Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

19-12-2024 Годината е на Димитър Илиев

Годината е на Димитър Илиев

19-12-2024 Жаклин МИХАЙЛОВ

НАБЛЮДАТЕЛ

Годината е на
Димитър Илиев

Пловдивчанинът е като бяла врана на сиво-черния фон

Жаклин МИХАЙЛОВ

Макар и мнението ми за злочестата класация за футболист на годината в България да няма абсолютно никаква стойност, аз и тази година ще се опитам безполезно да "манипулирам" колегите в каква посока да погледнат. Защото утвърдените критерии определено лъхат на скука и досада. Нека изберат за победител наистина някой истински артист с топката, а не ляв бек, който много тича, бори се и е много полезен. Обаче красотата на футбола я създават виртуозите, каквито преди време имаше много по нашите терени, а сега останаха малцина. Един такъв успя да сложи


огромен
отпечатък
върху 2019

И името му е Димитър Илиев. Капитанът на Локомотив Пловдив изпъкна ярко и контрастно на сивия фон през последните 12 месеца. А има и конкретен резултат от действията му. Локомотив Пловдив спечели Купата на България, отличие, което черно-белите не притежаваха в своята клубна витрина. Илиев изигра и четирите мача за Локомотив Пловдив в Лига Европа, като приносът му за отстраняването на Търнава бе ключов. Засили изключително много головия си принос и е начело в листата на реализаторите в първенството. Това са цифрите, зад тях обаче стои нещо далеч по-значимо. В една дузина мачове Митко Илиев изигра виртуозно различни ситуации, които накараха публиката да онемее в захлас. Фини пасове, петички, волета - Илиев демонстрира целия арсенал от красивата страна на играта. В много моменти Митко възкреси спомена, оставен от вечни легенди като Якимов, Гетов, Емил Спасов, Зехтински. Хора, които побъркваха публиката само с едно гениално докосване на топката.
Към многото достойнства на Илиев трябва да бъде отчетена и лидерската му роля на терена и извън него. През тази година той показа качества и добродетели, които въпиющо липсват на съвременния български футбол. Илиев особено изпъква като бяла врана на фона на някои момчета, които придобиха популярност предимно с нецензурираното си присъствие в медиите. Пловдивчанинът демонстрира нагледно, че футболистите не са някакви безмозъчни тъпаци и част от чалга мизансцена. А не е ли това също важно за един футболист на годината?! Примерът за подражание е основна мисия на големия футболист.
Забелязал съм, че има нездравословна приемственост относно критериите при избор на футболист на годината у нас. Един от основните фактори например са
миналите, неотчетени заслуги. Димитър Илиев може би не е бил достатъчно дълго под прожекторите в последното десетилетие, но изборът е за футболист на 2019 година. И в рамките на тази година той

бе на висота
във всеки
един момент

За разлика например от другия пловдивски артист - Тодор Неделев. Неговите изяви са на приливи и отливи. През април и май направи гранд спектакли, после през цялата есен се покри, за да блесне ослепително в края на годината. Качествата на Неделев са безспорни, но такива са и слабостите му. И при гласуването трябва да се отчете на практика нулевата му реализация за Ботев и националния отбор. Ботев загуби купата и не игра в Европа, а националите изпратиха най-мизерната си година.
Леко и плавно преминах към конкуренцията и основния фаворит за наградата. Почти съм убеден предвид някои субективни фактори, че ще спечели левият защитник на Лудогорец Антон Недялков. Допускам по каква линия Недялков ще получи корпоративен вот и ще стане вторият ляв защитник след Стефан Аладжов, вдигнал "ценния трофей". Но на фона на показаното през годината не смятам, че Недялков е заслужил отличието. Ако ще е някой от Лудогорец, то това трябва да е натурализираният българин Марселиньо. Безспорно най-качественият футболист в българското първенство през десетилетието. Дискриминация е да не бъде забелязан от гласуващите, след като има български паспорт, играе за български клуб и за националния отбор. Определено по-добре Марселиньо, отколкото Антон Недялков. Пак ще го напиша, Антон е добър футболист - борбен, тича много, отнема топката, но в играта му няма никакъв блясък. Някаква непоносима мъка е, като тръгне да центрира топката.
Дълги години

легионерите
се конкурираха

за отличието. Може би 20 или 25 поредни години отличието се присъждаше на "чужденец" и денят за връчване на наградата се формираше спрямо неговия работен график. Последният, който се ползваше с такава привилегия, бе Ивелин Попов. Между другото той е печелил отличието и в по-лоши за себе си години от настоящата. Попов направи много силен полусезон с Ростов, а в националния, общо взето, бе сред най-забележимите. Не случайно сега, като се отказа, се написаха цели оди за незаменимия капитан. Може пък ако стане отново футболист на годината, да преосмисли решението си?
И за съжаление шансовете на легионерите свършват дотук. В момента нямаме нито един изявен футболист с кариера в големия футбол. Краев, Страхил Попов, Божиков, Костадинов са най-изявените, но би било подигравка някой от тях да влезе дори в първите 5 на класацията.
И затова преминавам към останалите изявени личности и те са в средите на ветераните. Двама от тях направиха поредната си силна година. За големия Жоро Илиев тя бе последната във футбола. Направи рекорд, но по-важното е, че остави незабравима, прясна следа. Жоро показа на всички как трябва да си тръгнеш от футбола не през задната, а през парадната врата. При това след бруталните събития през май в Черно море. Но все пак по критериите, които изложих по-горе, Георги Илиев отстъпва на Димитър Илиев. На него му е достатъчно, че Митко му отстъпи лентата в последния мач. От капитан на капитан!
Още един евъргрийн заслужава признание - Мартин Камбуров. Той е подгонил рекорда на Петър Жеков и все по-малко му остава от нанагорнището. Камбуров продължава да ниже попадения, както Берое продължава да живурка. Ясно е, че основанията за голям индивидуален приз не са налични. А едва ли Мартин Камбуров ще е сърдит, ако бившият му съотборник от Локомотив Пловдив Митко Илиев спечели отличието.
Започнах с аргументи в полза на Димитър Илиев и ще завърша в същата посока. В цялата история на българския футбол има само един "черно-бял" футболист, печелил приза. Това е великият Христо Бонев. Какво лошо има 40 години по-късно отново да имаме черно-бял футболист на годината. Ще е страхотна новина за един от емблематичните клубове на България. И за прекрасните му фенове. А нали всичко, което постигат футболистите, е заради тях.