Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Годината на Янкова

Годината на Янкова

15-12-2016 Хари ЛАТИФЯН

Нито един финал затвърди негативната тенденция, очертаваща се в най-успешния ни спорт

С наближаването на края на годината настъпва време и за равносметка. „Тема Спорт” по традиция ще ви представи събитията от родния и световния спорт така, както ги видяхме ние и както ги показват статистиките и резултатите. Хубавите и лошите моменти, значимите постижения и провалите. Продължаваме с борбата. Най-успешният български спорт в олимпийски план, а и изобщо в историята ни.

За съжаление в последните две години се очерта неприятна тенденция, за която „Тема Спорт” нееднократно алармираше. Единичните медали и добри резултати никога не са били достатъчно мерило за родните пехливани. България винаги се е славела като една от най-великите нации на този спорт в световен мащаб, а когато липсват стабилност и константна величина, то това е признак за сериозни проблеми. При това във всяко едно естество и на всяко ниво.
Е, 2016-а не промени по никакъв начин облика на пехливаните ни. Тенденцията да продължаваме да снижаваме очаквания и надежди продължи и през изминаващите 12 месеца. За втора поредна година България не спечели нито една титла от голямо първенство при мъжете и жените. Признак, който се превръща в изключително тревожен и дава да се разбере, че е необходима цялостна промяна към подхода и отношението на работа.
Когато говорим за олимпийска година, вниманието задължително е насочено към най-големия спортен форум на планетата. Борците ни подгряха с 5 бронзови медала към Рио от европейското първенство в Рига. Нито един от нашите национали не успя да достигне до финалите на шампионата на Стария континент, което се случи за първи път в историята ни. Макар да се върнаха с 5 отличия, червената лампичка към Армен Назарян, Валентин Райчев и Серафим Бързаков светна с пълна сила. Още повече че железните момичета на двукратния световен шампион останаха с два медала, след като преди година имаха три от световното първенство в Лас Вегас и още толкова от Европейските игри в Баку… Елица Янкова се утвърди като водеща състезателка при 48-килограмовите, а Мими Христова (58) също се поздрави с бронз. Николай Куртев (70) и Георги Вангелов (57) също се качиха на почетната стълбичка при свободняците, докато Даниел Александров (80) бе единственият, който отсрами класиците. На пръв поглед не лош резултат, биха казали някои. И може би щяха да са прави, ако не ставаше въпрос за националния спорт на България, където липсата на поне един финал досега бе нещо непознато.
Но нека да се върнем на факта, че става въпрос за олимпийска година. И като такава оправданието бе едно – насочили сме усилията към Рио, а европейското бе само етап от подготовката. Какво обаче стана в Бразилия? Изпратихме петима състезатели в свободния и по трима при жените и класиците. Един футболен отбор, от който се очакваше поне по едно отличие в стил. Владимир Дубов, Елис Гури, Тайбе Юсеин – всеки един от тях отиде за финал на Игрите, като претенциите му бяха подплатени с добро самочувствие и сериозна визитка през годините. Реалността обаче вече не е такава, каквато на нас ни се иска.
От въпросните трима на ниво се представи единствено Дубов. Бесарабският българин достигна убедително до полуфиналите при 57-килограмовите. Там обаче той бе пречупен от бъдещия олимпийски шампион Хинчегашвили (Груз) и трябваше да се събере, за да излезе в схватка за бронза. За съжаление националът ни допусна няколко грешки и в крайна сметка отстъпи на азера Алиев и се задоволи с петото място.
33-годишният Гури (98 кг) пък сложи край на кариерата си със седма позиция. Той имаше отличен жребий и възможност да осъществи мечтата си, но липсата на достатъчно игрова практика, съчетана с множеството контузии през последните години, си казаха думата. Натурализираният албанец изненадващо падна от шведа Шьон на 1/4-финал. Тайбе (63) от своя страна замина като трета в света, но това никой не го разбра в Рио. Юсеин падна още на старта от Пирожкова (САЩ) и мечтата остана далеч от реалността…
Когато има медал обаче, едно състезание като олимпиадата няма как да е провал. На тази максима се облегнаха във федерацията по отношение на представянето на Елица Янкова. 22-годишната варненка (тогава още на 21) впечатли всички с показаното на тепиха. Бронзът, който тя спечели при 48-килограмовите, бе с цената на злато. Българката направи всичко както трябва, просто имаше малшанс да се падне в поток с Мария Стадник. Звездата на Симеон Щерев и Азербайджан застана между Янкова и титлата, спирайки я на полуфиналите. Нашето момиче обаче намери сили да се възстанови след поражението и ликува на почетната стълбичка след победа над Бермудес (Арж).
Така борбата не остана капо в Рио, където добри думи заслужи и Николай Байряков. При дебюта си на олимпийския тепих той зае пета позиция (85) превръщайки се в отдушник за Назарян и компания. Българинът падна от Беленюк на 1/4-финал, но на репешажа се справи със Саад (Егип). Силите, които хвърли в тези хватки, обаче не му оставиха възможност да постигне нещо повече срещу Гамзатов (Блрс) в битката за бронза.
Развоят на олимпиадата доведе до логични сбирки на върха във федерацията и спешни решения. Валентин Райчев бе освободен от треньорския пост на свободняците, а на негово място бе поставен Серафим Бързаков. Той от своя страна бе наследен при жените от личния наставник на Елица Янкова – Петър Касабов. След серия от преговори и уговорки пък Назарян запази мястото си. Двукратният олимпийски шампион бе подкрепен от цялото ръководство на класиците начело с Гриша Ганчев и Николай Гергов.
Обявен бе план 2024. Някак странно, от борбата буквално загърбиха предстоящата олимпиада в Токио 2020, признавайки най-накрая, че изоставаме сериозно от водещите страни и епизодичните „избухвания” на един или двама не могат да компенсират тази негативна тенденция. Това бе затвърдено и от „нулата”, която отбелязахме на световното първенство в неолимпийските категории, което се проведе преди седмица в Будапеща.
Какво следва оттук насетне? От федерацията ще насочат внимание изцяло към подрастващите, а ветераните в отделните категории ще бъдат заменени със следващото поколение. Както и да го погледнем, картинката за близкото бъдеще не е особено обнадеждаваща. При всички положения обаче целите пред Назарян, Бързаков и Касабов на големи първенства се запазват. Дори и с подмладени състави, пред тях няма друга алтернатива, освен да се връщат с медали. Защото това е българската борба, а за спорт като този всичко друго освен отличие е равно на провал. Без значение от причини и оправдания.

В ИСТОРИЧЕСКИ ПЛАН
Първенство Злато Сребро Бронз Общо
ОИ 16 32 21 69
СП 62 90 98 250
ЕП 134 132 137 403

ПОСТИЖЕНИЯТА ПРЕЗ 2016 ГОДИНА
Първенство Домакин Злато Сребро Бронз Общо Най-добро представяне
ОИ Рио (Бр) 0 0 1 1 Елица Янкова (48 кг – бронз), Владимир Дубов (57 кг – пето място), Николай Байряков (85 кг – пето място)
СП Будапеща (Унг) 0 0 0 0 Нямаме запомнящо се участие
ЕП Рига (Лат) 0 0 5 5 Елица Янкова (48 кг – бронз), Мими Христова (58 кг – бронз), Николай Куртев (70 кг – бронз), Георги Вангелов (57 кг – бронз), Даниел Александров (80 кг – бронз), Мирослав Киров (74 кг – пето място), Любен Илиев (125 кг – пето място)
СПМ и Д Масон (Фр) 0 0 1 1 Миглена Селишка (48 кг – бронз), Фатме Мандева (44 кг – пето място), Кирил Милов (84 кг – пето място)
ЕПМ и Д до 23 г РУСЕ 0 2 1 3 Йоан Димитров (85 кг – сребро), Димитър Иванов (61 кг – сребро), Габриела Пейчева (75 кг – бронз), Октай Салим (70 кг – четвърто място)