Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

27-12-2024 В Милан е всеки срещу всеки

В Милан е всеки срещу всеки

27-12-2024 Карлос ПАСЕРИНИ, „Кориере дела Сера“

За росонерите 2019-а завършва като филм на ужасите

Докога този Милан ще продължава да се гаври с търпението на своите тифози? Колко още време ще трябва да се чака, за да видим този клуб отново на спечеленото му в историята място сред каймака в Европа и света? И то след като, поне на теория, има всичко необходимо да го стори: богат собственик, изпълнени със страст (Бобан и Малдини) и опит (Газидис) ръководители.

Отвъд самото унижение от нанесеното поражение в Бергамо (0:5) – най-голямото за века и въобще от 21 години насам за Милан, отвъд изумените лица на хората от ръководството по трибуните и отвъд злощастното класиране в таблицата в Серия А – в долната й половина и на цели 14 точки от зона Шампионска лига, най-точно изобразяващото чувство бе гледката от сълзите накрая на Джанлуиджи Донарума. Сълзи най-искрени като на неутешимо малко дете, което неговият треньор Джиджи Турчи без успех опитваше като грижовен баща да утеши с прегръдки.
Само на няколко метра разстояние Алехандро Гомес и Йосип Иличич подскачаха и танцуваха заедно с 20 000 пощурели от радост бергамаски. Сцена в пълен контраст с такъв мрачен за сърцата и душите следобед, какъвто малко е имало в дългата над 120-годишна история на червено-черния клуб. Защото едно е да загубиш, съвсем друго

да загубиш по подобен начин

Да, този Аталанта е сила, но и Милан е Милан… или поне би трябвало да бъде. А Милан според природата си не може да си позволи да пада и да бъде унижаван така.
Невъзможно е да не си зададем един въпрос след тези пет допуснати гола и след тези сълзи: как може клубът (в този си вид) наистина да си мисли, че би могъл да задържи за дългосрочен период световен талант като Донарума, чийто договор изтича само след година и половина? Или пък като Лукас Пакета, когото бившият росонеро Леонардо се опитва всячески да издърпа при себе си в Пари Сен Жермен? Или пък като страхотния Тео Ернандес, чието отсъствие заради наказание срещу Аталанта се усети тъй драматично?
Колкото повече губи на терена, толкова повече Милан губи и извън него. Губи от стойността си, от привлекателността си, та заради това рискува да изгуби и без това малкото си налични истински таланти, камо ли да се пребори за нови. Всичко е свързано: представяне на терена, финанси, състав, треньор, ръководство, собственици. Всички носят вина за настоящото дъно

никой не може да бъде оправдан


Треньорът Стефано Пиоли не е заплашен от уволнение, това е сигурно. Подобренията в играта, с единственото изключение от филма на ужасите в неделя, вече ги има, така че поне е ясно на всички, че проблемът не е на пейката. Разпадът в Бергамо обаче подпали чергата под хората на горните етажи на властта, под която фитилът бе нажежен отпреди това. Джан Пиеро Гасперини просто драсна клечката на червено-черното буре с барут и вече няма връщане назад.
Сега положението е всеки срещу всеки в опит да си измият ръцете един с друг. Фразата на изпълнителния директор Звонимир Бобан, че „на пазара ще опитаме да сторим най-доброто възможно според онова, което ни позволят да сторим“, изкара от нерви „Елиът Мениджмънт“. Там е ключът към сблъсъка, защото собствениците ще контрират, че вложените за нови играчи 160 млн. евро само през 2019 г. не са малко пари, а просто са изхарчени зле.
Всички от ръководството са набелязани от „Елиът“, но това важи най-вече за техническия директор Паоло Малдини. На него тежи отговорността от изграждането на петия по заплати състав в Серия А, заемащ днес, в края на годината,

злощастното 11-о място

във временното класиране. Състав, който има по по-малко от вкаран гол средно на мач (общо 16 в 17) и от който само СПАЛ, Удинезе, Сампдория и Бреша имат по-малко отбелязани попадения.
Дотолкова е кипнало недоволството на собствениците, че различни фигури от върховете на йерархията на компанията са все по-убедени, че легендата Малдини ще стори добре да хвърли оставка. Положението на някогашния славен капитан в златната ера е все по-крехко, позицията му е все по-слаба. Както все по-слаб и крехък е и този беден, беден Дяволо, който навремето предизвикваше истинска радост или крайна ярост, а днес – само безсилен плач. И краят на 2019-а е като филм на ужасите.