Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Арда Кърджали Черно море Славия Берое ФК ЦСКА 1948 Сф Ботев Враца Монтана Ботев Пловдив Етър Царско село Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой В очакване на Жозе

В очакване на Жозе

01-06-2013 Юлиян Д??М??ТРОВ, Лондон – София


На „Стамфорд Бридж” се игра поредният спор за трофея в женската Шампионска лига. Победителят в последните 2 издания Лион (с 4 поредни финала) бе детрониран с 0:1 от Волфсбург. По ирония на съдбата приказката за французойките започна в Лондон през 2011 г. на „Крейвън Котидж” (2:0 срещу Турбине Потсдам) и за сега завър??и в същия град. Между другото финалите в турнира протичат съвсем според мечтите на президента на УЕФА Ми??ел Платини – на стадиона (1/2 от капацитета му 41 837) е пълно със семейства, жени и деца. Атмосферата е от романтичния период на футбола, когато на опасните ситуации и положения се реагира с възклицания и ръкопляскания, но липсват обиди като при мъжете.
Но не женският финал ме привлече на „Стамфорд Бридж”. Още по-малко интересната му история. Построен е през 1877 г., като първоначално се е

ползвал за лека атлетика

Предложен е на Фулъм, който се отказва и от 1905 г. е дом на Челси. На него Англия 3 пъти е домакин в началото на миналия век, толкова са и финалите за ФА Къп (1920-22). На 5 май 1958 г. тук Лондон XI излезе в първи финал за Панаирната купа (пред??ественик на таза на УЕФА и Лига Европа) срещу Барселона за 2:2 (0:6 на реван??а). През годините съоръжението е претърпяло много реконструкции, за да достигне дне??ния си кокетен вид, изникнало буквално измежду жилищен блок и хотел.
Чист късмет ме превърна в първия български журналист стъпил на съоръжението на Челси 7 дни след спечелената от сините Лига Европа. Между другото във фенмагазина артикулите, посветени на амстердамския финал срещу Бенфика (2:1) – ??апки, ??алове, фланелки и официалната програма бяха вече на половин цена...
Въпросът, който ме вълнува??е обаче бе, какви са настроенията при повторното завръщане на Жозе Мауриньо. Брайън Пикелман е бодър и пъргав старец към 70-тте от пресслужбата на сините и най-подходящия събеседеник по темата.
„Чакаме го с нетърпение и отворени обятия. Всички тук обичат Жозе и сме сигурни, че с него

ще постигнем много успехи

Вярно, той не спечели с Челси Шампионската лига и Лига Европа, но сега ще има възможност да го направи”, сигурен е Пикелман.
Разговаряме в зала, за която искам да се уверя, че е същата, която използват и сините. „Да, тук са официалните пресконференции на Челси. На гърба й е стаята за телевизионните фле??интервюта веднага след мачовете”, споделя събеседникът ми.
През една врата и десет стъпала се излиза право в пресложата. Строг надпис забранява изнасянето на ча??и и алкохол навън, което означава, че вътре се сервира. Пътьом от стената ме гледат 3 големи фотоса на Фернандо Торес, Джон Тери и Майкъл Есиен. С какво е заслужил мястото си тук точно нигериецът, който през последния сезон бе под наем в Реал М, не ми е много ясно. „За мен тук трябва??е да е Франки Лампард. Това момче не е юно??а на Челси, но доказа че сърцето му е синьо. Освен това влезе в историята като футболистът, с най-много голове (203) за отбора, подобрявайки рекорда на Боби Тамблинг. Нещо повече – заслужава

да му издигнат статуя

като тази на Питър Осгууд”, въоду??евен е Пикелман.
Челси завър??и един противоречев сезон. В Примиър??ип фини??ира трети и се класира директно за Шампионската лига. Европейските ??ампиони станаха първите, които не излязоха от групата в следващато издание, но в същото време са първите, които последователно вдигнаха другия трофей – Лига Европа. Временният мениджър Рафа Бенитес си тръгна с купа без да получи и едно „благодаря” на прощаване. От Жозе обаче със сигурност ще се очаква нещо специално.
„Рафа бе обречен. Мисля, че и той си го знае??е. С миналото му на менидъжър на Ливърпул няма??е как да бъде приет в клуба, от футболистите и от феновете. Добрият тон обаче изисква??е да бъде поне учтиво изпратен. За Челси е важно да печели трофеи, но и стилът е от значение. А при Бенитес отборът не игра добре. Ако сме честни – не играхме добре и във финала срещу Бенфика, който спечелихме с късмет. Вярно, имахме ??анс и миналата година във финала за Шампионската лига, когато начело бе Роберто ди Матео. Но нека не сравняваме Байерн, при това в Мюнхен с Бенфика...”, споделя Брайън.
Опитвам се да измъкна от любезния си събеседсвик в аванс някаква трансферна новина, но той е железен. „Работи се по въпроса. Със сигурност ще вземем играчи, които ще ни позволят да се борим за титлата с двата отбора от Манчестър. Убеден съм, че никой няма да може да разбие тази тройка”, твърди Пикелман.
В живота и футбола завръщанията не винаги са били успе??ни. Не крие ли подобна опасност и повторият престой на Мауриньо на „Стамфорд Бридж”?
„??зключено е! Жозе има харизма и всички

тук го боготворят

Той успява да предаде увереността си на играчите, които са готови да умрат на терена за него. Но същото се отнася и за целия персонал в клуба, като почнем от чистачките. Мауриньо се доказа на много места, където работи, спечели трофеи с ??нтер и Реал М, но домът му е на „Стамфорд Бридж”. Ние го знаем и той го знае. С него ще спечелим още купи, но по-важното е, че отборът ще покаже добра и красива игра. Моите уважения към всички мениджъри, които се изредиха след Жозе през последните 6 г., но при никого преставянето на тима не бе както при Мауриньо”, разпалва се моят събеседник.
В югозападен Лондон явно чакат с нетърпение поредните подвизи на Специалния от Сетубал. Жозе е натоварен с огромни очаквания, но пък любовта, поне докато я има, е способна на чудеса...