Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой В Бухово Хаздай обухва Левски

В Бухово Хаздай обухва Левски

24-03-2016 Една поредица на ЛЮБОМ??Р СЕРАФ??МОВ

НЕРАЗКАЗАНАТА ??СТОР??Я НА КУПАТА

В ЦСКА взимат по-високи премии за 8:0 срещу тим от Козлодуй, отколкото за отстраняването на Нотингам за КЕШ

В продължение на 75 седмици „Тема Спорт“ ще предложи на своите читатели поредната уникална екстра – неразказаните истории в турнирите за националната купа. В борбата за трофея здраво са преплетени триумфи и скандали, герои и антигерои и най-вече политика и власт

Помпозно честван юбилей – 1300 години българска държава, дарява през 1981 г. клубния ни футбол с турнир за трети трофей, който да съперничи на наложената ни от политическите обстоятелства 35 лета по-рано надпревара за Купата на съветската армия. Постепенно Купата на България измества и маргинализира състезанието за армейското отличие, което съвсем изчезва в зората на демократичните промени в началото на 90-те години. Първите две издания на новия турнир обаче не дават виза за втория по сила тогава евротурнир – КНК, а място в по-непрестижната Купата на УЕФА. Новата надпревара започва със странен регламент и наподобява купа на лигата – в него играят 60-те (!) отбора от А и Б група, а схемата допълват 4 окръжни първенци, определени по жребий. С нея федерацията цели „да насити повече състезателната дейност на на??ите най-добри отбори и тя да достигне световните стандарти”. Всеки от участниците изиграва през първия й сезон по 10 мача, а победителят се излъчва във финална четворка.
Да се борят на три фронта (заедно с първенството) се оказва непосилна задача за родните тимове и те дозират усилията си. За безспорният хегемон в началото на 80-те години ЦСКА дори има и четвърти фронт – Купата на европейските ??ампиони, където предизвиква сензация, отекнала в цял свят. Червените детронират актуалния европървенец Нотингам Форест с две победи с по 1:0 и стигат до четвъртфиналите. До края на сезона на армейците се събират невероятните 49 мача. „Струпаха ни се доста срещи и трябва??е да степенуваме на??ите цели“, разказва тогава??ният наставник на ЦСКА Аспарух Никодимов. ?? става наглед немислимото – военният тим загърбва съвсем тенденциозно армейския турнир и бързо гледа да приключи с него.
Първите съперници обаче са пълни аматьори и убедителните победи са просто задължителни. Звучи като виц, но е истина, че за подвига си срещу англичаните, водени от великия Брайън Клъф, червените футболисти прибират по-малки премии, отколкото за... разгромното 8:0 над козлодуйския Ботев (тогава Радецки) седмици по-късно на 1/32-финалите за Купата на съветската армия. Абсурдът е заложен в нормативните документи от онази епоха. В добре платения протоколен мач с козлодуйци хеттрик бележат двама – Марио Вълков и изтърпелият едногоди??ното си наказание Стойчо Младенов, оказал се ябълката на раздора между грандовете ЦСКА и Левски. „Оставихме на заден план тази надпревара – продължава Паро. – В ло??о за игра време и кал отпаднахме на осминафиналите с 1:2 срещу Спартак във Варна. Няколко дни след това ни предстояха четвъртфиналите за КЕШ срещу Ливърпул. Навлиза??е в своя разгар и първенството. Заложихме също така на новия турнир. Спечелихме го без нито една гре??ка“.
Осминафиналите за Купата на съветската армия оставят турнира и без другото си голямо укра??ение, рекордьора по отличия в него Левски. Също както и ЦСКА, сините отпадат от втородивизионен тим, макар и не толкова традиционно име за клубния ни футбол – Миньор от близкото до столицата градче Бухово. С предлаганите миньорски заплати за първа категория труд отборчето е магнит за неуспели да се наложат футболисти от ??колите на софийските грандове. До двубой с миньорите в кавички Левски се промъква през иглени у??и срещу столичния Академик. Броени минути преди края на редовното време студентите водят с 2:1, когато Йордан Йорданов-Пиката наказва груба гре??ка на небесносинята защита и мачът отива в продължения. В тях сините все пак изтръгват победа с 4:2 с попадения на Емил Спасов-Чики и Павел Панов. Провалът пред 5000 зрители в Бухово обаче е оглу??ителен. Сините са неузнаваеми, а връх на безсилието им е пропуснатата дузпа от Спасов. Над всички се откроява колоритен централен нападател, излязъл от синята ??кола, но така и не получил ??анс да се докаже с клубната фланелка в А група – Бисер Хаздай. Отмъщението му е по-сладко и от ??околад – той асистира за първото попадение на аутсайдерите и сам бележи втория гол за крайното 2:0 с изключително атрактивна задна ножица. Левски губи и новоучредената Купа на България, но печели друга важна битка, която се разиграва не на терена, а в коридорите на партийната върху??ка. Приближеният на Тодор Живков Милко Балев, отявлен цесекар, замисля пъклен план да раздели тогава??ния Левски-Спартак на двете му съставни части и така сините да се ли??ат от могъщата опора на Държавна сигурност. Удря на камък, защото срещу това се опълчва скритият левскар от антуража на Бай То??о и негов ловен другар Пенчо Кубадински, който по онова време отговаря за спорта във всесилното Политбюро.С дейната помощ на афи??иращия се като локомотивец Кубадински точката за разделянето на синия клуб е снета от разглеждане на заседание на Градския комитет на БКП.
Други два софийски тима – Славия и Локомотив, отпадат още по-рано, на ??естнайсетинафиналите. Актуалният носител на купата от квартал „Овча купел“ напуска надпреварата след дузпи в Петрич в сблъсък с местния Беласица, воден от легендата на ЦСКА Никола Цанев. Отпадането е болезнено – до 85-ата минута Славия води с 2:0 с попадения на лявото си крило Чавдар Цветков. Авансът е заличен от домакините буквално в последните мигове от редовното време. При дузпите гре??ат Атанас Александръв-Кимбата и настоящият наставник на Лудогорец Георги Дерменджиев-Аната.
Така се случва истинско чудо в турнира – за четвъртфиналите се класират само извънстолични отбори. Сред осемте най-добри го няма дори финалистът от преди??ното издание Берое, който катастрофира тежко в Благоевград – 0:4 от Пирин, като и четирите гола бележи техничното ляво крило на орлетата Христо Денчев-Пилето. После пиринци се справят и с палача на Локо Сф и ЦСКА – варненския Спартак, и така за финала се класира тим, заемащ последното 16-о място в А група. Не е било писано обаче купата да бъде взета от изпадащ тим, защото до ре??ителния сблъсък достига и пловдивският Ботев. „Зрителите може би предполагаха, че купата предварително ни е дадена – си спомня наставникът на канарчетата Динко Дерменджиев-Чико. - Гре??ка! Получи се оспорван мач, напрегнат до последната минута. Съперникът ни затрудни максимално“. Сред най-добрите на терена са двамата вратари – Димитър Вичев на тогава??ната Тракия и 38-годи??ният му колега Христо Христов-Бараката, който сяка?? заключва благоевградската „барака“ и хвърля ключа в езерото до националния стадион. Капитулира само веднъж, но това се оказва достатъчно за жълто-черната радост. Единственият гол идва след типична за стила на Ботев бърза и технична контраатака. Тя започва от изящния плеймейкър Петър Зехтински и преминава през Костадин Костадинов, който пробива по десния фланг. Следва прецизно центриране към Митко Аргиров, който с красиво воле поразява пиринската врата. За втори път след 1962 г. Ботев печели купата, а свързващото звено между двата триумфа е самият Чико.

Очаквайте следващия четвъртък
СТОйчо СТОев носи купата за
Локо Сф в СТО и деветата минута