Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Дефицит на скамейката

Дефицит на скамейката

18-04-2017 Стоян ГЕНОВ

Старши треньорът на ЦСКА трябва
да притежава по-голям авторитет
и да демонстрира повече характер

Предстоящите в два последователни кръга дербита срещу Лудогорец и Левски няма да предрешат сезона за ЦСКА, защото по-нагоре от второ място няма накъде, а по-надолу от третото е възможно само на теория. Но са ключови с оглед бъдещото развитие на отбора. Под фокус ще бъде поставен старши треньорът Стамен Белчев, който за една част от футболната общественост все още остава загадка, за друга вече се разкри като неподходящ за кормилото на клуб като ЦСКА.
Да, отборът мръдна и игрово, и като резултати под ръководството на Белчев, спрямо състоянието му в началото на сезона. Владее топката в две трети от времето,

надиграва
всички
съперници

създава много голови положения... Но все още е далеч от облика, който би трябвало да притежава отбор с треньор, поел го преди зимната подготовка, провел я при отлична организация и работещ в подобни условия. Осем победи, три равенства и две загуби е балансът на ЦСКА, откакто Белчев застана начело през декември миналата година. Статистически това може да се приеме за стабилизиране в един слаб за червените сезон, в който под ръководството на Христо Янев и Едуард Йорданеску ЦСКА записа шокиращи загуби в гостуванията на Верея за първенството и Локо Сф за купата, както и първото в историята поражение от Локо Пловдив на „Българска армия“. Ако вникнем в няколко детайла на резултатите при Белчев, също ще открием притесняващи тенденции.
На първо място, поредицата от седем двубоя със суха мрежа бе прекъсната от негативна серия от

6 поредни мача,
в които ЦСКА
допуска поне
по един гол

във вратата си. Което определено не говори за постоянство. А тук особено досадно става упорството с налагането на хазартния Рафа Перес – една от най-обективните причини за допусканите голове. Толкова комични отигравания се насъбраха на колумбиеца, че ако предаването „Най-смешните домашни видеоклипове“ все още съществуваше, Перес вече щеше да е отвял конкуренцията за годишните награди. Абсурдните му индивидуални грешки, ощетили отбора, могат да тежат само на съвестта на треньорите. Добре, че привличането на Бодуров ограничи присъствието му сред титулярите.
За 13 мача под ръководството на Белчев най-големите победи на отбора са домакинските 3:0 срещу Дунав и 3:1 срещу Черно море. ЦСКА така и не записа разгромен резултат въпреки, че удобни за целта съперници не липсваха – на „Армията“ гостуваха и Монтана, и Ботев в момент на криза. За този период Левски разгроми Локомотив Пловдив с 5:0, Пирин и Нефтохимик удариха с по 4:0 съответно Славия и Ботев, а канарчетата сложиха 7-ца на Монтана. Да, ЦСКА надиграва всичките си съперници, създава куп положения, но това не е успокояващ факт за червените фенове. Защото в момента, в който отборът поведе с два гола разлика, играчите сякаш изпадат в състояние на нирвана... Топъл е още примерът от мача с Черно море, в който въпреки двата гола аванс и човек повече на терена в края червените трепереха за трите точки. И така е във всяка пролетна среща. Равносметката сочи, че в нито един мач след подновяването на шампионата

ЦСКА не е
спечелил с 3
или повече

гола разлика. Всеки един двубой се превръща в истинска мъка до последните минути. Няма нито един, спечелен с лекота и по категоричен начин, в който феновете да се забавляват, а не да се притесняват.
Стигаме и до голямата черна точка в актива на Белчев – мачовете с Левски и Лудогорец. Ако победата срещу хегемона от Разград не може да бъде поставяна в категорията задължителна, то обратът, допуснат във вечното дерби, влиза в графата треньорски провали.
Да поведеш на един страхлив, лишен от блясък и класа Левски и да допуснеш два бързи гола в рамките на осем минути, определено не е само липса на късмет. Така или иначе тези дербита са минало, предстоят нови два сблъсъка с Лудогорец и две издания на вечното дерби. Ако след тях ЦСКА отново е с най-лош актив в мачовете между отборите от първата тройка, то всичко около треньорския въпрос на „Армията” ще е напълно ясно.
Още повече точно в подобен род мачове решаващ е авторитетът на треньора, неговото поведение на скамейката, мотивацията, която създава в съблекалнята, посланията, които излъчва... Точно тук присъствието на Белчев в първия отбор на ЦСКА е най-спорно. За какъв авторитет можем да говорим за човек, който не се разделя с личния си анцуг? Ако е от суеверие, нека се обърне към бай Добри, поне да му пришие емблемата на клуба. Наистина не отива на старши треньора на ЦСКА да се появява зиме и лете, на тренировка и на пресконференция с един и същ спортен екип. На скамейката пък Белчев е по-нисък от новата трева на „Армията“ и вероятно е

най-тихият зрител
на стадионите

на които играе ЦСКА. Трудно е да си представим какъв респект имат играчите към него, как той ги мотивира и нахъсва да се борят за всяка педя терен. А това, че е „ученик“ на Станимир Стоилов, за какъвто често се изтъква, изобщо не е извор на авторитет...
Присъствието на скамейката, характерът в ръководенето на мачовете и лидерството са все качества, задължителни за старши треньора на ЦСКА. Досега Белчев не дава знак да ги притежава, въпросът е дали ще направи постъпки в тази посока. Какъв по-добър тест от мачовете с Лудогорец и Левски? Те могат да му спечелят и доверието на феновете, които до този момент са резервирани към качествата му.