Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Дания и България – една година след промяната

Дания и България – една година след промяната

20-04-2017 Жаклин МИХАЙЛОВ

Откраднатият модел не работи по един и същи начин заради различни условия и мислене

По това време миналата година се доиграваше най-слабото първенство на България. Според мнозина бе достигнато дъното, А група с 9 отбора, с шампион, известен месеци преди края на първенството. Без един от двата исторически гранда и с напуснал служебно Литекс. По-лошо от това просто нямаше накъде. Тогава за пръв път в 11-годишното управление на Боби и ко те разбраха, че нещо трябва се направи. Изпратиха емисари в чужбина, международният отдел се заинтересува къде какво се прави, за да се върне интересът към играта, и така

осъмнахме с нов модел

14 отбора, редовен сезон, след това разделяне на 6 плюс 2 по 4. И след това плейофи до втръсване. Всъщност иновацията бе буквално открадната от Дания. В момента се играят две първенства с абсолютно един и същи модел, които са и в една и съща фаза. Българското и датското. Нашето БФС отмъкна датския модел! Но както винаги става в подобни случаи, нещата се побългариха още от самото начало.
България е със 7,2 милиона население според последното преброяване, Дания - с 5,5 милиона. България е с поне два милиона външна диаспора, в последните 70-80 години може би са емигрирали не повече от 10 хиляди датчани. Те нямат право на двойно гражданство. Преди 100 години е било точно обратното. Това говори достатъчно какъв стандарт на живот са постигнали в тази полускандинавска държава. Малкото общо между двете страни включва и съвместния факт, че само Дания и България са спасили всичките си евреи през последната световна война. За Дания това го знае целият свят, за България почти никой!? Спасените български евреи са поне 10 пъти повече от тези, които Дания е изпратила благородно по вода в съседна Швеция.
Да се върнем обратно към футбола, за да се отговори на въпроса защо Дания смени формулата? В тяхната Суперлига, която е с устойчив, почти константен състав, играеха 12 отбора във формат 33 кръга. Без две мнения най-безумната от всички системи с нечетни 3 мача между отборите. Които, както се подразбира, са две домакинства и едно гостуване или обратното. И няма как да има угодия. Лигата се разшири до 14 отбора, като изпадна само един клуб и влязоха първите три от второто ниво на тамошния футбол. Първа съществена разлика - нямаше поканени, ВИП клиенти, съвещания при премиера и така нататък. Нищо гнило в Дания, всичко бе направено по спортно-технически принцип. При нас, както добре се знае, попълването бе по-мащабно и без много ясни правила. Новият регламент обаче бе прекопиран на 100 процента от българите. На това му се вика мърчандайзинг. Българското първенство стана като верига за сандвичи. А те работят добре у нас!
Двете първенства започнаха паралелно и могат да се направят сравненията. Разликите не са съществени. В шампионския поток и в двете лиги имаме вече победител, като при датчаните е известно и кой ще бъде втори, почти е ясен и третият. При нас съперничеството за сребърните медали все още е завързано. В двете групи от по четири отбора единствената разлика е, че в Суперлигата няма изявен аутсайдер като Монтана. Техният единствен изпадащ ще бъде определен с голяма битка между четири равностойни отбора. Като хронология нещата изглеждат еднакви, оттам нататък всичко е различно.
В Дания са напълно доволни от новия формат, интересно им е, има повишен зрителски интерес. Формулата при тях работи много добре и нямат основания да я сменят. Предимството им идва от факта, че всеки мач при тях е с традиции. Тук е втората съществена разлика, двубоите в двете групи с по 4 отбора са изпълнени с драматизъм. Но все още не правят прибързани изводи, защото иновацията е съвсем прясна. При нас

обаче почти нищо не е променено

Колкото и да се говорят клишета „първенството е по-добро“ и „качеството се подобрява“. Нито едното, нито другото не могат да бъдат доказани по безспорен начин. Но няма как да стане от веднъж. Този регламент трябва да остане поне 5, ако не и 10 години, за да се оцени обективно. Една година е крайно недостатъчен срок, за да се правят генерални изводи. Но не може да има съмнение, че експериментът трябва да продължи. Положителните неща са далеч повече от негативните. Трябва да се отдаде дължимото на безименния служител на БФС, който е наплюнчил пръста и посоката на вятъра го е отвяла към родината на Хамлет. Можеше да е далеч по-лошо и объркано с белгийския модел. Или с кипърския например. Така е, като се тръгва от кота нула, просто не може да бъде по-лошо отпреди. Но е напълно възможно първоначалният ефект да се загуби по пътя.
Това би бил един позитивен финал, но както добре се знае, в чашата има и капчица катран. Копието никога не може да е оригинал. Българското първенство е ерзац, следователно фалшиво. 14-те клуба, които играят в Суперлигата, са историческото и географско представителство на датския футбол. Това са им отборите, които и преди 20, и преди 50 години са съставяли тамошния елит. Отсъства само Вейле. При нас старият елит е стопен наполовина, географското разположение е крайно неравномерно. Съществената разлика е, че при нас има новопоявили се парвенюта, при които отсъства най-важният фактор - публиката. Компенсират с арогантно присъствие и непоносимо желание за доминация.
В Дания нямат проблеми с осветлението, със стадионите и общите условия. Там всеки отбор си играе на собствения стадион. При нас 5 от 14-те участника започнаха чергарски, сега броят им е сведен до 4. За тези 4 клуба – два от първата шестица и два от втората осмица, смисълът се губи. Те присъстват, но не изпълняват нито социална, нито пазарна функция.
Въобще много неща се губят при сравнението между оригинала и копието. Най-важното е присъствието на хората по стадионите.

Пазарните постижения
са коренно различни

Всеки нов модел във футбола, което автоматично означава пазар, се въвежда за постигане на по-добри икономически резултати. Никой не променя нищо, когато нещата вървят. Справка - английската Премиершип, Бундеслигата, Примера, Серия А, Лига 1, Лига Сагреш в Португалия. Там си го карат, както е било винаги. Нямат нужда от нововъведения, защото системата работи добре. Промени правят там, където има лоши икономически показатели и отлив на зрители.
Как обаче стоят нещата у нас спрямо нашите събратя по експеримент. Справката показва, че средно кръг в Дания се посещава от 50-60 хиляди преки участници в спортното мероприятие. Билетите за събитието струват между 100 и 175 крони, което го разделяте на 4, за да го превърнете в български левове. Двата исторически гранда от Копенхаген са постигнали цени, в пъти по-високи от тези на останалите в лигата. За ФК Копенхаген това са 500 крони средно за билет на „Паркен“, за Брьондби около 350 на техния още по-нов и модерен „Стейдиум“. Веднага правя уточнение, средната посещаемост на ФК Копенхаген е около 20 хиляди, на Брьондби 15-16. Орхус, който представлява втория по големина град в държавата с население от 300 хиляди жители, има посещаемост около 10 хиляди, следват Мидтиланд със 7-8 и накрая на колоната са Виборг, Силкеборг, Хорсенс и Лингби, които гравитират между 2 и 3 хиляди на мач. Както се вижда от картината, всеки отбор си има достатъчно на брой привърженици и стадионите не изглеждат клаустрофобично празни, както у нас на мачове на Славия, Верея, Монтана, да не ги изброявам всичките празни катакомби.
Оттам нататък вече говорим само за бизнес. Телевизионните права, които естествено не са съвсем достъпни като информация, в Дания са между 100 и 150 милиона крони. Също се предава всеки мач, но за разлика от българските към тях проявяват по-голям интерес. Гледат се в останалите три скандинавски държави, както и в Исландия. Естествено при огромната конкуренция на Премиершип и Бундеслигата. Но все пак и те са отхапали своето малко парченце. Ако приемем, че Левски е аналог на Брьондби, а ЦСКА на ФК Копенхаген, чисто условно разбира се, лесно може да се види разликата в посещаемостта. Около 5 пъти. При приходите разликите са с една нула отзад. По ирония на съдбата ФК Копенхаген се срещна с българския си аналог като актуални постижения Лудогорец. И на терена се видя кой кой е! Само от един свой шампионатен мач ФК Копенхаген прибира в касата си между 3 и 5 милиона крони. Цените са константни, без значение дали играят с Реал Мадрид или Силкеборг. Половин милион евро е минималният приход на ФК Копенхаген, преди отборът да излезе на терена. Лудогорец не може да го постигне за цяла календарна година в българското първенство.
В датското първенство се въртят не много, но все пак респектиращи пари. И това е причината отборите основно да развиват младите футболисти.

Протекции за местните протежета

И Дания е част от Европейския съюз, и там важат законите за свободно придвижване на хора и капитали, както и злополучното решение по случая Босман, но в местните клубове се използва далеч повече местна продукция. Шампионите ФК Копенхаген например са с 14 местни футболисти в списък от 24 професионалисти. Брьондби е с най-много чужденци. При останалите клубове броят им е сведен до няколко. Да не се забравя, че наемниците от Швеция, Норвегия, Исландия се броят за чужденци само на хартия. За тях почти не съществуват езикови и културни ограничения.
В последните години България и Дания са имали чести срещи при юношески формации и там особено отчетливо се вижда разликата в подхода спрямо младите. И датските млади играчи естествено попадат на много по-добри места за развитие. Все още са търсени във всяко едно от големите първенства на Европа. Не е както по времето на Лерби, Елкер и Лаудруп, когато бяха в клубове от Топ 10, но пак са на добри позиции. Тотнъм, Лайпциг, Селта, Вердер Бремен, Лестър не са лоши дестинации, а за българите изглеждат като научна фантастика.
В датското първенство лесно се дава път на местни таланти по 18-19 години. Там не казват - младите трябва да си заслужат мястото си на терена. Или пък другото – голяма е разликата между юношеския и мъжкия футбол. Така звезди като Кристиан Ериксен и Юсуф Поулсен нямаше на по 17-18 години вече да са изведени от анонимност, а на 20 да са играчи със световна известност. Някак нещата циркулират по правилния начин за разлика от България, където на 23-24 години ги броим още за юноши бледи и все още чакат да получат първи шанс. Още нещо - благодарение на правилния подход на клубовете в Дания всеки бъдещ професионалист получава базисна школовка. Никога не можеш да объркаш движението на датчанин по терена - малко тромаво, без технически умения, но винаги по правилния начин. Това се постига с много работа.
Не знам защо в Дания няма отбор като Лудогорец, съставен само от чужденци. Може би там не са разбрали, че така е по-лесно. Но за сметка на това футболът им върви цялостно много по-добре. И като се сравнят резултатите на един и същ формат, разликите за колосални. Има и за големите, но има и за малките. Защото знаят основното правило във футбола - конкуренцията! При нас въпросът с нея е сведен до имагинерност. А така интерес не се връща обратно.