Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Вече не ни е страх от Лудогорец

Вече не ни е страх от Лудогорец

24-06-2020 Желю СТАНКОВ

Оказва се, че нищо не е страшно толкова, колкото изглежда, а е въпрос на въприятие. А както са казали хората, свиква се с всичко. Е, свикнахме и с Лудогорец. Девет поредни години сме в категорията на свикналите, на съгласните, на примирените, че без това не може.
Така е и с коронавируса. Все още не го знаем какво точно е, въпреки че имаме предварително очертани рамки. Ваксина обаче няма, както и лекарство. Лудогорец също в началото не го знаехме какво е точно, но девет години по-късно липсват футболните ваксини и лекарства. Футболният клуб от Разград, точно като вируса, от време на време мутира в нови щамове, виждаме го в различна светлина, но същността му е една и съща.
Един вирус се разпостранява, докато му се позволява. И с Лудогорец е така. След като Левски и ЦСКА не могат да се противопоставят, какво да говорим за Локо Пловдив, Ботев и останалите. Само не се е появил футболният професор Мангъров, който да ни повтаря непрекъснато - спокойствие се иска, това е положението, свиквайте, че Лудогорец е част от нас и трябва да се научим да живеем с него, но да бъдем винаги внимателни.
Колкото и да бъдем внимателни обаче, като че ли вече не е и нужно да сме нащрек. Този сезон сякаш клубът от Разград съвсем мързеливо се протегна да си вземе деветата поредна шампионска титла. Като че ли и на самите тях им омръзна да го правят. Ето, онзи ден на мача, който им узакони титлата, събраха около хиляда човека. Нито публиката, нито футболистите, а и ръководните фактори не дадоха вид на празнуващо общество. Нямаше плонжове по тревата, нямаше заливане с шампанско, дори никой не се бе сетил на направи някакви специални тениски с цифрата 9. Футболистите се радваха повече на последния си спечелен европейски мач миналата година, отколкото на поредната шампионска титла. Изобщо не ги укоряваме, така ги чустват нещата, така ги изживяват. В Лудогорец се кефят повече на мач, който им носи 5 лева в джоба, отколкото на цяло спечелено първенство. Повечето футболисти отиват в Разград с ясната нагласа след тренировка да се приберат и да гледат тавана, както наскоро се изказа един техен бивш играч от чужбина, просто защото няма какво друго да правят. Гледат тавана в стаята си, тренират, обикновено побеждават и чакат европейските мачове. Процесът е автоматизиран. Е, от време на време се създава впечатление за някаква интрига, но видяхте преди по-малко от месец на "Герена" как с леко напрежение си взеха трите точки, а мача с Берое го обърнаха, като включиха на обороти за 15 минути. Старозагорци с футболисти от по 3 хиляди евро на месец какъв шанс можеха да имат срещу лудогорците с по 30 хиляди и нагоре евро на месец?! Десет пъти разлика! Както се казва, сиренето струва пари.
На практика инвестицията в скъпи футолисти и треньори се оправдава заради европейските мачове, където всички те се опитват да си изкарат заплатите. Във вътрешните мачове могат и без треньор или пък да си позволят лукса да си правят експерименти като с Антони Здравков. Въпросът е да имат усет кога да напряват промяната, обикновено това става малко преди да е станало опасно. Практиката показва, че почти винаги случват. Така стана и като си върнаха Стойчо Стоев от Арда точно когато трябваше.
На този етап изглежда, че няма предпоставки Лудогорец да не направи десет поредни титли. Грешка може да стане само ако ръководството някак се окаже извън орбитата на паметните записки и на съпортите, които видяхме тази пролет като част от неписаните правила на големия бизнес. Докато собствениците са с такъв статут и с такива възможности, няма шанс Лудогорец да тръгне по друг път. Стратегията си им е начертана, политиката е ясна, приоритетите ги знаем. Те могат да си позволят и грешен треньор и объркана селекция, но бързо си поправят грешките. Един Баджи в средата да разбива всичко и един Каули да пробива напред, им стигат. Лудогорец може да си позволи да разчита на футболисти, които отдавна преминаха зенита си и са в оборот поради заслуги. Сигурно един ден ще изкарат на сцената Иван Йорданов и други момчета от академията. Миксирането на собствени таланти със скъпи наемници е изкуство, особено когато всичко е подчинено на европейската кампания, а през останалото време всичко е досадно ежедневие. И дори могат още няколко години да си карат с Кешерю, който да вкарва само с пласиране и удар, защото няма смисъл от нов скъп нападател, така или иначе Шампионска лига вече е трудна за докосване. Но пък щом могат да докарат Милан и Интер в Разград, какво като са само в Лига Европа. Другите и това не могат вече, те и да си играйкат, и да играят, е все тая.