Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

27-05-2020 Дудек: Чудото в Истанбул ни направи безсмъртни

Дудек: Чудото в Истанбул ни направи безсмъртни

27-05-2020 Мартин ХАРАСИМОВИЧ, 4-4-2

Невъзможното се случи, вулканът изригна, а аз бях в транс, спомня си полският вратар

Най-незабравимият мач си избра най-неочаквания герой. Вратарят Йежи Дудек разказа как е преживял тежките моменти на "Анфилд", за да се превърне в легенда на Шампионската лига през 2005-а.

Началото в Англия

Арсен Венгер ми се обади. Беше бесен. Почти крещеше. Бях избрал да отида в Ливърпул, а не в Арсенал. След като прекарах 5 години във Фейенорд, бях готов за ново предизвикателство. Бях няколко дни в Лондон, Венгер ми показа "Хайбъри" и базата. Беше прекрасна визита, стиснахме си ръцете. После обаче ми се обади и ми каза: „Фейенорд иска 10 млн. паунда за теб, не можем да ги платим дори за нападател“. Сделката пропадна, аз бях ядосан. После сезонът започна и Ливърпул ме купи за 5,75 млн. паунда. Венгер пак ми се обади и беше бесен: „Предложих 7,5 милиона, но Фейенорд ги отказа“. Аз му отговорих, че нямам нищо общо с това.

Фен от дете

Ливърпул беше един от най-уважаваните отбори в Полша. Всички си спомнят великата битка на червените с Видзев Лодз на четвъртфиналите за КЕШ през 1982/83. После си спомням, че гледах финала през 1984-та с изпълненията на Брус Гробелаар при дузпите в Рим. Станах фен на Ливърпул, но никога не съм си мечтал, че ще играя за тях в бъдеще.

За първия сезон

Направих своя дебют в ШЛ срещу Боависта на "Анфилд". Беше 11 септември. На същия ден стана терористичната атака в САЩ. Летищата бяха затворени и не можах да си взема целия багаж. В същата кампания стигнахме четвъртфинал. Отпаднахме с 3:4 общ резултат от Леверкузен, въпреки че имахме пълен контрол. Можехме да стигнем до финал още тогава.
Първата кампания бе най-силна за мен от лична гледна точка. Борехме се здраво с Арсенал за титлата, а аз бях номиниран за най-добър вратар на УЕФА заедно с Оливер Кан и Джанлуиджи Буфон.

Проблемите после

Втората година в Ливърпул беше много тежка. Играхме на световното първенство с Полша през 2002-ра и завършихме на дъното. Чувствах се много изцеден, но не казах на никого в клуба. После това се обърна срещу мен. Още в първия кръг допуснах грешка срещу Мидълзбро. После в дербито срещу Манчестър Юнайтед също направих огромен гаф и Диего Форлан вкара гол. Не спах две вечери след това. Знаех, че съм провалил отбора в един от най-важните мачове през кампанията. Съотборниците ме подкрепиха. Беше много силно. Улие ми гласува доверие във финала за Купата на лигата в Кардиф. Пак играхме срещу Манчестър Ю. Спечелихме с 2:0, а аз бях най-добрият на терена. Най-сетне намерих вътрешен мир.

При Рафа Бенитес

Когато Рафа Бенитес оглави отбора през 2004-та, настана истинска революция. Преди да дойде той, на тренировките пазехме сили за мачовете, но при Рафа нямаше никакво пестене на енергия. Тренировките бяха много уморителни, някои играчи изобщо не бяха съгласни с това. Часове наред във фитнеса и тактически анализи. Понякога тренирахме дори в дните на мачовете, но нямахме резултати. Губехме мач след мач и във ВЛ завършихме чак на пето място. Само триумфът в Шампионската лига спаси Рафа от уволнение.
Лично аз имах труден сезон, защото мениджърът ни редуваше с Крис Къркланд. Имаше слухове, че Бенитес иска да купи нов вратар. В осминафиналите си отмъстихме на Леверкузен и този път ги отстранихме с 6:2 общ резултат. После срещу Ювентус стратегията беше проста. Да завършим 0:0, след като бяхме спечелили първия мач с 2:1. Успяхме. На полуфиналите се изправихме срещу Челси. Всички знаят, че Бенитес и Мауриньо се мразеха.

За финала в Истанбул

Трябваше да бъдем готови за този сценарий с дузпите. Един ден треньорът на вратарите ми даде диск с над 100 удара на играчи на росонерите. Рафа Бенитес пък ни каза: „Не се притеснявайте, Милан са старчоци. Физически няма да издържат“. Шокираха ни още в първата минута, после ни вкараха още два гола на контри. Всички бяхме бесни на полувремето. Пътят до съблекалнята беше дълъг, така че имахме не повече от 5-6 минути да си починем. Асистентът на Бенитес ни каза да не изпадаме в паника. Трябваше да вкараме гол възможно най-бързо, за да поставим Милан под напрежение.

Магията се случи

После магията се случи. Излязохме на терена и феновете на Ливърпул започнаха да пеят за нас. Сещате се за любимия рефрен: "Никога няма да крачиш сам". Беше нереалистично. Стивън Джерард ни събра в центъра на терена и каза: „Не чувате ли какво пеят? Пътували са хиляди километри, за да ни подкрепят тук. Нека ние да им се отплатим сега. Длъжни сме да го направим“, надъха ни Стиви. Беше много мотивиращо. Нашите фенове никога не спряха да вярват. Вулканът изригна, вкарахме 3 гола за 6 минути.

За оставащите минути

Резултатът вече стана 3:3, но имаше твърде много време. Трябваше да остана фокусиран. В продълженията бях паднал на земята, когато видях играч на Милан да се доближава до мен за добавка. За микросекунда си помислих, че топката е нагласена перфектно. Това трябваше да бъде гол за Милан, но аз някак си успях да направя тялото си по-голямо. Сложих си ръката на пътя на топката и се надявах на чудо. Ако Шевченко беше насочил топката в обратния ъгъл, нямаше да имам никакъв шанс. Но той реши да затвори очи и да стреля с всички сили. Как спасих топката? С малко интуиция, малко тренировка и свещената ръка на папа Йоан Павел II, който бе от Полша и почина само един месец по-рано.
След този момент изпаднах в транс! Казах си: "Чаках за този момент цял живот. Просто не бива да го пропилявам".

Драмата на дузпите

Бях много уверен. Бяхме разделили вратата на шест зони и трябваше да знаем в коя е най-вероятно да бъде изпълнен ударът. Моята работа бе да вляза в ума на играчите на Милан. Зяпах в очите им, движех се по линията, опитвах се да ги дразня. Когато Сержиньо стреля неточно, вече разбрах, че тактиката работи. Бях толкова уверен, че спрях да гледам указанията на треньора. Невъзможното се случи.

За празненствата

Дори Жерар Улие беше там. Той искаше да се снима с купата, защото твърдеше, че е изградил 80 процента от отбора. Рафа Бенитес побесня, когато чу това. Върнахме се в Ливърпул, където парадът беше невиждан. Дори феновете на Евертън вееха знамена и ни поздравяваха.
Същото лято обаче Рафа Бенитес реши да купи нов вратар. Нямам нищо против Пепе Рейна, но аз се чувствах в пика на моята кариера. Казах на Бенитес, че искам да напусна. Кьолн ме искаше, но той блокира сделката. Беше ми обещал да ме пусне, а после си промени решението. Бях пощурял. Едва не го праснах по лицето. Бях почти готов да го направя.

За края в Ливърпул

Явно Рафа Бенитес е бил прав да ме задържи, защото Рейна се контузи и се наложи да изиграя серия от важни мачове. След всичките тези години нямам лоши чувства към него, но ме разочарова, защото не беше честен с мен.
Минаха 15 години от Истанбул, но за мен сякаш беше вчера. Клубът е печелил много други трофеи, но онзи триумф ни направи безсмъртни.