Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

02-01-2025 Година в сянката на вековен юбилей

Година в сянката на вековен юбилей

02-01-2025 Хари ЛАТИФЯН

Любо Минчев се усети предаден и се оттегли от националния, топката сега е в ръцете на Росен Барчовски

Равносметките на "Тема Спорт" за отминалата година продължават. По традиция ви представяме събитията от родния спорт така, както ги видяхме ние и както ги показват статистиките и резултатите. Хубавите и лошите моменти, значимите постижения и провалите. Продължаваме с баскетбол. Спортът с оранжевата топка премина през нова емоционална година, която отново не ни остави безучастни.

Преди малко повече от година баскетболът в България бе на върха на щастието. В Ботевград на колене бяха поставени звездите на Франция за 74:68. Историческият успех над третите в света ни накара да мечтаем и да вярваме, че обичаният спорт с оранжевата топка върви нагоре и скоро ще се мери като равен с равен с държавите от Топ 10 на Европа. Уви, мечтите са едно, реалността - друго. Но затова малко по-късно.
Спокойно може да кажем, че 2019 година премина под сянката на юбилея на българския баскетбол. От родната федерация отпразнуваха един век, откакто този спорт се практикува малко по-организирано на наша територия. Десетки събития белязаха 100-те години, като от централата се постараха да направят всичко възможно, за да няма пренебрегнати. На няколко пъти на едно място бяха събрани легендите на родния баскетбол, а и на спорта ни като цяло. Никой не бе пропуснат, а завършекът през ноември докара в София водещи фигури от ръководството на световната и европейски организации. Всичко това за да покаже, че макар България в момента да не е на водещо място на баскетболната карта на планетата, уважението си остава. И хората помнят, че едно време в нашите зали са играли легендарни имена, които са стряскали всички големи фигури в този спорт.
Но юбилеят си е юбилей, честването се получи по най-добрия начин, ала крайният резултат от всяка една работа се вижда на паркета, а не в банкетната зала. А там ситуацията не е като едно време. И макар през по-голямата част от тези 100 години българският баскетбол да е бил на високо европейско ниво, към днешна дата това продължава да не е факт.
В началото на 2019-а националният ни отбор все още таеше някакви, макар и илюзорни, надежди, че може да се класира на световното първенство в Китай. Турнир, спечелен впоследствие от Испания, за сметка на Аржентина и добре познатата Франция, в който САЩ бърсаха рани от отказа на всички водещи играчи да се появят по национален екип. За съжаление България не бе сред тези 32 страни, взели участие в него. Началото на въпросния вековен юбилей и честванията за него бе свързано с двубоя на лъвовете срещу Русия. Мач, който на практика предварително бе обречен за нашите, тъй като цели три водещи фигури останаха извън състава на Любо Минчев. Контузия спря Станимир Маринов, докато Александър Везенков и Дий Бост не бяха пуснати от клубните си отбори. Логичната развръзка бе катастрофа за трикольорите и 60:104 - една от най-тежките загуби в историята ни. Последва още една подобна след 67:87 в Босна и Херцеговина и хубавите моменти от 2018-а бяха заметени с лека ръка в рамките на 3-4 дни.
Последва нещо, което се очакваше, но не биваше да се случва. Минчев се отказа от възможността да води България и в европейските квалификации за 2021-а. Специалистът се почувства предаден от ръководството на федерацията и изрази мнение, че е бил саботиран в работата си през трите години начело на България. Така човекът, който отлепи ютията, развя бялото знаме. И честта да опита да класира лъвовете на шампионата догодина, се падна на Росен Барчовски. След 8 години пауза специалистът се завръща на мостика. Той вече прати националите на две такива първенства - през 2005 и 2011-а. Сега всички се надяват, че с опита и безспорното желание за работа шефът на школата на Рилски спортист ще съумее да стори това за трети път.
В компанията на Гърция, Латвия и отново Босна и Херцеговина това не изглежда лесна задача. Големият въпрос е дали Барчовски ще може да разчита на Везенков и Дий Бост, както и какво ще е състоянието на други водещи имена - Станимир и Павел Маринови, за старта през февруари. Без това каре на България ще бъде изключително трудно да се надява на нещо повече.
Добрата новина за родния баскетбол е, че при подрастващите все по-често се говори за позитивни моменти и добро бъдеще. Всичко това е свързано основно с две фигури - Емил Стоилов и Константин Костадинов. Двамата ни таланти, които са част от испанското първенство при младежите и юношите, продължават да се развиват с големи стъпки. А това съвсем скоро ще бъде отлична новина и за мъжкия ни национален тим, където имаме нужда от преливане на някои позиции и запълване на основната празнота на ниския пост.

Мачовете на националите през 2019-а
Втора световна квалификация
България - Русия 60:104
Босна - България 87:67
Общо: 2 мача, 0 победи и 2 поражения, 127:191 точкова разлика

Змея в Залата на славата

Годината бе белязана и от едно лично признание. Легендата Атанас Голомеев стана едва вторият ни баскетболист и първи при мъжете, който получава честта да стане член на Залата на славата на ФИБА. Змея се нареди до Ваня Войнова (посмъртно), както и до бившите арбитри Артеник Арабаджиян и Тино Лазаров, които са били почитани в предходни години с подобно признание. Всичко това повече от 30 години, след като Голомеев слага край на кариерата си.
Бившият център на националния ни отбор, Академик София и Левски имаше възможност да вземе своя приз лично по време на световното първенство в Китай. Той участва в специално организирана галавечер от страна на ФИБА, на която името на България отново бе споменато с уважение и признание. И както се пада на голям баскетболист и личност, той нито веднъж не изтъкна себе си пред колектива и съотборниците, с които е играл.

Ботевград на върха на щастието

30 години стигат. Това мощно си пяха всички фенове на баскетбола в Ботевград, където в края на май бяха на върха на щастието. Зелените от Балкан ликуваха с титлата в родното първенство, поставяйки на колене звездната селекция на Левски Лукойл. Водени от Небойша Видич, ботевградчани подчиниха сините на Константин Папазов след 3:1 победи във финалната серия и така сложиха край на прокобата, датираща от 1989-а. И редом до славното поколение на Сашо Везенков и компания се причислиха и момчета като Димитър Димитров, Павлин Иванов, Крис Минков и др.
В значително по-нормална обстановка спрямо плейофите през 2018-а този път Балкан показа повече аргументи, за да грабне титлата. Сините, въпреки наличието на имена като близнаците Иванови, Божидар Аврамов, Христо Захариев и четирима чужденци, не успяха да издържат на напрежението. Те спечелиха Купата на България, но в случая това не се оказа достатъчно.
Балкан имаха повод за гордост и на база представянето си за ФИБА къп, където преминаха две групови фази (във втората отново след мачове с Левски Лукойл). Там те достигнаха до 1/8-финалите, отпадайки в драма срещу израелския Апоел Холон и общо поражение със само две точки в крайния резултат!
През настоящия сезон двата клуба продължават да се "хапят", делейки първото място след Нова година. Конкуренцията в лицето на Берое и Рилски спортист също се запази, като в елита се завърна и Черноморец. Отборите са значително променени, след като Деян и Калоян Иванови се оттеглиха от професионалния баскетбол. Варненци нямаха такова намерение, но след като се оказаха в ролята на нежелани, нямаха и много други опции. Тихомълком с баскетбола спряха още няколко знакови фигури през този век - Филип Виденов, Христо Николов и Николай Върбанов.

Девойките на Гатева са приятната изненада

Женският ни баскетбол от години е в тежко състояние, като в последно време не се виждаше и светлинка в тунела. Ситуацията буквално изглеждаше безнадеждна, след като през 2018-а лъвиците допуснаха 4 поражения на национално ниво и останаха без нито една победа в европейските квалификации като цяло. И реално не се виждаше как това ще се промени.
Оказа се обаче, че решението на федерацията да няма чужденки в клубните отбори започва да дава търсения резултат. Наченки за това дойдоха от европейското първенство при 20-годишните в Прищина. В столицата на Босна и Херцеговина воденият от Таня Гатева отбор направи нещо наистина неочаквано - спечели златните медали и се класира за елита на тази възраст през това лято. Резултат, който сигурно и самите момичета не са вярвали, че е реален. Ето обаче, че това поколение започва да се отплаща за възможността да играе редовно в женското първенство и да се учи и развива на паркета, а не на пейката.
Въпреки успеха Гатева отказа да застане начело на женския ни тим, като предпочете да води подрастващите и през лятото в елита. Ход, който бе логичен, а съвсем скоро ще видим амбициозната треньорка и в ролята на селекционер на представителния ни отбор. Най-вероятно това ще стане догодина.
А междувременно жените сложиха край на тежката серия от 6 поредни загуби. Под ръководството на Стефан Михайлов те победиха Исландия в Рейкявик с 84:69. И макар реално да нямат шанс да се класират на европейското през 2021-а, те все пак дават признак на живот и амбиция да се отлепят от дъното.
Колкото до клубното първенство, там няма особена промяна. Желаещите да играят при жените са все така малко, а битката за титлата отново ще е между два коня - шампионките от Монтана и претендента Берое. Заралийки обаче имат повод за гордост, след като през пролетта спечелиха Адриатическата лига. Турнир, в който основни фигури са чужденките и на двата ни тима.

Мачовете на националките през 2019
Европейски квалификации
Исландия - България 69:84
България - Словения 64:72
Общо: 2 мача, 1 победа, 1 загуба, 148:141 точкова разлика

В ИСТОРИЧЕСКИ ПЛАН
Първенство Участия Злато Сребро Бронз Общо
ОИМ 4 0 0 0 0
ОИЖ 3 0 1 1 2
СПМ 1 0 0 0 0
СПЖ 6 0 1 1 2
ЕПМ 24 0 1 1 2
ЕПЖ 22 1 5 4 10

ПОСТИЖЕНИЯТА ПРЕЗ 2019 ГОДИНА
Първенство Домакин Място
СПМ Китай не участваме
ЕПЖ Лат/Сър не участваме
ЕПМ до 20 Матосиньос (Пор) 5-о в Дивизия Б (21-о общо)
ЕПЖ до 20 Прищина (БиХ) шампион в Дивизия Б (17-о общо)
ЕПЮ до 18 Орадя (Рум) 14-о в Дивизия Б (30-о общо)
ЕПД до 18 Скопие (Мак) 18-о в Дивизия Б (34-о общо)
ЕПК до 16 Подгорица (ЧГ) 6-о в Дивизия Б (22-о общо)
ЕПД до 16 СОФИЯ 8-о в Дивизия Б (24-о общо)