Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Добре до??ли в Григорландия

Добре до??ли в Григорландия

21-11-2017 Жаклин М??ХАЙЛОВ

Преди 7 години написах в „Тема Спорт”, че Григор Димитров ще стигне до световния връх. Признавам, че се надявах това да се случи до края на 2012 година. Очакванията ми обаче бяха първо да триумфира в Лондон, на най-респектиращото място – Уимбълдън. Е, градът е Лондон, но мястото е далеч от зелените кортове. Но върхът безспорно е достигнат. Няма как да бъде подценявана

победата
в епилога
на сезона

Вижте само кой е вдигал трофея в последните десет години – пет пъти Ноле, три пъти Роджър, веднъж Анди Мъри и единственият случайно попаднал в компанията на най-великите - руснакът Коля Давиденко през 2009 година. Само вметвам, точно през 2009 година бяха първите големи знаци, че Григор ще стигне до върха. ?? пак като малко уточнение, на същия турнир Давиденко регистрира победи над Надал и Федерер последователно. На Григор не му се наложи да побеждава нито едно величие. ?? все пак титлата си е титла. Успехът е неоспорим. Отметката в календара е направена. 19 ноември 2017 година застана близо до знаменитата дата 17 ноември 1993 година. Ден на национална гордост за един малък, завинаги комплексиран народ.
Естествено, че успехът на Григор Димитров, роден в Хасково, България, е персонален, но в такива случаи съответната нация винаги е в правото си да присвои радостта и триумфа. ?? в това няма нищо ло??о, нека българите да се радват, защото един от тях е постигнал националната мечта. Станал е световна знаменитост, или както сега е модерно да се казва, селебъртис. Григор Димитров отдавна е селебъртис във всяко едно отно??ение. Той е абсолютният аналог на Райън Гослинг в тениса. Млад, красив, харизматичен, успе??ен и най-важното - харесван от всички. Спорът доколко е българин е безпредметен и безпочвен. Половината от ложата му са българи, другата половина не са. Това е отговорът - българин и космополитен гражданин на света. Всеки може да си интерпретира както поиска кое повече му помага в спорта – етническата принадлежност или приобщаването към цивилизования свят. Според мен е повече от ясно, но заслужава ли си дискусията!? Така или иначе този, който се дразни от американския акцент, няма как да бъде никога толерантен. ?? няма да проумее, че в 90 на сто от времето си Григор разговаря на английски.
Съществува спирала на спортния успех, която рано или късно поставя въпроса за националната му принадлежност. При оперните певци, артистите и в другите области на изкуството такъв проблем не съществува просто защото това са елитарни дисциплини. Спортът обаче е по-простовата форма на изживяване и затова неминуемо отвежда към краен популизъм. Точно заради това и самият Григор неволно се превръща в дразнител предимно за интелектуалните кръгове у нас. Нормално и естествено на по-възви??ените да не им харесва чак такова прехласване по дадения субект.
Там е заровено и кучето, че големият успех винаги

е съпровождан от
краен популизъм

Така бе??е и преди 23 години, когато футболът бе залят от вълна популизъм. Когато куцо и сакато пита??е по време на мач „какво става“, „какво свири съдията“, „на??ите защо не вкарват гол“. ?? следва??е „Българи юнаци“. Да, ама всеки спорт си има правила и изисква някаква култура. За близо 90 процента от българските зрители тенисът е нещо като федербал, който всеки е упражнявал на плажа или в парка. Но всъщност това е най-популярният индивидуален спорт на на??ата епоха. ?? сигурно не е толкова лесно да седне?? пред екрана и да разбере?? какво се случва на корта. Представям си, ако някой българин спечели световното по снукър, как ще се възприеме този за мен най-сложен спорт от обикновения патриот…
Леко се придвижих и към

важните
спортни
измерения

на огромния успех. Точно споменатите разбирачи по материята знаят много добре, че тази титла е плод и на щастливо стечение на обстоятелствата. Никой не е очаквал да бъде сформирана точно такава осмица на АТП финалите. Няма??е ги Джокович, Мъри, Вавринка, Ни??икори, Раонич. Надал пристигна контузен и излезе рано от турнира. За капак Гофен махна от пътя на Григор Роджър. Димитров победи в пет мача, като в три от тях, срещу Тийм, Сок и втория с Гофен, влезе в трисетови драми. В групата срещу Гофен и Кареньо Буста бе повече от убедителен. Като добри, но не блестящи могат да бъдат окачествени двубоите му с Тийм и Сок. Финалът определено бе??е най-слабото му представяне на турнира. Но бе??е важно да спечели и той го направи. Но зрителите без български знамена очакваха далеч по-добро зрелище на финала. ?? го очакваха не от Гофен, а от него. Белгиецът направи далеч повече от очакванията предвид статута му на аутсайдер в мача.
През целия сезон Димитров непрекъснато показва??е желание за голяма промяна в стила си. Понякога има??е успех, много често скоропостижно напуска??е турнирите. Разликата обаче е налице - там, където захапа ??анса, го държе??е като питбул. Случи се в Синсинати и в Лондон. ?? затова годината е повече от успе??на и третото място в ранглистата е дори по-голямо постижение от самата победа в Лондон. Успехите са хубавата страна, някъде по трасето обаче леко се загуби чарът в играта на Григор. Митът за наследника на Федерер съвсем се изпари в третия сет на финала срещу Гофен.

Димитров вече е
различен тенисист

от Роджър. Фактите го показват, последните 20 точки във финала той ги постигна с откровено дефанзивен тенис. С непрекъснато връщане на топката и чакане противникът да сгре??и. Това повече прилича на Джокович! ?? вероятно естетите са леко натъжени от метаморфозата.
Във всяко състезание добрият резултат обезсмисля коментарите за играта. Димитров е звездата, за която говори целият свят, но сега??ният му възход няма??е да е възможен без появата на Дани Валверду. Това венецуелче, макар и само да гледа отстрани какво прави неговият питомец, е създателят на тактическата постройка. ?? е накарал Димитров сляпо и безропотно да изпълнява до най-малкия детайл тактиката за мача. Валверду е човекът, който всячески през сезона прече??е да се върне старият атрактивен, фееричен, но и губещ Григор. Ако има баща на победата, то това безспорно е Валверду.
Какво ни очаква в бъдещето? Едно е сигурно, след 19 ноември поданиците на Григорландия се увеличиха в пъти. През следващите около 10 години ги чакат много славни моменти, победи в Мелбърн, Уимбълдън, Ню Йорк... Възможност за първо място в световната ранглиста, но прогнозата ми е, че това няма да бъде в дълъг период, както го направиха Федерер, Надал и Джокович. Победите ще донесат още много щастие на всички, които се нуждаят от тази дефицитна в битието на българина „стока“.
Накрая едно голямо благодаря от България на майката, която е родила такъв син. Гордостта на една майка винаги е най-важната, останалото са последствия.