Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Арда Кърджали Черно море Славия Берое ФК ЦСКА 1948 Сф Ботев Враца Монтана Ботев Пловдив Етър Царско село Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

17-11-2020 Две съдби, преплетени от една  мечта – световната титла

Две съдби, преплетени от една мечта – световната титла

17-11-2020 Джорджо БУРЕДУ, gpone.com

Пред сензацията Жоан Мир се отвори нова вселена, докато жаждата за победи на Люис Хамилтън няма утоляване

Люис Хамилтън изобщо нямаше намерение да сдържа сълзите си, докато се бе захванал здраво за волана, сякаш е сграбчил не него, в онзи конкретен момент, а именно седмата световна титла във Формула 1. Точно същата бройка като на идола му от детските години Михаел Шумахер. Британецът обаче никога не се е притеснявал от сравненията с легендата, нито пък се е страхувал от тях. Напротив.
„Като дете всеки мечтае за тези моменти, докато гледа състезанията от Гран при по телевизията. Но това, което постигнах сега, е далеч отвъд моите най-смели мечти”, признава звездата на Мерцедес.
Жоан Мир също плачеше. Сам, скрит в своята каска, сякаш никой не го вижда. Сякаш безбройни бяха секундите, които отминаваха, преди да се добере до падока и да прегърне майка си. И точно в онзи момент да осъзнае какво всъщност го е сполетяло и какво е онова невероятно чувство, да си световен шампион в MotoGP.
„Не знам, наистина не знам. Изпитвам смесени чувства. Явно това се случва, когато цял живот си преследвал една мечта и в един момент тя се превърне в реалност. Сега трябва да се успокоя, за да може съзнанието ми да заработи в нормален ритъм”, бяха първите думи на пилотът на Сузуки.
Сълзите разделят, но

сълзите също така и събират.

Изглежда като в някаква драма от Холивуд, а всъщност това е генезис. Има нещо много изначално в сълзите на тези двама световни шампиони, нещо, което засяга всеки един от нас и ни кара да осъзнаем, че ставаме част от раждането на нещо велико.
За Мир всичко това е наистина сензационно: успехът, който сега постигна, ще отвори пред него една нова, немислима до момента вселена. Когато преди няколко състезания го попитаха, дали усеща напрежение, той се опита да бъде спокоен, да го отърси от раменете си и заяви, че едва ли не няма да е по-различно от постижението му в Моto3. Но когато достигна до финалната права в неделя във Валенсия и след това я пресече, Мир действително осъзна значението на онова, което постигна.
„Това бе мечта, която сега е реалност.” Като дете често е карал скейтборд. Баща му ги продавал в магазина си за сърф: със или без колелца, дали ще се пързаля по земята или водата, не е имало голямо значение. Майка му пък е била аранжор на апартаменти и е поддържала семейната мечта. Там е бил и чичо му, човекът, който е подкрепял Мир във всяко начинание и буквално е полудявал от радост при всяко негово качване на мотора. Може би този успех, постигнат сега, е бил изкован още тогава, в момента, когато Мир е решил да се осланя на съдбата си.
Сега, вече на 23 години,

момчето от Майорка изкачи Олимп

и се нареди до великите. Без контузения Марк Маркес, с поостарял и ръждясал Валентино Роси. И все пак – аутсайдер. Спечели в една надпревара, изпъстрена с много обрати и постоянни завои, достойна да се нарече трилър. В падока, където празнува екипът на Сузуки, е и неговата майка, с кожено яке и озаряваща усмивка: „Жоан се бори много, за да стигне дотук и смятам, че заслужава този успех на 100 процента. Винаги сме опитвали да го подкрепяме, безусловно, във всяко начинание.”
В крайна сметка в днешните трудни времена именно семейството е това, което плаща цената на дистанцията и в борбата с всички трудности. Така се случва и с Хамилтън. Когато като дете, той е слушал баща си да му казва: „Люис, ако искаш нещо, не трябва да се предаваш, не трябва да се отказваш, разбираш ли?” А той е отговарял с краткото „да” и се е хвърлял с главата напред. Сега Люис е именно там – с поредната световна титла,

символ на борбата му с расизма

единственият чернокож пилот във Формула 1.
„В началото се чувствах свободен и себе си само когато бях с каската на главата.” Хамилтън не се нуждаеше от този успех, защото той отдавна е написал историята си със златни букви. Отдавна бе превъзмогнал всичко – граници, болка, съпротива. Тази победа обаче му помогна, за да се превърне в легенда.
„Надявам се, че децата, след като видят какво съм направил, може да го използват като пример. Ако искаш да постигаш резултати, трябва да мечтаеш за невъзможното, да го преследваш, без да се предаваш и без да се съмняваш в способностите си.” Никой не е вярвал, че той ще има силите да печели отново и отново, и отново… с толкова постоянство и липса на умора. Но силата на Люис, дори на 35 години, бе следната: да иска още и още.
Сега пред двамата предстои поредното предизвикателство: да утвърдят собствените си успехи. Разбира се, за Люис това изглежда далеч по-лесно, отколкото за Мир, защото тежестта на победата за испанеца ще бъде значително по-голяма от тази на 7-кратния световен шампион. Но при всички положения и двамата ще се опитат догодина пак да са на върха, защото желанието да осъществяваш мечтите си, карайки все по-бързо и по-бързо, е прекалено силно. В крайна сметка, ако отнемеш това от един пилот, какво друго му остава? Няколко обиколки на пистата, адреналин и сълзи, които да избършеш…