Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Арда Кърджали Черно море Славия Берое ФК ЦСКА 1948 Сф Ботев Враца Монтана Ботев Пловдив Етър Царско село Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

05-04-2021 Длъжникът Доброволски

Длъжникът Доброволски

05-04-2021 Championat

През 1990 г. младежите (до 21 г.) на СССР спечелиха европейската титла, а лидерът на сборная, както и един от най-добрите играчи в страната, беше Игор Доброволски. Веднага след турнира той заигра в чужбина и стана първият руснак (от общо петима), спечелил Шампионската лига. Постигна немалко, но като че ли можеше да покори много по-високи върхове с огромния си талант, оставайки длъжник на футбола.

Доброволски е роден в Украйна, в района на Одеса. Той обаче започва кариерата си в съседна Молдова. Забелязан е на детски турнир в Тираспол и му е предложено да остане. Оттам се премества в школата на Нистру (сега Зимбру), който е смятан за най-реномирания в страната. Дебютира при мъжете 17-годишен и въпреки крехката си възраст и физика, се справя забележително добре.
„Играх страхотно в един мач срещу Днепър - спомня си Доброволски. - Треньорът им Владимир Емец ме хвана за ръка, заведе ме в съблекалнята им и каза пред играчите си: „Вижте кой ви победи - един 40-килограмов, от които 35 в главата".
През първия си сезон Доброволски вкарва 5 гола, а през втория увеличава сметката си почти тройно - 13. Закономерно получава повиквателна за юношеския отбор на СССР, където се среща с легендарния Анатоли Бишовец. В крайна сметка Игор прекарва по-голямата част от кариерата си под негово ръководство.
По думите на Анатоли Фьодорович младият Доброволски бързо започнал да проявява лидерските си качества. „Той имаше собствено мнение, собствено разбиране за футбола. Самооценката му беше висока и

от него лъхаше увереност

Това ми харесваше. Игор стана капитан на отбора и всички играчи се обединиха около него“, разказва Бишовец.
На 18 Доброволски е най-желаният млад в СССР. Халфът, на когото му предстои военна служба, е мишена на московските ЦСКА и Динамо, както и на Динамо Киев. Но хитрият Валери Лобановски, треньор на киевчани, е с един ход пред останалите и се договаря с ръководството на Нистру Игор да се присъедини към украинците.
Молдовците удържат на думата си, но футболистът бяга още след първия си ден в Киев. Причината е кадровата политика на клуба.
„Казаха ми, че ще трябва да поиграя няколко години в дубъла, преди да получа шанс в представителния отбор. Просто такава беше системата на Лобановски. Този факт ме разстрои и си тръгнах", обяснява Доброволски.
Лобановски обаче не иска да го изпусне с лека ръка и праща хора, които да го върнат обратно. Непокорният младок се крие известно време в базата на Нистру, след което се озовава в Динамо, но вече московското. „Отведоха ме в Новогорск за около месец и половина. Не ходих никъде и ядях едно и също всеки ден - кифли с мляко. След това положих клетва и останах в Динамо Москва”, спомня си Доброволски.
Именно като играч на бяло-сините получава първата си повиквателна за националния отбор. Дебютира през 1986 г. при селекционера Едуард Малофеев. Любопитното е, че Игор не отпада от сборная, дори когато тимът е оглавен от Лобановски.
До края на 80-те и началото на 90-те Доброволски вече е един от най-добрите играчи в страната. През 1988-а

вдига олимпийската титла

а две години по-късно и тази от младежкото европейско първенство. Селекционер на състава, както и на Динамо М, е Анатоли Бишовец.
През 1990-а започва европейското пътешествие на Игор. Порто и Монако се интересуват от него, но Динамо го продава на италианския Дженоа. „Отидохме на тренировъчен лагер и шефовете ми казаха, че се разделяме. Ако трябва да бъда честен, стана ми неприятно, защото не исках да си тръгвам", признава Игор след години.
Дженоа обаче го взима, както се казва, „в резерв”, макар да плаща огромна за времето си сума – 7 млн. долара. „Бях с най-високо възнаграждение, само заплатата ми беше около 60 000 долара. Тогава жилищата в Москва вървяха няколко хиляди долара”, спомня си Игор. В Серия А има ограничение на броя на легионерите - не повече от трима в отбор. А Игор е четвъртият в генуезкия тим. Два пъти е изпращан под наем - първо в Кастейон, а после в Сервет. Но те са доста ниска топка за младока, който мечтае за Реал Мадрид. „О, Боже, колко пъти Дженоа ми съсипа плановете...", изригва той в интервю през 1993-та.
Същата година той

подписва с Марсилия

и печели Шампионската лига, но не се задържа за дълго край Лазурния бряг, тъй като треньорът на Олимпик Реймон Гьоталс не е голям почитател на халфа. Не за друго, а заради това, че е доведен без знанието му от президента Бернар Тапи, който след триумфа в Европа е в окото на мащабен корупционен скандал.
Така Доброволски се завръща в Динамо Москва. Веднага получава капитанската лента и започва да играе така, сякаш никога не си е тръгвал. Вкарва шест гола и дава осем асистенции, а в края на шампионата е включен в „Списък 33“ за излъчването на най-добрия играч в страната.
Година по-късно обаче Доброволски отново заминава за Европа - този път, за да се присъедини към Атлетико Мадрид. Ситуацията в Русия повлиява на избора му. „Бях в Москва, когато танковете стреляха по Белия дом (б.р. там се помещава правителството на Руската федерация). Просто беше опасно да се остане“, разказва Игор.
Втората му европейска авантюра се оказва също неуспешна. В 19 мача за дюшекчиите вкарва само един гол и бързо си стяга багажа от „Калдерон”. Следва период във Фортуна Дюселдорф, с който изпада от Бундеслигата и играе няколко години във втория ешелон - много ниско ниво за някогашния най-добър футболист на СССР.
Поради много причини Доброволски така и не успява да разгърне напълно таланта си. Завършва кариерата си на 32, а по-късно признава, че това решение е било продиктувано и от аерофобията, която някак успявал да прикрива, но в един момент страхът от летене започва да го съсипва.
След като окачва обувките на пирона, Доброволски се установява в Молдова. Там той води местните Тилигул-Тирас, Дачия и Верис. На два пъти застава и на поста селекционер на националния отбор (2006-09, 2016-17). Първият и засега единственият му опит като наставник зад граница е през 2015 г. в руския Сахалин.
От януари 2018 г. Доброволски оглавява Динамо-Авто от Тираспол. Миналата година завърши четвърти в Молдова и се класира за Лига Европа, където отпадна от Вентспилс.
През 2013 г. Игор Иванович се сблъска със сериозен здравословен проблем. По време на турнир за ветерани се почувства зле и бе

диагностициран с инфаркт

Лекарите му казаха, че трябва да спре цигарите, които с такова удоволствие пушеше през цялата си кариера. Но и досега не е преодолял зависимостта си.
Някогашният талант на съветския футбол днес бяга от светлините на прожекторите. „Извинете, но той не желае да говори, споделя молдовският журналист Александру Греку, който е близък с Доброволски. - Твърди, че всичко за него е казано и написано.”
„Мисля, че играех с едва 70% от възможностите си - сподели Игор в едно от последните си големи интервюта отпреди повече от 20 години. - Какво пропуснах ли? Вероятно да намеря стабилност. Да намеря подходящ клуб, в който да играя 3-4 години. Но не съжалявам за нищо. Единствено за нещастния си трансфер в Дженоа."