Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Арда Кърджали Черно море Славия Берое ФК ЦСКА 1948 Сф Ботев Враца Монтана Ботев Пловдив Етър Царско село Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Добре дошъл в ада, Кобра!

Добре дошъл в ада, Кобра!

16-12-2020 Явор ПИРГОВ, наш човек в Лондон

Спортът ни върви стремглаво надолу и единственото, което го крепи, е ентусиазмът на самите спортисти

Гордост, щастие, тъга, яд... Този тайфун от емоции бушуваше в мен, когато напусках „Уембли Арена” в Лондон след края на най-големия боксов мач. Битка, в която участие взе българин. Гордеех се с него, но имаше тъга и яд, защото не успя, а едва ли скоро наш сънародник ще достигне до това ниво на професионалния ринг. Кубрат Пулев опита. Направи го сам. За втори път. Без помощ от държава и многомилионни спонсорски договори. Логичното се случи. По-добрият, по-подготвеният, по-силният спечели. Геройството на Кобрата бе, че стигна до този мач. Успя да се съвземе от загубата срещу Кличко и продължи да преследва мечтата си. За съжаление съдбата не бе съгласна да му подари това чудо.
Напротив. Награди го с извънредни изпитания и трудности. Три седмици преди мача – Covid-19, нарушена подготовка, отслабване на организма, липса на спаринги. За капак треньорът, с когото работи и на когото вярва, също заболя и не можа да бъде до него. Организаторите, които са екипът на съперника му, също

не пропуснаха да го ударят

преди това да стори Джошуа. В часовете преди мача адвокатът на Кобрата правеше и невъзможното да издейства пропуските за българските медии. Опитите да бъде допълнително разконцентриран и изнервен Пулев валяха един след друг. Негови сънародници не бяха допуснати и на официалния кантар.
Кубрат усещаше тези удари и затова отвърна. Трябваше да намери начин да изкара извън равновесие Ей Джей, знаейки, че той не се слави със силна психика. Англичанинът, който е великолепен атлет, бе подготвен и заслужено спечели. Геройството на Кобрата бе, че успя да се вдигне след кошмарния трети рунд и да продължи напред. Не само оцеля, а опита да стигне до успех. Респект пред смелостта и издръжливостта. Не му стигнаха сили и възможности, но заслужава уважение заради мъжеството и характера. Показа, че е истински боец. Направи го, както когато с гнойна ангина победи Чисора. Това трябва да се проумее и оцени, а не да се критикува за поведението и за начина му на говорене. Той не е оратор. Това е боксов мач, а не надсвирване на филхармонии.
Време е критиците да осъзнаят, че той

не е изпратен за този мач от държавата

а е извоювал сам правото си да бъде част от него. Благодарение на духа и силата му милиони по света отново чуха „Притури се планината“. Преди мача каза, че ще се бие за България, а след него бе категоричен: „Загубата си е само моя”. България само спечели, защото милиарди очи отново я потърсиха на картата.
За жалост Пулев е сред последните, които ще карат света да говори за нашата родина. Спортът ни върви стремглаво надолу и единственото, което го крепи, е ентусиазмът на самите спортисти. Без пари, без бази, без подкрепа няма как да стане. Няма басейни, няма зали, няма стратегия и система за развитие на спорта. Никой не се замисли за това. Никой не опита да вникне в проблема, а мнозина побързаха със злостните коментари по адрес на Кобрата, който, апропо, вложи парите от мача с Кличко в съоръжение, където да тренират децата, а не в собственото си израстване.
Плюят го същите, които дебнеха за грешна стъпка Бербатов, Стоичков и всички успели. Ицо също не изглеждаше като

възпитаник на елитен френски лицей

Той научи цял свят да използва „лелята и майката“, седна пред кралицата, както и Алеко не би го описал, срита съдия... Това омаскари ли ни? Ни най-малко. Стоичков продължава да е легенда и пред него се прекланят по всички точки на света. Само тук не спираме да му търсим кусури. Правят го тези, които за няколко часа промениха „специалността си“ и от разбирачи по темата „вирус“ се превърнаха в корифеи в бокса и лингвистиката.
За пореден път се убедихме, че у нас хейтърите са повече на глава от населението, отколкото е процентът на католиците във Ватикана. Познаваме ги. Те можеха да вкарват повече от Бербатов и да бият Федерер и Джокович накуп. Жалко, защото скоро може да няма и на кого да се присмиват. Но тях винаги ще ги има и затова пред българския казан в ада няма дяволи. При нас винаги ще се намерят кандидати, които всячески ще се опитат да те бутнат в него.