Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Велинград става Велиновград заради гол на вратар от 65 м

Велинград става Велиновград заради гол на вратар от 65 м

30-03-2016 Една поредица на Любомир СЕРАФ??МОВ

НЕРАЗКАЗАНАТА ??СТОР??Я НА КУПАТА

Велинград става Велиновград
заради гол на вратар от 65 м

След 6 греди Стойчо Стоев създава ??едьовъра на кариерата си във финала на локомотивите

В продължение на 75 седмици „Тема Спорт” ще предложи на своите читатели поредната уникална екстра – неразказаните истории в турнирите за националната купа. В борбата за трофея здраво са преплетени триумфи и скандали, герои и антигерои и най-вече политика и власт.

Турнирът за купата нерядко остава в сянката на ??ампионските амбиции. Понякога се превръща в разменна монета и терен за взаимоизгодно „партньорство“. Но сезон след сезон ражда свои герои, създава мигове на магия, за които дълго се говори, и дава ??ансове на малките да блеснат в битка с недосегаемите. През 1982 г. „театро“ на столичните ЦСКА и Локомотив помага на червените да станат ??ампиони, а на железничарите да триумфират с купата. 20-годи??ната резерва Стойчо Стоев вкарва гола на кариерата си, а десетият в Южната Б група Локо Пд остава само на крачка от трофей.
Над всичко обаче е стореното от вратаря на ЦСКА Георги Велинов-Джони, който при 9:1 за червените срещу Чепинец в първия кръг на турнира отбелязва „невъзможен“ гол от игрова ситуация. Армейците са натикали непретенциозния си съперник в неговата половина, а в 50-ата минута тогава??ният национален страж посреща пред собственото си поле откъм митичния сектор Г една изритана топка и с помощта на вятъра

от поне 65 метра
разстояние прехвърля

колегата си от Велинград. Попадението влиза в антологията на най-чудноватите, отбелязвани някога по българските терени, а ??егаджии веднага „прекръстват“ Велинград на Велиновград.
В онзи сезон купата на Съветската армия за последен път е със стойността на национална купа и още от следващия ще мутира във второстепенен турнир, чийто победител ще получава вече виза не за КНК, а за третия по сила евротурнир – купата на УЕФА. „Военната“ надпревара ще продължи да се провежда до началото на 90-те години, когато някак символично армейските дотогава клубове ЦСКА и Ботев Пд ще спуснат завесата в последен мач, игран на 5 юни 1990 г. на столичния стадион „Славия“. На „погребението“ идват само 3000. Признаците, че турнирът постепенно се маргинализира са налице и през 1982 г. Финалът на „локомотивите“ за първи път след Девети септември се играе извън София – на градския стадион в Плевен, който тогава се нарича „Слави Алексиев“, и предизвиква интереса на едва 8000 зрители. Той остава в сянката на стартиращото на следващия ден световно първенство в ??спания и на друг финал, 4 дни преди по-късно, между вечните съперници Левски и ЦСКА във второто издание на турнира за Купата на НРБ. На 16 юни 1982 г. невероятното 4:0 за сините срещу тима, играл няколко седмици по-рано на полуфинал за Купата на европейските ??ампиони срещу Байерн, е видяно на живо от 40 000 зрители на националния стадион.
Така, въпреки че намират място в голямата четворка на Европа, червените се разминават и с двете дома??ни купи през сезона. Те

се отказват напълно доброволно

от тази на Съветската армия, за да си осигурят първото място в А група. Четири дни след полуфинала между ЦСКА и Локо Сф двата съперника трябва да се се срещнат и в последния кръг от първенството, когато червените се нуждаят от победа, за да си гарантират първото място в битката с Левски. Това предопределя и последвалите събития. В мача си за купата армейците „изненадващо“ излизат срещу железничарите без 8 свои титуляри, сред които Георги Велинов, Георги Димитров-Джеки, Радослав Здравков, Ружди Керимов и Стойчо Младенов. С гонитба в резултата за пред хората локомотивци побеждават с 3:2 и отиват на финал. След това връщат жеста и падат с 2:4 в първенството. Спогодбата е очевидна за всички,

зрителите скандират „Горчиво!“

а още на следващия ден Бюрото на Централния съвет на БСФС се събира и наказва играчите на двата тима с „порицание“ за „непристойна и безотговорна игра“. Санкционирани са също клубните ??ефове Никола Миланов-Чопъра и Стоян Орманджиев-Па??ата, както и треньорските щабове – Аспарух Никодимов и Димитър Пенев (ЦСКА), Георги Берков и ??вайло Георгиев (Локо Сф). „Поведението на футболистите и развоят на срещата дадоха повод на съмнения, че съществува предварителна договореност за крайния резултат“, се казва в мотивите за ре??ението. Така големите клечки си измиват ръцете, а двата клуба постигат целите си.
Другият финалист е неочакван – обичайните заподозрени ог „Герена“ за втори пореден път отпадат още на осминафиналите срещу старите си познайници в турнира – Берое, които пък в края на сезона... изпадат от елита. Под Аязмото сините губят с 0:1. На четвъртфиналите заралии не успяват да повторят упражнението у дома срещу другия роден гранд ЦСКА, след като сами попадат в капана, който са заложили – изкуствените засади. С най-голям принос за отстраняването на беройци е бив??ият им нападател Стойчо Младенов, който сам вкарва първия гол в срещата и допринася за последния – на Ружди Керимов 9 минути преди последния сигнал за крайното 1:2.
Скоро Берое се запътва към Б групата, където за един сезон ще прави компания на пловдивските локомотивци, които са сензацията на турнира за купата. След 22 години отново отбор от втория е??елон е на финал и това пак е тимът от „Лаута“. Няма я вече клубната легенда Христо Бонев, който се подвизава в Гърция, но лидер на единайсеторката е Аян Садъков, който пък е истински феномен – отборът му играе в Б група, а в същото време той облича националната фланелка. Черно-белите запазват и фамозния си централен нападател Едуард Ераносян, чийто гол срещу друг представител на една от двете втори дивизии по онова време – Пирин Бл, носи класирането за ре??ителния мач за отличието.
За сблъсъка на двата локомотива, както се полага, е композиран и извънреден влак за фенове от София до Плевен. Двубоят е равностоен с много удари в гредите – 4 за столичния тим и две за пловдивския. В 28-ата минута двойно подаване между Ангел Колев и Бойчо Величков-Бобъра е оползотворено от централния нападател и софиянци повеждат. Към средата на второто полувреме дясното крило на втородивизионния тим Христо Сотиров наказва гре??ка в защитата на фаворита и праща мача в продължения. В края на редовното време опитният треньор на червено-черните Георги Берков предприема рискован ход, който впоследствие дава сладки плодове. Той извър??ва двойна смяна – защитникът Георги Бонев и Трайко Соколов отстъпват местата си на неопитни щурмоваци – ненавър??илия 20 години юно??а на клуба Стойчо Стоев и Борис ??лиев, ново попълнение, до??ло от ??хтиман. Тече 109-ата минута, когато сега??ният наставник на Левски тръгва на самостоятелен рейд по лявото крило, свива леко към центъра и от неособено удобно положение със силен техничен удар поразява пловдивската врата. „Тази победа с 2:1 стои най-високо в моя футболен живот – признава години по-късно Стойчо. – Усещах го дълго и по отно??ението на на??ите привърженици“.