Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

08-05-2020 В сянката на Джордан

В сянката на Джордан

08-05-2020 Тема спорт

Може би най-точната мярка за величието на големите спортисти е тяхната пряка конкуренция. Бил Ръсел и Бостън Селтикс съсипват Джери Уест и Лейкърс през 60-те години на 20-и век, а Леброн Джеймс имаше доста солидни съперници в периода 2010-2020 г. Но никоя суперзвезда не е ликвидирала цяла генерация елитни играчи, както го направи Майкъл Джордан.
Ерата на Въздушния е безкомпромисна – 6 финала и 6 титли в периодите 1991-1993 г. и 1996-1998 г. Джордан се отказа за кратко (1994 г.), след което се завърна и отново помете всички. Той сложи край на Бед Бойс Пистънс, заглуши Трейл Блейзърс на Клайд Дрекслър и пребори Чарлс Баркли. И това беше само преди първото му „пенсиониране”.
След като се завърна, Джордан докара до горчив край най-силния сезон на Сиатъл в ерата на Гари Пейтън. А Юта Джаз получи двойна доза от Въздушния при последните му 2 титли. И това са само финалите. Джордан смълча Медисън Скуеър Гардън и Ню Йорк Никс пет (!) пъти през 90-те.
Ето кои са най-добрите отбори, смълчани от Джордан по пътя към така бленувания трофей Лари О’Брайън.

1. Юта Джаз, 1996/97 г.

Юта играе на финал с Чикаго през 97-а и 98-а, като двете големи звезди на Джаз са Джон Стоктън и Карл Малоун Пощальона. Във всеки от сблъсъците за трофея Джордан е сериозно изпотен, а по-силният тим на Юта е този от 97-а, защото печели повече мачове и има по-висок офанзивен и дефанзивен рейтинг.
Юта прелива от звезди през 90-те и притежава изключителна дълбочина. Джеф Хорначек все още е близо до най-силните си моменти, а Малоун е избран за Най-полезен играч през 97-а. Джаз помитат Клипърс в 4 мача и Лейкърс в 5, после минават и през Хюстън. Титлата изглежда в кърпа вързана, но Джордан има други планове. Чикаго печели финалната серия с 4-2 победи, а Юта до ден-днешен чака първата си титла.

2. Финикс Сънс, 1992/93 г.

Чарлс Баркли и компания се промъкват до финала в НБА след 5 мача с Лейкърс и 7 със Сиатъл, но реално доминират сезона. Финикс взима 62 победи в редовния сезон и води лигата по офанзивен рейтинг. Баркли е избран за Най-полезен играч. А той не е единствената голяма фигура. Кевин Джонсън е същият електризиращ плеймейкър, макар да страда срещу Чикаго, а снайперът Дан Марли води лигата по тройки. Финикс е истински офанзивен титан, който щеше да изглежда на място и в настоящата ера.
Но Майкъл Джордан с причина е смятан за най-великия на всички времена. Майкъл вкарва по 41 точки средно на мач във финалните дуели с Финикс (40% от тройката), като това включва 55-точкова експлозия в Двубой №4. Баркли показва на какво е способен, но никой не може да спре Джордан на върха. 4-2 за Чикаго.

3. Сиатъл СуперСоникс, 1995/96 г.

Воденият от Джордж Карл тим печели по 59,5 мача средно на сезон в 6-те кампании на специалиста (1992-1998 г.). Съставът от 95/96 г. вероятно е най-добрият от всички. №2 в лигата по защита и №8 по атака спринтира с 64 успеха в редовния сезон. Шон Кемп и Гари Пейтън влизат в топ 10 в класацията за MVP, а Детлеф Шремпф все още е изкусен в стрелбата, наред с други тройкаджии като Сам Пъркинс и Хърши Хоукинс.
Сиатъл слага край на надеждите на Хюстън за 3 поредни титли, после пречупва Юта в 7 мача. Но дори дуото Пейтън-Кемп има малък шанс срещу освежения Джордан – 4-2 победи за Чикаго.

4. Ню Йорк Никс, 1992/93 г.

В онзи сезон Никс не са чак такава заплаха. Едва №22 по офанзивен рейтинг в лигата, като Роландо Блекмен едва събира последните си сили, а Док Ривърс и Грег Антъни не са машини за точки. Патрик Юинг обаче гази всичко по пътя си, а в същия сезон изгрява и звездата на Джон Старкс. Той вкарва по 17,5 т. средно на мач и е отличен в защита. Във финалната серия в Ню Йорк започват да мечтаят, като повеждат с 2-0 победи. Но после Булс взимат 4 поредни и това е само първият сърцеразбиващ момент за Никс през 90-те...

5. Детройт Пистънс, 1990/91 г.

Детронирането на Детройт през 1991-а остава едно от топ постиженията в кариерата на Джордан. Години наред Пистънс спукват от бой Джордан. Но отстраняването на Детройт отприщва Джордан. Съставът на Пистънс през 91-а обаче е далеч от блясъка на онези през 80-те.
Детройт печели само 50 мача, като Вини Джонсън, Марк Агире и Бил Лаймбиър са към края на кариерите си. Но това не означава, че Пистънс са силни само на хартия. Айзея Томас и Джо Дюмарс завършват в топ 15 в битката за MVP. Всеки шампион обаче свършва горивото рано или късно. На финалите на Изток Чикаго опуква Детройт с 4-0 победи. Едва 11 години след това Пистънс отново отстраняват отбор в плейофите. Във финала на НБА през 91-а пък Чикаго съсипва Лейкърс с 4-1 успеха.

6. Портланд Трейл Блейзърс, 1991/92 г.

Портланд изглежда с отлични шансове за титлата, като Клайд Дрекслър завършва втори след Джордан в гласуването за Най-полезен играч. В редовния сезон Блейзърс взимат 57 успеха и губят само 3 пъти в плейофите към финала. Прогнозите са, че Портланд ще лиши Джордан от втора поредна титла. Грешка.
Въздушния вкарва 6 тройки през първото полувреме в Мач №1 от финала. След 6-ата Джордан прави легендарен жест, като свива рамене в стил: „Няма начин да ме спрете, нали го знаете”. Майк вкарва по 39 точки в първия и втория двубой от финалите, добавя и бруталните 46 в петия. Портланд е близо до това да изравни серията за 3-3, но Чикаго печели с 19 точки разлика последната четвърт и грабва титлата. Портланд все още не е стигал до финал, откакто Дрекслър бе накъсан на парченца от Въздушния.

7. Орландо Меджик 1995/96 г.

Пени Хардауей и Шакил О’Нийл елиминират Чикаго на Джордан през 1995 г. и година по-късно са убедени, че отново ще играят на финал. Орландо печели 60 мача в редовния сезон и 7 от 8-те си плейофни срещи, преди да се натресе на триона Чикаго.
Булс елиминират Меджик в 4 двубоя във финала на Изток, а Джордан не си дава много зор, като Денис Родман и Скоти Пипън съсипват съперника. Все пак Майкъл надушва кръв в последната среща от серията и забива 45 точки. Шакил О’Нийл напуска Орландо през същото лято в посока Лейкърс. А Чикаго печели титлата след 4-2 над Сиатъл.

8. Индиана Пейсърс 1997/98 г.

Индиана достига финала на Източната конференция през 1998 и 1999, а през 2000-а пробива и до сблъсъка за титлата. Но съставът от 97/98 е вероятно най-силният в ерата на Реджи Милър. Звездата вкарва по 43% от тройката и е заобиколен от мощна защита. На Милър активно помагат съфамилниците Дейл и Антонио Дейвис, а Рик Смит прави най-силната си кампания. За секунда изглежда, че Индиана е готов да детронира Булс във финала на Изток.
Със зъби и нокти Пейсърс се връщат в серията от 0-2 до 2-2 победи, след това успяват да докарат нещата до 3-3. Седмият двубой е на живот и смърт. Джордан вкарва едва 9 пъти от 25 опита. Чикаго пропуска 17 изстрела от линията за фаул и стреля 38,2% от игра. Но Индиана вкарва само 4 точки в последните 6 минути от двубоя и това изпраща Чикаго на финал, спечелен с 4-2 срещу Юта.