Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Дани Алвес:  Душата печели титли,  а не тялото и качествата

Дани Алвес: Душата печели титли, а не тялото и качествата

28-09-2019 Джошуа ЛОУ Том САНДЕРСЪН Guardian

Сао Пауло е единственият клуб в света, за когото бих играл във втора дивизия

Дани Алвес е спечелил повече големи трофеи от всеки футболист в историята. Той прекара 17 години, играейки за някои от най-големите клубове в Европа, предефинирайки естеството на своята позиция. А през юли триумфира с Бразилия в Копа Америка - първо голямо отличие за страната му от повече от десетилетие. Какво още трябва да доказва? Отговорът е - много.

Алвес се завърна в родината си за първи път, откакто напусна Байя като тийнейджър през 2002-а. Много бразилски звезди го правят, за да се насладят на няколкогодишен комфорт, преди да закачат бутонките, но не и 36-годишният футболист: "Обожавам предизвикателствата. Обичам, когато никой не вярва, че нещата ще се получат. Просто отиваш и го правиш. Това е моята страст и запалва пламъка в мен".
Засега две предизвикателства поддържат този пламък - желанието да върне предишната слава на Сао Пауло и амбицията му да спечели Мондиал 2022. Дани ще стане на 39 години до началото на турнира, но той е абсолютно сериозен в амбицията си да стигне до Катар. "Това е моята мечта", казва бразилецът.
Алвес е роден в Жуазейро, на 2000 км северно от най-големия град в Бразилия, но Сао Пауло е причината да се влюби във футбола. "Аз бях

фен на Сао Пауло
още от малко дете

Винаги съм харесвал да бъда шампион, а този клуб е истински шампион. Баща ми имаше аматьорски отбор, който също се казваше Сао Пауло. Той събираше момчетата от фермите и ги караше да играят", спомня си бившият футболист на Барселона. Когато играеше за този тим, Алвес имитираше Кафу, който помогна на Сао Пауло да спечели Копа Либертадорес и Междуконтиненталната купа през 1992-а и 1993-а: "Героят на моето детство беше баща ми. Веднага след него поставям Кафу заради неговата история и позицията, на която играеше. Историята на Кафу за постоянство е просто адски невероятна. Това ми даде голяма надежда".
Той беше прибран от големия местен клуб Байя като момче, преди да бъде привлечен в Севиля на 19-годишна възраст. "Всичко стана много бързо. Играх сезон и половина за Байя и си отидох. Това беше най-трудният период в кариерата ми. Играех всеки мач и изведнъж бях на пейката. Беше голям урок, но научих рано, че в тежките моменти наистина научаваш кои са хората, които ще бъдат винаги до теб. Независимо дали правиш крачка напред или назад. Винаги намирах начин да получавам резултати, а не да търся извинения. И завърших чудесно в Севиля. Заедно със съотборниците ми

променихме историята

на клуба", усмихва се Алвес.
Три години по-късно той спечели Купата на УЕФА през 2006-а. На финала андалусийци отнасят Мидълзбро, а това си остава любимото му постижение: "Най-добрият момент в кариерата ми. Когато дойдох в Севиля, се борехме да не изпаднем. Да бъдеш част от тази реконструкция е екстаз на емоциите. Виждах как всички плачат, хората в града бяха щастливи".
Успехите в Севиля му осигуриха трансфер в Барселона. "Стигнах до най-желаното място в световния футбол. Не само заради играчи, които имат, но заради идентичността, качеството и стойността, които клубът придава на футбола.

Барса е училище по
футболни концепции

Никога не съм виждал подобно нещо. Имах оферти от други големи отбори, но те не ми предлагаха възможност да изградя нещо ново. Барселона беше в преход. След Роналдиньо те свалиха нивото и искаха да се върнат на върха", споделя Алвес.
Той вижда мисията си със Сао Пауло в същата светлина. Клубът не е печелил лигата от 2008-а, а от 2012-а няма трофей във витрината си. Връщането на това ниво е неговият страстен проект: "Дойдох в Сао Пауло, защото съм фен на отбора от дете и искам да върна великата историята на клуба. Кой ще се бори за този тим повече от един привърженик? Аз съм там на терена и едновременно помагам и подкрепям отбора. Сао Пауло е единственият клуб в света, за който бих играл, дори да изпаднат във втора дивизия".
Когато Дани бе представен от Сао Пауло през август, той

бе посрещнат
като герой

и цели 45 хиляди души дойдоха на стадиона. Беше му връчена фланелката с №10 от Кака. В тима Алвес има предимно свободна роля в средата на терена: "Аз съм десен бек, който обича да комбинира. Но тук поради характеристиките на бразилския футбол и начина на игра на отбора няма толкова много пасове. Ако действам на позицията, на която го правех 20 години, няма да съм замесен толкова много в играта. Винаги помагам на съотборниците ми да станат по-добри. Така беше в Байя, Севиля, Барселона, Ювентус и ПСЖ. Тук треньорите често се сменят, така че се опитваме да се адаптираме към различните наставници. Ще бъда искрен - създадох нов начин на игра за десния бек. Няма смисъл да съм скромен. Барселона ми даде разбиране. Когато бях с Шави и Ракитич, винаги имаше кой да контролира мачовете".
Според него Пеп Гуардиола е бил жизненоважен за развитието на позиционната му игра: "Има много хора, които искат топката. Но понякога те могат да причинят повече вреда с нея.

Пеп първо ме научи
как да играя без топка

И в този сезон записах нещо от рода на 18 асистенции. Най-интересното е, че Гуардиола винаги успява да намери качество. Ето защо играчите винаги изпъкват с него".
Алвес иска да помогне не само на Сао Пауло, но и на бразилския футбол като цяло. "Клубовете трябва да се опитат да създават колективна идентичност. Бразилският футбол трябва да се преоткрие в това отношение. От гледна точка на индивидуалното качество никога няма да има друга подобна държава. Има безброй страхотни играчи. Но има

прекалено много
индивидуалност

Сао Пауло има страхотна идентичност. Грижи се за своята академия, но не и на колективно ниво. Искам да донеса малко от опита, който натрупах в чужбина", категоричен е 36-годишният футболист.
Той не е единственият. През последните няколко месеца Филипе Луис, Рафиня, Рамирес и Луис Адриано също се завърнаха в родната си страна: "Това показва, че бразилският футбол се развива. Клубовете привличат играчи, които са изградили страхотна кариера и все още могат да предизвикат интерес от Европа. Някои от тях са ми приятели и знаят, че са способни да помогнат доста тук. В Бразилия трябва да си психически по-силен, отколкото на което и да е друго място заради всички изисквания".
Алвес вижда себе си като положителен пример за подражание: "Имате нужда от примери, за да действате като огледала. Но да речем, че в Бразилия има доста замъглени огледала. Момчетата се нуждаят от повече професионални примери, трябва да уважават футбола и да спазват неговите правила. Тук винаги е "аз", а не "ние". Но ние сме народ, който въпреки трудностите се радва на живота повече от всеки друг. Расизмът? Винаги ще го има. Колкото по-малко значение му придавате, толкова по-добре ще приемете, че хората ви унижават. Санкции? Как ще накажете клуб за действията на един човек или десет души? Не би било справедливо. Просто трябва да се идентифицира виновникът и да се накаже".
След спечелването на Копа Америка мнозина в Бразилия предположиха, че отборът се справя по-добре заради отсъствието на Неймар. Алвес дори не иска да коментира подобни мнения: "Тези хора не знаят нищо за футбола. Невъзможно е селесао да е по-добър

без специален
човек като Ней

Сега мечтата ми е да спечеля Мондиал 2022 и да върна страната си на върха. Знаеш ли какво ме мотивира най-много? Когато всички спират да вярват в мен. Когато кажат: "Този човек е безполезен, не може да играе в полузащита, не може това или онова". Просто изчакайте и ще променя мнението ви. Беше ми удобно в Европа, но обичам дискомфорта. Затова дойдох в Бразилия. Нищо в живота не идва даром, нито пък лесно. За да постигнеш целите си, трябва да положиш усилия. Освен ако бащата ти не е собственик на отбор. Както беше баща ми с нашето Сао Пауло. Тогава играех всеки мач", шегува се Дани.
"Преди няколко дни един известен режисьор ме попита как съм спечелил толкова много трофеи с това малко тяло и кльощави крака. Отговорът ми бе, че не тялото и качествата, а душата печели титли. Тялото ми може да изглежда крехко, но това тук не е", казва бразилецът, сочейки сърцето си. "За да си успешен, трябва да се лишиш от много неща, които са приятни. Понякога в живота си глух, тъп, сляп и оставяш душата си да те носи, за да се доближиш до целите си. Ако спечелиш без саможертва и без усилия, това ще бъде победа без слава".