Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Григор и чудото от Флашинг

Григор и чудото от Флашинг

06-09-2019 Жаклин МИХАЙЛОВ

Григор Димитров възкръсна! Чудото от Флашинг е факт. Както капитан Съли приземи самолет в река Хъдсън преди 10 години, така и Гришо кацна на третия си полуфинал на Голям шлем. И отново остават само 2 мача до раждането на легендата. А съществува съвсем реална възможност през нощта на 8 срещу 9 септември да се случи това, което

всички чакаме

вече 10 години. Естествено може и да си останем само с надеждата. Но при всички положения, каквото и да се случи, тя вече ще бъде много по-силна. През изминалите 10 дни Григор Димитров буквално възкръсна от пепелта. Защото в последните 7-8 месеца с всеки следващ мач и всеки следващ турнир той се отдалечаваше от представата за топ играч. И изведнъж по някакъв чудодеен начин той каза стоп на пропадането. Нареди четири последователни победи и трябва да се върнем доста назад, за да издирим подобен победен ход. Поне 2 години назад!
На този турнир сякаш се роди някакъв нов Григор. Нито е онзи отпреди кризата, нито пък още по-малко е тенисистът, който загуби от Корентен Муте и Кевин Кинг в рамките на една седмица. Сегашният Григор сякаш е облякъл нова кожа и дори най-вещите в занаята не могат да го познаят. Все още му лепят старите етикети на голяма надежда, която обаче така и ще остане нереализирана. Интересен и атрактивен тенисист, който обаче не е роден за голям шампион. До мача с Федерер всяка реплика по негов адрес бе съчетана със снизхождение. И изведнъж настъпи стъписване. Гришо за пръв път откакто е в Тур-а, излезе от рамката и тръгна напред. И сега никой не знае докъде ще стигне.
За пръв път в своята вече дълга кариера Димитров е непредсказуем, защото всички постулати за играта му са развенчани. Не можел да играе дълги петсетови мачове - опровергано. Не притежавал силна психика и затова губи от големите - опровергано. Взема неправилни решения във важните моменти и за големите точки в мача - опровергано. Нетърпелив и неефикасен - опровергано. Къде тогава по дяволите са слабите страни на този напълно нов Григор? Как ще бъде победен от следващите съперници, при положение че всичките му досегашни слаби страни са закрити. Да, няма впечатляващ сервис, но и Надал не притежава кой знае какъв начален удар. Ако се стигне до финал между двамата и Григор покаже устойчивостта в дългите разигравания, дали на Надал ще му бъде лесно? Срещу Федерер Гришо спечели 9 от 10 дълги разигравания. Дали пък Надал няма да си намери най-накрая майстора точно в лицето на новия Григор?!
Всичко се промени и обърка в стереотипите от мача с Роджър Федерер. Чуват се някакви оправдания, че Роджър бил стар, уморен, контузии му се обадили. Истината е, че Димитров го пречупи и го победи безапелационно. Роджър не игра в последния пети сет не защото бе контузен, а защото бе разбрал, че този път няма да излезе победител. Просто бе надигран. И големият шампион се примири със загубата. Това е реалността към момента. Утре отново да играят Димитров и Федерер в 3 от 5 сета, и пак победител ще е българинът. Защото той вече може да побеждава Федерер. В неделя може да докаже същото и с Рафа. Поне на американските кортове шансовете им изглеждат равни. А защо не някога да го направи и с Ноле.
Тази нощ обаче срещу Гришо

ще е Данийл Медведев

Тенисистът с най-добри резултати в последните 2 месеца. 23-годишен, 198 см, 5-и в световната ранглиста. Все още младок, който е в позицията на Григор отпреди 7 или 8 години. Медведев нямаше никаква легитимация в Големия шлем. Сега е на полуфинал и може да стане най-младият финалист във Флашинг Медоус поне от 15 години насам. Медведев стигна до този за него рекорд по съвсем различен начин. Всичко се обобщава в едно изречение - той никога не знае дали ще завърши мача. Физиономията му постоянно показва, че е на изхода на силите си. Отстрани изглежда така, че при следващия път, когато погледът на съдията се срещне с неговия, Данийл неминуемо ще се откаже. Но руснакът твърди, че получава сили от освиркванията на публиката. А тя в мача му с Фелисиано Лопес бе готова да го разкъса. Испанският ветеран щеше да бъде съвсем близо до победата, ако глупаво не бе предал двата тайбрека.
Никой не знае дали Медведев е запазил достатъчно голям физически запас. Знае се обаче, че ако Григор го вкара в четвъртия час на "Артър Аш", руснакът няма да издържи. Медведев има сервис и неочаквани решения. Безспорно играе много нестандартен тенис. Атракциите обаче не са чужди и на Григор. Руснакът няма да има срещу себе си праволинейния Вавринка, а тенисист, който може да импровизира. Григор не е фаворит в мача, но залозите са близки. Съвсем не е като срещу Федерер, където шансовете му се оценяваха на 9 от 100 процента, а повечето прогнози бяха за мач в 3 сета. Всички видяхме какво се случи!
Една нова черта може да помогне много на Димитров срещу Медведев. Нивото на проучване на играта на противника е различно. Независимо срещу кого игра досега, Григор много умело се нагаждаше и възползваше от слабите му страни. Почти не предаде инициативата в близо 10-те часа, в които бе на корта. Димитров със сигурност може да извлече много позитиви от слабостите на руснака. А при видяното досега Медведев много трудно ще намери ахилесовата пета на Димитров. Не заради друго, а защото такава няма!
Григор възкръсна, но и

възкръснаха комплексите

на неговите сънародници. Това е вечна тема, която съдържа манипулативен и спекулативен елемент. Обикновените българи съвсем първично възпроизвеждат своите национални комплекси върху своя сънародник. Медиите пък манипулативно търсят ефект с простодушни внушения. Някога в далечните 90 години на миналия век създателите на новия български печат решиха, че българинът е прост и трябва да му се пише просто. Лепнаха едни големи заглавия на първа страница с глагол и така я караме до днес. Дори става и по-зле, защото качеството на "мат'риала" става все по-лошо. Когато Гришо пада, така наречените хейтъри изпълзяват и основното, в което го обвиняват, е, че не е достатъчно българин, колкото на тях им се иска. Когато бие, националпопулистите пък го изкарват най-големия българин. И така до края на света. Реалността е съвсем различна. В коментарите си Виландер, Къриър, Барбара Шет и всички специалисти стотици пъти споменават името му, но никога не придружават Димитров с България. Защото Григор Димитров си е тенисистът Григор Димитров. Както с Роджър, Ноле, Рафа. Ако споменат случайно националността, то е за да не става тавтология. Всичко друго е примитивизъм и липса на любознателност. Но дали като българин, или само като фен на Гришо, всеки има право на радост и щастие.