Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Арда Кърджали Черно море Славия Берое ФК ЦСКА 1948 Сф Ботев Враца Монтана Ботев Пловдив Етър Царско село Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

05-04-2021 Великият Георги Марков на 75

Великият Георги Марков на 75

05-04-2021 Тема спорт

Роден под щастлива звезда. Георги Мърков е от онези имена, които могат да се похвалят, че са постигнали всичко в живота си. Успешна кариера, здраво семейство, репутация на трудолюбив и умен човек. От онзи тип хора, които не се плашат лесно и са готови да се хвърлят в огъня, но да действат, а не да гледат безучастно. Достоен за уважение, защото е отстоявал себе си и онова, в което е вярвал. През цялата си спортна кариера, както и в пътя, който е избрал след това.
Днес роденият през 1946-а в пазарджишкото село Горно Вършилово Мърков отбелязва своя 75-и рожден ден. Едно от най-славните български имена в класическата борба – олимпийски, световен и европейски шампион. През 2009-а е удостоен с орден „Стара планина“ I степен „за изключителния му принос за развитието на физическото възпитание и спорта“. Успешен както на тепиха, така и извън него, в ролята си на треньор.
Започва да тренира борба на 13-годишна възраст. Отнема му известно време, преди да демонстрира могъществото си при 62-килограмовите. Първият медал идва на 24 години – бронз от европейското първенство в Берлин. Впоследствие, в рамките на 4 години, покорява всички върхове, към които се е устремил. През 71-ва става световен шампион след успех на финала над поляка Кажимиерс Липиен на домашното първенство в София. „Правилата в борбата по онова време бяха различни, изтощаваха ни. Играех по 4 срещи за един следобед. Няма почивка, докато се извъртят останалите двубои, идва пак твоят ред и трябва да излезеш на тепиха. На полуфинала играх с турчина Метин Алакоч, победих го. След края на срещата обаче ми стана лошо. Не знаех откъде да сляза от тепиха. Само казах на треньора ми: “Дръж ме, защото не мога да ходя”. Влязох да ми направят масаж, едва гледах. В този момент чух следното: “Айде, че имаш гости”. Обръщам се и гледам баща ми. За първи път дойде да ме гледа на състезание. Видя как станах световен шампион. Над 15 хиляди души ме аплодираха, това беше първата ми голяма титла. След това се прибрах в Септември, защото никога не забравям откъде съм тръгнал. Хората ме посрещнаха като герой. Подариха ми килим, това е най-скъпият ми подарък, първият ми подарък в кариерата. Още го пазя”, споделя за успеха си тогава Мърков.
Следващата година е и европейски златен медалист от Катовице. Няколко месеца по-късно идва и безспорният връх – олимпийската титла от Мюнхен 1972. Олимпиадата на тероризма, както е определяна заради атаката срещу израелските спортисти. Нападение, което засяга пряко и самия Мърков. „На Олимпиадата в Мюнхен изиграх 5 мача, победих и в петте, в два от които с туш”, спомня си още легендата. Любопитното е, че един от съперниците, срещу които Георги трябва да се изправи тогава, е една от жертвите на атаката. Въпреки тежкия момент Мърков се събира и покорява олимпийския връх.
Остава в борбата още няколко години, но така и не успява да повтори тези невероятни успехи. На 38 той вече е част от треньорския щаб в класическия стил и като помощник е до тепиха на европейското първенство в Йонкьопинг (Шв). Турнирът, който променя и собствените му представи за живота. „Всичко се случи за секунди. По това време се бореше Стоян Балов. Аз бях помощник-треньор в националния отбор. По едно време гледам, че съдията побягна. Отвсякъде взеха да крещят, че има терорист в залата. Настана страхотна паника. Противникът на Балов - един чех, също побягна. Терористът влезе с букет цветя. Хвърли ги и извади карабината. Държеше я в едната ръка, а в другата носеше чанта. Взе да насочва оръжието ту насам, ту натам. Търсеше някого, вървеше по пътеката покрай двата тепиха. Първо ме погледна мен, после се обърна към съдиите. Като видях, че е в гръб, прескочих рекламните пана, хвърлих се върху него и му избих карабината. Взех я аз, ама онзи извади пистолет. Не съм мислел за секунда. Тогава ми помогна поляк, хвърли се срещу него, избихме му пистолета. Оказа се, че онзи е руски моряк. Идеята му била да отвлече руски спортист и да настоява пред правителството на СССР за размяна срещу съпругата му”, споделя години по-късно Мърков.
Заради смелата си постъпка той е награден от ЮНЕСКО, а Световната федерация по борба му връчва 2500 долара. Подвигът на Мърков обаче не е тиражиран в България и местните социалистически медии спестяват тази информация на читателите и зрителите си. След като приключва с борбата, Георги Мърков се отдава на частен бизнес и на политика, като продължава да го прави и към днешна дата.