михайлович реши, че е очаквал повече от защитника, то ЦСКА ще си го има отново, но с един милион лева повече в касата. А самият Антов ще има още една-две години, в които да работи и надгражда, за да заиграе все пак в сериозен отбор от водещо първенство и да го направи във възраст, която му позволява да атакува върховете.
И тук пак се връщаме към имената на Стоичков, Пенев, Костадинов, Трифон, Бербатов, Стилян, Мартин… Какво е общото между тях, освен че са тръгнали от „Българска армия“? Всички те са получили шанс съвсем млади да облекат червената фланелка и са се радвали на доверие и грижи, за които след това се отплатиха многократно. Нито един от тях не бе преотстъпван и пращан да се обиграва на друго място. Факт е, че и нито един играч, който е трябвало да трупа опит и да се развива на друго място, не е успял да го направи. Изключение донякъде прави Иван Иванов, който след кратък престой в Локо Пд бе върнат в Борисовата градина и му бе поверена диригентската палка в ариергарда. Най-пресните примери са и особено красноречиви – Кирил Десподов и Валентин Антов. Двамата донесоха в клубната каса сума, каквато взети под наем чужденци не само няма да донесат, но едва ли ще генерират за цялата си кариера. Далеч сме от мисълта, че отбор, съставен само от родни, млади играчи, има шанс да постигне нещо, но шефовете и треньорите на ЦСКА трябва да разберат, че редом до иностранците трябва да налагат по едно момче от школата. Добре е за тях от икономическа гледна точка, за феновете, а и за самите младоци, които сега имат примера и стимула, идващи от Вальо Антов. Мнозина състезатели от червената школа вече мечтаят за неговия път. А няма нищо по-хубаво от добрия пример…